Относно казармата :)

[R@do]

Scuba bowdown
Най-елитния род войски

[L&R]

А пък аз бях ПВО и сега съм мл. лейтенант от запаса началник Радио релейна станция

Също ходих на стари години и то в Шумен диагонала от Благоевград общо 1г.....ама мн студентки имаше там както се казва помни се само най-доброто .

[scuba]

Scuba bowdown
Най-елитния род войски

Радо, не говорим за това коя част е по-елитна от другите. Сигурно десантната част в Пловдив е най-елитната в БГ. Говоря за самата армия. Не всички воеени са тапанари. Има МНОГО хора на честта там, много хора, които са отишли в армията не защото не стават за друго, а за да служат на Родината си. Да служат НА НАС обикновенните хора...

П.С. Както и да е. Много се разговорих. Искам само да кажа на младежите: Момчета отидете да видите какво е и после ще ми благодарите

[R@do]

Дааамм по добре да прекратим, колкото до по горното то така е приказаката, не конкретизирам поделения или нещо друго

[guard]

Screwy lol вместо да си бачкам нещо и да си изкарвам парички ще хода аз да мръзна и да ме карат да търча като ненормален ХА ХА нема да стане то верно че са е една каарма...ама нема сми...

И аз така мисля, ще ме хванат за дедовия мен......никва казарма нема да карам, доколкото подготовка, имам си достатъчно с огнестрелно оръжие, но това на сила да карат мисля, че не е редно в демократична държава, да направят професионална армия и това е то.........

[madcap]

Един мъж който не е ходил в казарма не е МЪЖ , една жена която не е раждала не е ЖЕНА , имаше неква такава поговорка ,

казарма , казарма , аз бях първо в Долна Митрополия , после близо до Хасково , в едно секретно , ВВС , и точно там човек се калява .......

Scuba- го каза много точно bowdown bowdown bowdown
респект

[dready]

....
Към dready: В Кърджали в жандармерията ли си бил?

Да в жандармерията бях ,влезнах януари на 2004г.Да не би да се познваме от там ?

Седя, чета и си мисля!
Как така хора дето не са ходили в казарма, разискват казармения живот? Защо не разисквате раждането - също толкова разбирате!
Младежи, искам да ви кажа, че колкото и гадно да ти е било в казармата, на края остават само хубавите спомени..... Повярвайте ми - НЕ Е ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ

Много си прав Scuba ,не мога да разбера за какво говорят когато не са били в казарма.Може да не съм бил кой знае какъв войник но не съм се и оплаквал.Това си е неписано правило винаги си против казармата ,докато не мине и после започваш да си спомняш само хубавите неща.

[tyo]

Като заговорихме за казарма,реших да постна едни разсъждения.
Първо искам да се извиня за това което ще напиша,но тъй като след като го прочетох установих че на 90% е истина реших да ви го покажа.
Аз съм служил първо в гр.Видин в Школата(до крепоста Баба Вида и заведението Венециянски склад) и после в 3 район в гр.Казанлък.Написаното подолу го има и на двете места

В Казармата, като цяло на тебе винаги ти е кофти. На войника не може да му е комфортно, той се една манипулируема машина, която трябва да изпълнява заповеди. Обаче, тази машина има нужда, от типичните човешки благинки. Наред с тези благинки, като ядене, спане, любов, секс и т.н. има и една нужда, без която не може. Това е голямата нужда заради, която може да си навлече страхотни неприятности. Като цяло в Казармата, кенефите са най - мръсните места на света, сравнение не може да се направи с нищо друго. Купчините от лайна, са с размерите на Хеопсовата пирамида, зелените мухи хранещи се с войнишки изпражнеия са сравними с броя на звездите в Млечният път. Когато тези кенефи не смърдят на лайна, карайки очите ти да засмъдят, мирише на хлор – дезифектант, който те кара да съжаляваш, че не мирише на лайна. Лайната са по – благосклонни от хлора, карайки те в случая да ги заобичаш, на фона на изпитвания ужас. Все пак войника трябва да изпълнява служените си задължения, не може той да стои и да си губи времето със сране. Службата си тече, а времето прекарано в кенефа е едно от приятните неща. За съжаление хлора го изкарва, като мишка от наводнена дупка, псуваща на воля всичките си началници и мразеща всичко и всеки на този свят. Обикновено тоалетните, за които се говори са външни. Лятото – адска жега, зимата – адски студ. Лятото изпраренията се носят на далеко и абсолютно никога не можеш да сгрешиш местонахождението на това, така необходимо място. Сваляйки гащите се надяваш между животните гощаващи се с лайната ти, да няма и такива хранещи се с човешка плът. Ти знаеш, че между тези зелените мухи има екземпляри наречени Конски, които могат да те ухапят през войнишкия камуфлаж без никакъв проблем, а на голо са способни да откъснат голямо количество гъзно месо. Зимата срането е почти невъзможно, сваляйки всички дрехи от себе си, гъза ти придобива цвета на домат за част от секундата, а след минута вече е син. А сега сери да видим как ще стане. Рискуваш да си сцепиш замръзналия гъз с горещтото лайно заради температурната ралика, която се получава. Дрискането си е един вид екстремен спорт в Kазармата.

