FUN

Мнениеот **lyubobg** » Пон 16 юни 2008 16:51

http://shmatko.blogspot.com/2008/06/blog-post_16.htm

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности.

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си, има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.

Вика ме у тях. Отивам аз, с чешката затварачка под ръка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.

Та влизам аз, а тя с мокра коса.

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?

- Не.

- С пиперки?

- Не, къпах се.

- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах й аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам: "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - отсякох делово. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.

- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!

- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.

- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.

- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че... - тук задърдорих за технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм си я взел още. Поради липсата на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един такъв поглед, усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не можах да разбера и защо ме гледа така нагло при положение, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си.

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)... Ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува, после трескаво ми разкопча панталоните и ги пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда се беше олющила. Никога вече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й отношение към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", за нещо, което е "У Р Е Д".

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот? Какво?

Толкова сме различни, Господиl

Мнениеот **Vlad777** » Пон 16 юни 2008 20:06

Мнениеот **asentm** » Вто 17 юни 2008 10:36

Ода за женския гъз!

Поетите от Омир още
та чак до Вазов в наши дни
възпяват във безлунни нощи
все добродетелни жени.
Възпяват устата и очите,
гърдите като на коза.
Възпяват ханша и косите,
ала забравят за гъза.
Жени,без гъз какво сте вие?
Кажете,мили,без сръдня.
Не е то нещо да се скрие,
или само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки симетрични
умело си върти гъза.
И кой кажете ми не зяпа
жена кога се наведе?
Гъзът и лъснал като ряпа,
в греховна мисъл ни зове!
И късно вечер във кревата
преди да почне любовта,
ний съблазняваме жената
като я хванем за гъза.
О,женски гъз,бъди прославен,
надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки завладявай
и към съблазън го води!

Мнениеот **lyubobg** » Вто 17 юни 2008 12:25

На заболекарсия стол жена на ревнивец!

Мъжът и се скъсва да й звъни, а тя с разчекната уста няма начин да му вдигне. След поредното влудяващо звънене, на зъболекаря му писнало, вдигнал и му казал:

- Свършвам, плюе и тръгва!