Хайде да видим какво мислят нашите светила по въпроса за чистота на езика и чуждите думи? Има светлина в тунела, но има ли кой да я види? Е въпроса.
Въпросът за чистотата на езика се свързва обикновено с положението в книжовния език. В по-широк смисъл на думата борбата за чистота на езика обхваща и борбата срещу употребата на жаргонни и паразитни думи, както и на груби диалектизми в книжовния език. Въпросът за правилността на езика не трябва да се смесва с въпроса за чистотата.
Да видим, можем ли да се осъзнаем какво правим?
Обаче както е естествено да проникват чужда елементи в един език, така е естествено и да се води борба срещу чуждите елементи, когато те по своя характер са ненужни, когато с голямото си количество пречат на правилното развитие на езика, накърняват неговата самобитност и националното достойнство на народа. Покрай елементите, които са полезни, винаги могат да се разпространят в един език и ненужни чужди елементи. Затова въпросът за запазване на езика от задръстване с чужди елементи е важен обществен въпрос, който изисква съзнателни усилия от страна на всички среди. Под задръстване на езика в този случяй се разбира по-широко изместване на домашни думи от чужди (особено в областта на всекидневната лексика), занемаряване на собственото словотворчество, а когато чуждото влияние се разпространява по книжовен път, също и отдалечаване на книжовния език от масите, поради което той не може да изпълнява добре функцията си на общонародно средство за общуване.
Ето и по въпроса за заемките и чуждиците.
От казаното се вижда, че можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно усвоями от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат з а е м к и, а вторият — ч у ж д и ц и.
И сега по отделните области.
В различните области на езиковата практика борбата срещу едни и същи чуждици не е еднакво лесна... Някои чуждици, въпреки че имат хубави български съответствия, се задържат в практиката поради това, че редом с тях се употребяват и техни сродни думи, които нямат у нас съответствия. ... Трябва да предпочитаме български думи винаги, когато те могат добре да заменят чуждите, а не да стигаме до разширяване на употребата на чуждите думи въз основа на техните словообразователни взаимни връзки. Процесът на замяна на една чуждица с българска дума може да продължи дълго време, тъй като прелдоляването на вече установени езикови навици е бавен процес. Затова грижите за чистотата на родния език трябва да бъдат постоянни и неуморни и към тях трябва да се приобщават все по-широки среди... В някои специални области се употребяват по традиция много термини от чужд произход, въпреки че в нашия език има съответни български думи. Макар че специалната терминология има поначало повече международен характер, нужно е тук да се вземат разумни мерки за избягване на излишните чуждици...
И последно:
Общо взето, за успеха на борбата срещу чуждиците има голямо значение състоянието на словообразователната система на езика. Колкото по-жива и по-разнообразна е тя, толкова по-лесно е да се намерят заместници на нежеланите чуждици... В историческото си развитие българският език е преживял периоди на бляскав разцвет и на упадък, на застой и на подем. Той е играл голяма роля в културното развитие и обогатяване на други езици и сам е бил подложен неведнъж на силно чуждо влияние. Изобилно нахлулите при условията на робството турски думи днес са сведени в нашия книжовен и културен език до допустимия минимум. През време на Възраждането българският народен език превъзмогна черковнославянската езикова традиция и излъчи из своите живи недра съвременния български книжовен език, който обаче запази значително количество ценни елементи от стария, богатия черковнославянски език (произлязъл впрочем от старобългарския) и от руски език...
Извадките са от статията на проф. Андрейчин - Из историята на нашето езиково строителство посочена по-горе...
Алелеее.... много ми е смотана тази дума и звучи толкова селски, колкото и креват ! Креват ми звучи като геврек 