Задължително условие в Казармата е ти се досере винаги когато нямаш възможност да сереш. За наличието на хартия просто няма смисъл да се споменава - никога я няма. На пост пазейки родината – сигурно, че ще те налази отвратително разтройство. Както си обикалаш с калашника в ръка, усещаш зверски напън, от този вид напъни, които не търпят възражение. Такова нещо не може да се задържи. Даденото време за реагиране е кратко, колкото един миг, в който трябва да огледаш обстановката и да вземеш моментално решение, къде да изплюе гъза ти рядката смес. При това положение е ясно, че не може да мислиш напълно трезво, захвърляш снаражението си на една страна, а на друга сереш, т.е. пръскаш земята с лайна. През това време началството решава да прави проверка, при която ти не реагираш адекватно, поради простата причина, че моментното душевно разтройсто е заменено с блаженно такова. Докато доволстваш приклекнал, проверяващия минава и съответно вижда поразиите – автомат на едната страна, на другата рядък сюргюн. Гледаш като насран. Сега вече ти се ще наистина да се беше насрал, отколкото да те хванат в такава жалка поза. Както и да е, ти си пич и обясняваш каква е ситуацията. Началството може да е шапкар, но все пак е човек, попадал в такива ситуации. Проявавя разбиране и вследващите няколко минути, нарушавайки грубо устава, си разказавате няколко такива случки. Това ви сближава изключително много. За пореден път всичко е наред. Опита придобит при други такива лайнени ситуации си казва думата и инциденти няма.

В Казармата освен външни тоалетни има и вътрешни такива. Вътрешните са по – ужасяващи и от външните. Обикновено често се запушват, а ти си човека на който се е паднала войнската чест да ги изчисти. Обикновено това са тоалетни с клекало. И слава Богу, иначе задачата се усложнява неимоверно! Изпратен си на мисия да почистиш и отпушиш една такава на предпосления етаж на сградата. Снаражението което използваш е една дълга летва. Навлизайки разбираш, че положението е страшно. Локвата с фекалии е голяма, колкото средно малък язовир. Примирен нагазваш до глезените в тези изпражнения, търсейки почти интуитивно клекалото. Намираш го и започваш да ръчкаш с все сила, разбивайки всичките говна заседнали в тръбите. Ръчкайки около половин час без резултат, вече си на ясно, че може да отече цял ден сред фекалиите, изведнъж при поредния удар нанасен с летвата получаваш резултат. Всичката помия е всмукана от мястото където нанасяш точно премерените си удари. Радостен се приготвяш да поизмиеш остатъците от изпражнения и да отидеш в така мечтаната войнишка лафка. Обаче, нещата не са това което са. С кански крясъци при тебе се изипват един куп началство, викайки в един глас, от което разбираш, че всичките лайна са се исипали в кенефа на долния етаж, от там преминавайки през коридора, скачайки по стълбите, та чак на вън. Не можеш да си обясниш какво се е случило, все пак ти си войник – други хора мислят заради теб. Правиш една инспекция на долния етаж, от която се оказва, че докато си натискал с все сила лайняната смес, си спукал кривката, която предпазва от ужасната канална миризма. Установяваш и друго – всичките лайна от горния етаж, са се размазали в чудни форми по стените, вратите, земята, абе абсолютно на всякъде. Вече виждаш, как лафката се отдалечава в следващите няколко дни далеко, а понамирисва и на арест. В коридора и по стълбите положението е не по – различно. Лайната подлизвайки, през стълбището са оплескали и тавана на по – дония етаж, рисувайки сюреалистични картини. Майко мила, живота ти в този момент е най - скапаното лайняно нещо, което може да ти се случи. Това, което се е натворило няма чистене, особено като засъхне това кафяво вещество. Така и така работата вече се е случила и нямаш друг избор освен да си налегнеш парцалите и да почнеш да чистиш. Чистиш, чистиш и пак няма изчистване. Стараеш се да не пипаш лайната, но не се получава. Най - гадното, е че пипаш чужди войнишки лайна. Да бяха твоите – добре, понася се някакси, обаче чуждите лайна ти идват в повече. Приемаш философски нещата – по – добре да напипаш определено количество чужди изпражнения, отколкото да стоиш в ареста. Така или иначе след всичко това, ще посетиш мечтаната лафка и там ще забравиш всичко случило се.

