Номер 1 пирати

[Dead man]

Всъщност сървърите са в чужбина, собствениците са чужденци, тия кво си чешат езиците само не мога да разбера?

Не всички са там...

[rosy]

Ей това дълго четиво по долу е специалено за Чефо и други такива като него борци за справедливост Приятно четене.

Интелектуалната собственост убива
26 април е дата, на която отбелязваме две неща - годишнината от ядрената катастрофа в Чернобил и Световния ден на интелектуалната собственост. Между двете формално няма никаква връзка... освен ако не сте от онази все по-нарастваща група хора по света, които смятат, че самото понятие „интелектуална собственост" към днешна дата има ефекта на Чернобил върху световната култура и икономика.
Разбира се, това не винаги е било така. Доста юристи и сега поддържат тезата, че „интелектуалната собственост" е нещо като дървен камък - тоест, не може да съществува такова нещо. Собственост върху материални вещи - да, но собственост върху идеи - това е логически абсурд. Идеята по дефиниция е нещо, което изисква споделяне. Съвсем друг е въпросът, че тя обикновено има автор, а този автор може/трябва да получи заплащане за нея - това е право, а не собственост. Затова и в Европа не можете да патентовате (просто) идея. В Америка обаче може. И понеже Америка командва парада, тя налага идеята за „интелектуална собственост", която принципно противоречи на основите на правото.
За това си има причина. В индустриалното общество авторското право например защитава правата на авторите и изобретателите и им осигурява средства да продължат да се занимават с дейността си - от което печели цялото общество.
Индустриалното общество обаче се развива и постепенно започва да прави технологично възможно копирането на авторски произведения в големи мащаби. Законите отразяват тази промяна и така се появяват патентите, търговските марки и copyright-a - правото на копиране, напълно погрешно превеждано на български като „авторско право". В едно консуматорски ориентирано общество с пазарна икономика в това има здрав смисъл.
Обществото обаче продължава да се развива и достига степен, при която интелектуалната собственост - която принципно се гради върху монополно право (тоест, изначално противоречи и на пазарните принципи, които не търпят монополи) - окрупнява, забогатява и онаглява. И започва да си пазарува закони напълно в ущърб на обществото.
В резултат на това композитор, написал един успешен хит в живота си, може да живее цял живот от него. Писателите пък вече запазват авторските си права... 75 години след смъртта си. Тези права са им били изначално дадени от закона, за да ги стимулират да творят. Но какво ново ще напише един писател след смъртта си и още 75 години по-късно? Това право вече не облагодетелства обществото, а само храни рентиери - наследниците на писателя.
Но авторското право е бял кахър. Истинската трагедия е в патентите, особено фармацевтичните. От години ООН бие тревога: хиляди деца умират всеки ден по света от лечими болести - защото техните родители или техните правителства не могат да си позволят да купят баснословно скъпите лекарства на компаниите. А те щяха да са много по-евтини, ако нямаше монополи и патенти и се произвеждаха от много компании, които да се конкурират помежду си на пазара. Ето как днес така наречената „интелектуална собственост" буквално убива...
Че пиратството не ограбва, отдавна разбраха всички. Т. нар. „пиратство" е всъщност опит на пазара да се изчисти от монопола на copyright-а и от изкуствено завишените цени на музика, филми, софтуер... Потвърждава го не някой друг, а вече самата американска сметна палата. Тези дни тя обяви, че след година проучване, е установила, че всички досегашни изследвания, твърдящи, че пиратството влияе негативно върху икономиката, се оказаха фалшиви, а данните в тях - недостоверни и направо измислени от заинтересованите компании и техните браншови организации. Обратно - има данни, че „нелицензираното копиране" (това е точният термин, другото с „пиратството" е чиста пропаганда) може би дори влияе положително в някои отношения.
Технологията, а оттам и икономиката на новия век направиха в края на крайщата copyright-а безпредметен. Копирането на идеи, музика, филми и прочее стана общодостъпно и практически безплатно. Законите - под влиянието пак на заинтересованите - обаче не само вече не отразяват актуалното положение на нещата и интересите на обществото, те направо ги игнорират.
Проблемът е, че тези закони никога не са работели адекватно дори и в миналото - защото са направени изцяло в полза на посредниците, мениджърите, продуцентите, производителите, издателите... а не на авторите, изобретателите и обществото.
Авторът на най-въртяната БГ песен за миналата година Ясен Козев, написал хита на Миро "Губя контрол, когато", се чуди, че е получил от отчисления едва 292 лв. За цяла година. И другите композитори около него, получили съвсем пък жълти стотинки за труда си, недоволстват и искат още и още законодателни промени. Те не разбират, че онзи неизвестен композитор, осигурил живота си с един международен хит, е изключение, не правило. Правилото е, че посредниците между композитора/изпълнителя обират парсата, а за последните - ако имат късмет - остава колкото да преживяват. Който не вярва, нека се порови и ще открие дълъг списък на световноизвестни композитори, музиканти и изпълнители, завършили живота си в наши дни в пълна бедност.
И не, истината не е в това, че те са яли, пили и се веселили, докато са профукали всичко. Да припомним - говорим за световноизвестни имена, с голям принос в своя бранш; нима те не заслужават да се порадват на успеха си?
Истината е онази, която каза Кортни Лав в прочутата си реч пред американския Конгрес още преди 10 години: „Системата е направена така, че почти никой да не си получава парите".
Затова е време за коренни промени в т. нар. „интелектуална собственост". На този фон обаче съответните българските институции са безкрайно далеч от решаването на този проблем.
Министърът на културата Вежди Рашидов днес получава награда „за борбата с интелектуалното пиратство", връчена му от заинтересованите посредници, разбира се - "Бизнес софтуер асоциация" ("BSA"), сдружение на най-големите софтуерни компании в света. За българските потребители пък остава сметката от десетки милиони долари за продукти на „Майкрософт", платени от предните две правителства - при наличието на безплатни алтернативи на някои от тях.
3 дни по-рано Явор Колев, шеф на сектор Компютърни престъпления в ГДБОП - полицаят, който се бори против незаконното разпространение на интелектуална собственост, е прогласен за Рицар на книгата. „Рицар, който защитава Книгата от най-големите ѝ врагове - читателите. С такива рицари, не е трудно да предпочиташ змейовете", както писа Пейо Пеев, един от известните БГ блогъри.
А иначе някога и робството е било законно. Добре поне, че е нямало днешните закони, защото представете си къде щяхме да сме сега, ако някой беше патентовал примерно идеята за свобода...

