Леле, леле, лелее... де се обадих, та разсипахме темата
Понеже нападнахте мацката малко да Ви вкарам в правилната посока :
Мрази чалгата, турските сериали и няма фейсбук !!! Не е от тези, които обикалят козметици, маникюристки и фитнес зали по цял ден, въпреки, че не работи. Къщовница е, и страшно много се грижи за уютният ни дом. Мога да кажа, че изключително и рядко срещан човек, на който много държа.
А защо я слушам ? Защото до голяма степен споделям нейното мнение. Имам много познати в чужбина , със заплати много по-големи от горецитираните суми.
За пример :
Мой приятел в Германия : Технически
ръководител в Siemens. Заплата от над 120.000,00 EUR. Жена му също работи . Е да сменя си колите всяко година и кара BMW-та по на 2-3 години.Купи си и апартамент. И какво , свободното време с , което разполага всъщност едвам стига за една почивка на море през лятото, и едни ски за седмица през зимата. Няма всяка вечер ресторантче, няма гости у приятели, няма кеф ти днес разходка до балкана или рандеву с някоя "кака"

Скотска работа.
Моя приятелка в UK . На ръководен пост в една от големите електроенергийни компании. Заплата от около 80.000,00 GBP . Приятелят й също работи. Купиха си къща в Лондон. От скоро имат и детенце голямо сладурче

. Нейният живот ми допада, но тя от малка си беше хаймана

. Хубавото е , че са се събрали доста приятели -Българи и е доста весело. Но това МНОГО рядко се случва.
И понеже се чудите : е на Добри , пък не разбрах какво не му харесва , ще Ви кажа :
Момичето замина,
преди 18 години.. Едва от преди 3-4 успя да си стъпи на краката. Момчето замина преди 12 години. И той си стъпи на краката преди 4-5 години. И то във времена, в , които тези държави, не носеха Гърци, Българи, Румънци на плещите си. Сега нещата не са така.
И колкото и пари да взимаш , животът не е токова весел, както е тука.Това е истината.
Не си мислете, че тука взимам кой знай какви пари и за това не отивам. Напротив, определно бих казал, че ми е зор, но работата, която в момента работя, ми дава необходим доход да живея що годе прилично, като тези който взимат илядо и двеста лева на месец, но с ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА в това, че аз изцяло разполагам с времето си ( с изключение на 1-2 командировки в месеца по за 2 дена). През другото време съм си където искам, и си правя каквото искам. Единствено ми е необходим телефон и лаптоп. Ето , отварям очи днес в 6 часа, до 7.30 на лаптопа съм си свършил служебните задълженията през деня и после .. пей сърце

.
Шефът ми се опита да ме накара да седя в офиса, но видя как ме губи, като кадър и се предаде

. Дори вече не си прави труда да ме пита дали съм в Плевен

. Дет се вика съм, като в целогодишен платен отпуск
Тази свобода, която имам тука, знам, че никъде няма да получа в чужбина. Та туй то !