След тази случка вече знаеш едно нещо, над което си се чудил известно време в началото на службата. Клечейки в кенефа на някоя от сградите в поделението, усещаш, че падат капки върху тебе. Една, втора, трета, о Господи, капките стават цяла струя, която прераства в смесица от полутечно вещество с кафяв цвят. Докато се усетиш, че тези капки не са обикновена вода, ами редки фекалии примесени с урина, вече целия си омазан. Ставаш и бягаш със свалени гащи, като попарен, обаче вече е късно. И в най – големите си кошмари не си си представял, че по главата ти може да се изсипят лайна. Освен, че рядката смес е по главата ти, се е стекла и във врата ти. Замисляш се за миг, как може да ти е било неприятно чувството, когато върху тебе е падал сняг и ти е влизал във врата. Тогава обаче не си знаел, че върху тебе един ден ще се исипят лайна. В този момент си мечтаеш да се изсипе всичкия сняг на света във врата ти, вместо това което е там в момента. До тук добре, обаче банята е лукс или по – точно топлата вода. Налага се да се изкъпеш в ранна пролет с най - студената вода на света. Пералнята също се случва рядко, за това переш униформата на ръка и я обличаш почти мокра. Това е войнишкия живот – лайнян. На другия ден отиваш на инспeкция в същия този кенеф, обаче на горния етаж, за да си обясниш събитията. Поглеждаш в дупката на клекалото и виждаш светлина. Обаче, тази озаряваща светлина, не е светлият път към така мечтаното уволнение. Заглеждайки се по - упорито, забелязваш тоалетната на долния етаж, цялата опръскана в лайна. Виждаш също и стените, в които се надяваш никога да не се опреш, поради простата причина, че върху новоизпраната ти, почти мокра войнишка униформа, ще се отпечатат лайната на бойните ти другари. Определено вече си наясно защо се е получило това. Който реши да сере на този етаж, винаги ще сере на главата на серящия на долния. Решаваш да си отмъстиш. Ще чакаш някой началник да влезе да си удовлетворява естествените нужди на долния етаж и ти точно тогава, ще се изкендзаш на шапката му. Нека му е гадно и на началството.

Друга ситуация, в която попадаш и заради, която не носиш никаква вина, обаче си потърпевш. Уредил си баня. Скатал си се от службата и ще се къпеш. Това става толкова рядко, че сам не можеш да повярваш. Колкото и да си чешеш пишката, това няма да помогне, докато не я измиеш. Вече те е страх да я погледнеш, възможно е да са се зародили някакви странни форми на живот там, за които науката не подозира все още. Китайските камбани* на гъза ти за заформили цяла камбанария вече, която тежи сигурно поне половин килограм. Всичко е нагласено и влизаш ва банята. Там обаче те посреща някаква адска миризма на вкиснали, осрани, войнишки чорапи. Това е бял кахър за войника и ти упорито започваш да се къпеш. Тази миризма обаче, примесена с парата от топлата вода, става неописуемо отвратителна. Първоначално си мислиш, че ще свикнеш, обаче се лъжеш. С такова нещо не се свиква, това е все едно да свикнеш с болката от извадени нокти, без упойка. Тръгваш на проверка в другите кабини. Изсточника е установен в съседната. Там сред локва, предизвикана от запушен канал, се мъдри рядкото вкиснало новобранско лайно, исрано преди няколко дни. Чудиш се какво е ял този келеш, който го е сътворил такова миризливо. Ясно е едно. Локвата в която е изходено кьоспето, не му е позволила да засъхне и да се култивира, с което да се премахне миризмата. В затвореното пространство липсва и достъпа на мухи, които да се гощават с него и така то може да смърди дни, седмици, дори месеци наред, докато не се изпари токсичната локва и остане само сухо вещество. Вбесен от миризливата гледка, си подаваш главата от вратата на банята и крещиш на новобранеца – дневален, който се намира на поне 50 метра от банята, по коридора на спалните помещения. Еееееей бомбеееее, ела бързо беее... Бомбето си прави пас и не се показва, защото е умен и знае, че когато има вбесен стар, не е хубаво да си на близо. Ееееее, бомбе, щи счупя главата идвааааай бързо бе... Никакъв отговор... Сега освен на лайното и на изсралия го си бесен и на новобранеца... Само да излезеш от банята и ще му кажеш на него как няма да отговаря на старото. Примирен се изкъпваш, сред миризмата. Първата ти работа е след, като се облечеш да отидеш при новобранеца и да го накажеш за проявената от него наглост. Обаче, бомбенцето кирливо, се оказва по – умно и съобразително от обикновен изплашен новобранец. Онзи е духнал най – предвидливо от поста си, докато отмине бурята. Той много добре знае, че по – лесно ще се оправи с началството, отколкото със старата пушка, макар в устава да е записано нещо много лошо под провинението „Напуснал самоволно поста”. С тази негова дързост си спечелва уважението ти, но не те отказва от намерението да го накажеш. При това, че новобранката го няма на поста, решаваш да му скроиш друг коварен номер, който ти се струва даже по – доброто решение от традиционното наказание - да му вземеш цигарите или някоя друга дребна, но ценна за войника вещ. Решението е взето бързо. Намираш лопатка за боклук, събираш изпражнеието и колкото може да събере лопатката от лайнената вода и минаваш през целия коридор разливайки кафява течност, та чак до мястото на поста му, където исулваш най – съществената част от съдържанието на лопатката, а именно лайното, което ти развали удоволствието от рядкото къпане. Е сега да му мисли, келеша му с келеш, как да изчисти осрания коридор и осрания пост. Доволен се запътваш към лафката – истинския рай на тази Земя, където лайната не могат да те преследват, както го правят така упорито извън нея...