САЩ: Пиратството ограбва? Лъжат ви!

Миналата седмица всички, които твърдяха, че пиратството има негативен ефект върху американската икономика, понесоха тежък удар. Американската правителствена служба за финансова отчетност GAO (подобна на нашата Сметна палата), която бе получила задача да разгледа изследванията какъв е ефектът на пиратството върху икономиката на САЩ, достигна до извода, че всички тези изследвания - без изключение - са фалшиви. Нещо повече - GAO дори достигат до извода, че пиратството може да има и позитивен ефект върху икономиката.
В продължение на много годините медиите са заливани с многобройни проучвания по темата, преливащи от мрачни и съдбоносни изводи. Тези изследвания идват от организации като MPAA, RIAA и BSA и съдържат цифри, представени като получени от правителствени източници. Тези доклади, естествено, получават масово разпространение и нерядко влияят в голяма степен на държавната политика в областта на интелектуална собственост. В резултат на това американският Конгрес реши през април 2009 г. да възложи на Government Accountability Office (GAO) да проучи тези доклади и да установи до каква степен те отговарят на истината. Публикуваният тези дни отчет прави на пух и прах всички разпространени до момента доклади от организации за защита на авторското право - без преувеличение. Точността и валидността на всеки един от тези доклади е изключително спорна, заявява в прав текст GAO.
За трите най-често цитирани изследвания GAO заявяват: "Те не могат да бъдат доказани, поради липсата на свързани с тях изследвания. Всеки метод на отчитане има своите ограничения - и повечето експерти констатират, че е трудно, ако не и невъзможно, да се установи въздействието на пиратството върху цялата икономика."
Американската сметна палата заявява и че често споменаваното предположение, че всеки изпиратстван продукт представлява загуба на продажби е само "хипотеза". Някои от цифрите, използвани в докладите, пък били приписвани на ФБР. От ФБР обаче отговорили, че нямат никаква информация за подобни цифри. Което, казано на по-малко дипломатичен език, означава, че големите играчи в бизнеса с медийно съдържание просто са си ги измислили.
Нещо повече, GAO дори стига до извода, че пиратството може да има позитивен ефект върху икономиката, например защото то оставя на клиентите повече пари, които да похарчат за нещо друго. В заключение има и един вероятно много по-важен аспект, който целенасочено се игнорира от играчите в бизнеса със съдържание - хората използват незаконното теглене онлайн, за да изпробват медийното съдържание. С други думи, без подобно изпробване те биха купували по-малко медиен продукт, не повече.
"Някои експерти, които интервюирахме, както и литература, която прегледахме, откриват потенциални позитивни икономически ефекти от фалшифицирането на продукти и от пиратството. Някои потребители например съзнателно си купуват неоригинален или пиратиран продукт, тъй като той е по-евтин от оригиналната стока или защото оригиналната стока е недостъпна. И те получават позитивен ефект от подобни покупки", обобщава GAO. "Потребителите използват пиратски копия и стоки за тестване на музиката, филмите, софтуера или електронните игри, преди да си купят законно копие от тях. Това може да доведе до увеличени продажби на оригиналните продукти", изтъква сметната палата.
Все пак това не означава, че пиратството въобще не е проблем - докладът на GAO го нарича "измерим проблем" - а просто, че не сме в състояние реално да установим резултата от него върху икономиката, обратно на тезата, която се отстоява настойчиво от големите производители на съдържание и правителствата.
