Автостоп +/-

[varkulaka]

Преди време качвах редовно стопажии , но откакто един почна да ме учи как да карам , сега като видя някой изобщо не спирам

[Jovany]

Аз направо го свалих един такъв познавач само че по музика. Почна да ми обяснява какво да слушам и аз си го изгоних и от тогава не съм качвал никой.

[Tihon]

Стопаджия съм. Ако някой не е разговярял стопаджия, да ме потърси на софийски събор...
На личния си Голф4о имам над 55 КМ за три години. Колко имам на стоп не знам, но миналото лято направих София- Синеморец- Шабла-София, за 4 дена, това лято четвъртък ходих на концерта на Пърпъл на стоп, после си останах на Шабла 2 дена и се прибрах за 9 часа /от събирането на палатката до отключването на апартамента в София -520 км от табелката на София до къмпинг Дружба, Шабла/. Отиването също бе за 9 часа. Разходи за път - 1,50ст за градски транспорт във Варна...
Колкото до стопаджийството... състояние на духа си е - никога не знаеш дали ще стигнеш и за колко време ще стигнеш, кой и как ще те вземе, къде ще попаднеш, какво ще преживееш, можеш да раз4иташ само на себе си ако ти се случи нещо по средата на пътя.../макар 4е лично за мен винаги има един, двама предупредени с коли, отделно 1-2 приятели по транзитните градове/... Друго - като планинар, винаги стопирам на слизане от планината, но никога не на тръгване - сутрин времето е строго разчетено - вечерта трябва да сме в хижа. Другото, може би най-суперското, са готините хора с които се запознаваш по време на стопа... единия тип от шофьорите който спират на стопаджии са над/около средната класа, освободено мислене, спокойни като цяло за българсите условия постигнали някаква стабилност в личен и служебен план... в 4етвъртък например първата кола която ме хвърли София- Лове4 адски ми бе интересно - с водача си говорехме, по -точно той ми разправя за Сибир - за тамошните условия за бизнес, за пътищата в тайгата и колите, хората, мутрите, отношенията между ФСБ, мутрите и бизнеса и т.н. Караше Форд Ескорт комби /но каза 4е най-добрата кола която е карал е Пасат В5 и то не като лукс а като "добра кола" / подържаше средна скорост 140-150 по магистралата и имаше спокоен и уверен стил на шофиране - не коментираше например когато някоя жигула изпреварва с 90 км в крайната лява лента 30 секунди друга жигула. Но точно в такива разговори, с точно този тип хора, съм научвал за състояните на икономиката на страната, толкова, колкото може би не съм и от страниците на Капитал. Понеже не им пука, знаят че ще се разделим след няколко минути до час, хората си казват всичко което им рендосва съзнанието по нощите и деня, особено ако им покажеш разбиране на тяхната материя...Както и да е. Това са единия тип хора които качват. Другия са като мен и подобни - бивши стопаджии.. има и трети, който взимат случайно. Тировете през нощта пък взимат за да си разговаряме за да ги пазим да не заспят на волана / а то4но тогава на мен ми се спи зверски Както и да е.
Стопирам, ако имам достатъ4но време и не се иска от мен точно определен час на пристигане в дадено място. За мен стопирането е емоция, също както да направиш готин, здрав преход с раницата в Пирин или да вдигнеш километража по магистрала с някой, който бърка по отошение на здравината на VW-двигателите.
Общо взето, както каза един тираджия, който ме качи в неделя на връщане - да качиш стопаджия е като да направиш добро на някого и да го хвърлиш в морето,/ доброто, не стопаджиите:))) оставаш си с "лек път' и спомена за хората, който никога няма да видиш отново ...

[Jovany]

Това всичко е много вълнуващо което разказваш.
Като те слушам едва ли си казал на някой който те е качил че едва ли не е тъп защото слуша определена музика
Аз въпреки всичко предпочитаm конфорта и приятните свуци на Metallica и Manowar в моята си кола