И така. Симбиозата между Казармата и лайната е много силна. Даже на моменти ти се струва, че лайна и Казарма са синоними с особено значение. Там се сере особено упорито и винаги по много. Невъзможноста за сране, обикновено е правопропорционална на силата с която те връхлита нуждата. А когато имаш добра възможност за дрискане, се оказва, че ще се случи някое дриго фоксмажорно събитие, което ще ти сговни и така говняната службица и ще ти направи мисълта за уволнение, толкова далечна и нереална. Могат да се кажат и други неща, които са преживелица на всеки един войник, но трябва да се отвори доста голяма глава, в която надали пак могат да се изброят всички лайнени ситуации. Да му мислят хората, на които им предстоят всички тези казармени лайна... На уволнилите се честито.


*Китайска камбана - остатъци от човешки изпражнения, най често по мъжките задни части, а понякога и по женските, около аналния отвор. Получават се в следствие на не доброто избърсване или никаквото такова, с тоалетна хартия. Задържат се обикновено по космите и звънят с вълшебни звуци, придружени с романтична миризма.

[МОРСКИЯ]

ЕЕ по тая тема не може и аз да не кажа няколко думи
Мъчно ми е за това , което се случва с казармата в България!
Няма вече воиници момчета ! Изчезнаха съвсем , а с тях се работеше най-добре защото слушат и се подчиняват и работата върви . А сега докараха едни кадрови матроси.... майко мила ! Това са разглезени и арогантни мамини дечица . Не можеш да го накараш една работа да свърши .
Но дотук с реформите в армията . Казармата си остава един от най-приятните спомени за мъжа . Особенно когато сме се събрали на по една ракия Drunk
Девет фута под кила и пълен напред !

[Pichaga]

докато бях 1,5 години в казармата на 18-19 /т.е. много отдавна/ си мислех, че е баси тъпнята /бях и аз ВВС-Доброславци/, после като се уволних ми останаха само хубавите спомени, приятелите и самостоятелността...освен това в СУ гаджетата си падаха по отслужили, а не по пубери
ей някой да не се обиди сега, просто споделям

[Lawyer]

Абе, ние го обърнахме на "наша" тема. Я да каже Бай Войник как върви службата!

[ila]

Девет фута под кила и пълен напред !

..... не беше ли " Семь футов под килем!!! "

[tyo]

...Девет фута под кила и пълен напред !

...не беше ли " Семь футов под килем!"

А бе важното е да е под

[Даскала™]

Вижте ся,Даскала е служил в Девета Танкова Бригада/Горна Баня/ на длъжност мерач на Т-72 една година и шест месеца.Яко гърч

[KOKO ГЕОРГИЕВ]

Вижте ся,Даскала е служил в Девета Танкова Бригада/Горна Баня/ на длъжност мерач на Т-72 една година и шест месеца.Яко гърч

Ооооо значи си бил кемаф. верно гадна служба е