Индустриалните асоциации MPAA и RIAA обаче далеч не се впечатлиха от резултатите от проверката - и на свой ред отвърнаха с призиви за нови драконови антипиратски мерки. Филмовите и звукозаписни компании искат на всички компютри да се инсталира "шпионски софтуер", който да открива и изтрива незаконни материали.
Motion Picture Association of America и Recording Industry Association of America са изпратили серия от искания до Службата за прилагане на интелектуалната собственост в САЩ. В едната от заявките пише следното: "Има някои технологии и методи, които могат да бъдат използвани от мрежовите администратори и доставчици, включително много такива, които вече се използват за защита от спам и вируси".
Сред мечтите на защитниците на авторските права присъстват технологии за откриване, проследяване и филтриране на трафика и на определени файлове, на база анализ на информация от типа на протоколи, типове файлове, текстови описания, метаданни, размери на файловете и така нататък, както и технологии за разпознаване на съдържание от типа на цифрови хешове, разпознаване на цифров "воден знак" и технологии за маркиране на електронното съдържание, еквивалентни на пръстовите отпечатъци.
RIAA и MPAA държат настоящите регулации, позволяващи блокирането на сайтове-нарушители, да бъдат разширени така, че да позволяват постоянна забрана за редовно нарушаващи правата на интелектуалната собственост. Сред настояванията им присъства и "насърчаване" на мрежовите администратори и доставчици да реализират системи за "шпионско проследяване", чрез които да се откриват нарушенията на авторското право - като се използват технологии от антивирусния софтуер.
"С други думи, развлекателната индустрия смята, че потребителите трябва доброволно да инсталират софтуер, който непрекъснато ще сканира компютрите ни и ще идентифицира - и вероятно изтрива - файлове, за които смята, че нарушават нечии права," казва Ричард Есгера от Electronic Frontier Foundation.
Според него плановете за филтриране са нереализуеми: "Дори най-добрите автоматизирани системи за блокиране на защитени с авторско право продукти не са в състояние да отчитат правото на "честна употреба", включително създаването на резервно копие за лична употреба (за случаи на повреда на носителя). Нещо по-лошо, тези техники надали ще имат сериозно отражение върху поведението на нарушителите. Вместо това просто ще доведат до употребата на повече криптиращи технологии и частни затворени мрежи (или дори просто до повече размяна на ръка на твърди дискове и записани DVD)," обобщава той.
"Вероятно най-гибелният ефект обаче е, че защитите на авторското право могат да се превърнат в троянски коне за шпионаж на потребителите. В епоха, в която е ежедневие подслушването без съдебно решение и е налице масирана национална цензура, изграждането на допълнителни технологии за проследяване в Интернет категорично е лоша идея", обобщава правозащитникът.


Кортни Лав: Музикантите ни нема в целата схема...
През далечната 2000 г. вдовицата на Кърт Кобейн, Кортни Лав произнася паметна реч пред американския Конгрес. Поводът са промени в законодателството, свързани с авторските права, а Лав е поканена като един от едва няколкото представители на изпълнителите. По повод Световния ден на интелектуалната собственост - 26 април, ви предлагаме кратък откъс от нейната реч, разкриващ как работеше музикалната индустрия преди да бъде притисната от реалностите на Интернет. В този откъс Кортни Лав дава за пример фиктивна музикална група, която евентуално е успяла да сключи договор с голяма музикална компания и проследява какво се случва след това.

Тази история е за банда, която сключва огромна сделка с музикална компания, според която получава 20 процента отчисления от продажбите на музиката си и един милион долара в аванс. (искам да знаете, че никоя група никога досега не е получавала цели 20 процента отчисления, но все тая.) Това е моята "смешна" сметка, базирана на реалността в бизнеса - и просто искам да кажа, че тя е по-точната сметка, отколкото онази, която Едгар Бронфман-Младши (президент и изпълнителен директор на Seagram, които тогава притежават Polygram, също поканен за участие в дебатите в КОнгреса - бел. ред.) би ви дал.
Какво става с тези един милион долара?
Групата похарчва половин милион, за да запише своя албум. Това им оставя $500 000. Плащат $100 000 на техния мениджър за 20 процента комисионна. Плащат по $25 000 на своя адвокат и бизнес-мениджър.
Това оставя общо $350 000 за четиримата членове на групата, които те да разделят помежду си. След $170 000 за данъци, остават $180 000. Което води до $45 000 на човек.
Това са $45 000, от които да живееш в продължение на година, докато албумът излезе.
Приемаме, че албумът става голям хит и се продава в милион копия. (Как начинаеща банда продава един милион копия от дебютния си албум е съвсем друга дискусия, която обаче би била базирана на основните граждански познания от училище, които имаме за картелите. Казано простичко, антитръстовите закони в тази страна са като цяло майтап - те ни защитават точно толкова, че да не се налага да преименуваме нашата служба за поддръжка на парковете на Phillip Morris National Park Service.)
И така, тази група пуска два сингъла и прави два видеоклипа. Производството на двата видеоклипа струва един милион долара и 50 процента от разходите за клиповете се удържат от отчисленията на групата.
Групата получава и $200 000 като поддръжка за турнетата, от която им удържат 100 процента.
Звукозаписната компания похарчва $300 000 за промотиране на групата по радиото. Трябва да плащаш за такава промоция, за да стигне твоята песен до радиоефира. Тази промоция е система, при която звукозаписните компании използват посредници, така че да могат после да твърдят, че не знаят, че радиостанциите получават пари, за да пускат тяхната музика.
Всички тези разходи за промоция се пишат отново на сметката на групата.
Тъй като първоначалният аванс от един милион долара също трябва да се върне, групата дотук вече дължи $2 милиона на звукозаписната фирма.
Ако всичките един милион копия на албума се продадат на пълната цена и без отстъпки, то бандата печели общо $2 млн. от отчисления, тъй като техните 20 процента отчисления се свеждат до $2 на копие.
Два милиона долара приходи от отчисления минус два милиона долара разходи, които трябва да се върнат на музикалната компания, е равно на... нула! Толкова е всъщност печалбата на групата след целия труд - ако има невероятно добър договор и огромен успех.
А колко пари прави звукозаписната компания?
Общо като приходи компанията събира от един милиона продадени албума $11 млн.
Производството на CD струва $500 000, в аванс дават на групата $1 млн. Плюс това имат $1 милион разходи за видеоклиповете, $300 000 за промоции по радиото и $200 000 за поддръжка на турнета.
Компанията плаща и $750 000 отчисления за издателите.
Похарчва и $2.2 млн. за маркетинг. Това са основно реклами в магазините, но маркетингът е и тези огромни постери на Мерилин Менсън на "Таймс Скуеър" и уличните скаути, които карат наоколо с микробуси и връчват черни тениски на Korn и обърнати наобратно бейзболни шапки. Без да упоменаваме пътуванията до офшорките, кеша за бакшиши за всички и прочие други подобни разходи.
Като съберем всичко това, звукозаписната компания е похарчила около $4.4 млн.
Така че тяхната печалба финално е $6.6 млн. А групата би могла да работи в денонощен супермаркет, за да се изхранва.
Естествено, музикантите са се забавлявали. Да се чуеш по радиото, да продаваш албуми, да печелиш нови фенове и да бъдеш показван по телевизията е чудесно, но сега групата няма достатъчно пари да си плати наема - и никой от тях няма никакъв кредит.
Най-лошото от всичко е, че след всичко това групата не притежава нищо от създаденото от нея. Все едно да плаща ипотека цяла вечност, но всъщност никога да не притежават къщата, която изплащат. Както казах: това е аренда. Нашите медии казват: "Сега реват нещастните попзвезди, а добре се позабавляваха. Майната им за това, че сега се оплакват". Аз обаче казвам, че има нужда от диалог.
Когато погледнеш на реда върху един CD, в който се изписват правата, там пише Copyright 1976 Atlantic Records или Copyright 1996 RCA Records. Когато погледнеш книга обаче, там пише нещо като Copyright 1999 Сюзън Фалуди, или Дейвид Фостър Уолъс. Авторите притежават книгите си и ги лицензират на издателите. Когато договорът изтече, писателите получават книгите си обратно. А звукозаписните фирми притежават нашите авторски права завинаги.
Системата е направена така, че почти никой да не си получава парите.

[rokera671]

Прочетох ,само в началото и изкам на колегите от там да си кажа и моето мнение.Ами изтината е ,че сме боклуци колкото и да ви е тъжно!!Ами сега гледам новините и казват ,че на цяла група ромънци които са били на Златни пясъци им няма колите.Как да коментираме това??Никакво съдеиствие от полиция??А едно приятелче ми каза ,че това пак са игри!!Не знам,но маи ние обикновените хора си плащаме за всичко това.