Каква чиста заплата (нето) получавате в София?

[nikidimow]

И все пак заплатата не се дава ,тя се изработва .Те това не могат да разберат всички търсещи работа .Че няма кадри е факт ,на младежите не им се работи ,не знаят как и не могат да разберат факта че заплатата трябва да се изработи,просто искат голяма заплата .Обучението е до момента в който си повярват че са станали майстори и бегат да вадят сами в сивия сектор повече .Темата е много добра ,поздравления на автора !

[PlamenDimitrov1]

Много съм съгласен с факта, че трябва да си изработиш за да ти се плати, но като прясно завършил магистър инженер и гласувал в първата опция, като не мога да си ги заработя при теб ще отида на друго място (както и се случи). Колегите си го казаха по-горе - с 1000лв чисто на месец не се живее в София - дори като ходих на интервю в новата фирма и им казах месечното ми възнаграждение в момента, човека ме пита "ти как се оправяш?" - колко интересен въпрос, нали?

Друг тънък момент е когато комбинираш такъв на който му се работи с такъв който гледа да мине деня. Вместо 3 (1 от тях чиста работа) месеца неплатен стаж/обучение можех да науча същото за 1 ако не трябваше да се съобразявам с друг който учи редовно (ама нали да няма двойни разходи за обучение - а моите разходи през това време?). След това въпреки че парите са пропорционално на часовете прекарани, свършената работа като не може да се сравнява по никакъв начин? Дали този "мързелив" човек ще има 1 определено умение/качество на което се надява работодателя, или е просто рода/приятел и тн. - факт е че и на мен почва да не ми се работи и то особено когато трябва да му оправям уж свършената работа.

Относно образованието и какво може да се подобри: вместо 30 лева на поправка както направи ТУ наскоро, много по-интересно ще стане ако един изпит не го вземеш с поправка и ликвидация да трябва да почваш отначало, ако не се бъркам както е било навремето. Тогава дипломният ми ще има доста по-малко истории от рода на "той идва диплома да защитава, а не прави разлика между напрежение и ток".

[stefan4o]

Чорбаджиите също не са стока. Но незаменими работници няма, имам доста примери. Фирмите куцат известно време, но се оправят и без някоя от звездите си.

Така е, няма. Но с някои по-специфични сфери, където се работи в екип нещата не седят баш така. Много често липсата се усеща у колегите, което кара някои други също да започнат да търсят други варианти за препитание. И така се стига до момент, в който от един добър екип обслужващ около 10 населени места в региона не остава почти никой. Да, ще дойдат други ама... Когато работата е по-особена и липсва документация нещата стават тегави. Изпитал съм го лично - КПДто ти пада много стремглаво ;) Подчертавам, че в някои браншове нещата не стоят така, разбира се.
Като цяло минаха безвъзвратно тия години, когато за едно работно място със смешна заплата чакаха на опашка 20 човека. Вероятно и повече няма да се върнат.

[777]

Относно образованието и какво може да се подобри: вместо 30 лева на поправка както направи ТУ наскоро, много по-интересно ще стане ако един изпит не го вземеш с поправка и ликвидация да трябва да почваш отначало, ако не се бъркам както е било навремето.

Ами бъркаш се или някой ти е разказвал украсени легенди. След ликвидация следва(ше) прекъсване 1 година, което не значи, че губиш всичките минати години. Но то по същата схема се разказват и легенди каква мощна компютърна индустрия имаше през соца - кажи речи да конкурираме японците с компютри.

При образованието основният проблем е, че броят места за следване почти съвпада с броя завършващи средно. Т.е. никакво отсяване. Лека полека позволиха да се навъдят сума университети, филиали и какво ли не. Образователен "бизнес", т.е. търговия с дипломи. Един познат завърши нещо дистанционно - никога не е ходил на място. Изпити някакви - кой стои отсреща не е важно, дипломата се издава на тоя, който е записан и е превеждал парите.

[Zdravko Zankov]

Като цяло минаха безвъзвратно тия години, когато за едно работно място със смешна заплата чакаха на опашка 20 човека. Вероятно и повече няма да се върнат.

Някои хора /работодатели/ още живеят в 2009 година, когато наистина доста хора останаха без работа, и действително имаше конкуренция за едно работно място.Но от 2009-2012 периода изтече доста вода.

А, как бихте коментирали варианта, в който 15 години работиш в една фирма, един бранш. Вършиш си работата, началникът доволен, ама заплатата... Голяма клизма... После решаваш да напуснеш и се почва "ама що сега така" хън-мрън... А други - имат готови обучени, носещи приходи на фирмата, без нужда от допълнителни обучения и квалификации - и ги пускат с лека ръка да си ходят.

И това го играх лани, не бяха 15 години, а 10.Ма ти що така, заплатата ли нещо?Не бе, ич не.Що са сети да ме питаш след като си написах заявлението за напускане.

А "престижните" специалности в техникумите ги закриха някъде към 2000 година.Тогава решиха да развиват компютърни нАуки, счетоводство и т.н.
А специалноста Студена обработка на металите беше директно изхвърлена.По мое време в тези специалности влизаха най-големите избий колци от завършилите основно образование.Ма научаваха занаят, те за нАука не беха пЕтимни.

[Vlad777]

Що са сети да ме питаш след като си написах заявлението за напускане.

Това е и една от основните грешки и на работодателите и на служителите. Работодателите не говорят достатъчно често със служителите относно удовлетвореността от работата, което е редно да се случва всеки месец. Грешка е и на служителите, че също не повдигат въпроса. С много хора съм разговарял, които изпитват някакво неудобство дори да попитат какво развитие да очакват за заплатата си, което също е голяма грешка и никога не вреди, дори напротив.

Ако не си доволен от работа или заплащането или условията - най-добре да отидеш при шефа и да му кажеш от какво не си доволен. От там следват няколко прости варианта:
1. Съобразява се с изискванията и предлага решение, което можеш да обмислиш и да решиш.
2. Не се съгласява - тогава пак можеш да обмислиш и да решиш дали оставаш при текущите условия или си търсиш друга работа.

До момента не съм видял да има случай, в който работник да пита за някакво развитие и да се получат каквито и да е негативи, дори напротив. Пък ако си решил да напускаш и да отиваш на друго място - пак не пречи. Питаш, получаваш и докато си търсиш работа си на по-добри условия.

[777]

На теория е така. На практика дори при подадено заявление за напускане и "учудване", че причината била заплатата, ако работникът е склонен да остане на работа ще му направят или символично повишение или повишението ще е с пазарлък да "поеме" още нещо. Т.е. няма да му плащат повече за текущата работа, а ще си изработи горницата. Ако шефът е истински изненадан как не се е сетил да вдига заплати и държи да си поправи грешката, защо не предложи да вдигне заплатата с 1-2 години назад? Ясно е, че граничи с фантастиката такова развитие. Все пак говорим за нормални работни места в България, а не за биохимик в лаборатория на НАСА.

[hvp800]

От чисто любопитство питам , господин 777 какви заплати “дава” , и колко хора осигурява ?

[777]

Това каква връзка с темата има? Чистото ти любопитство си е чист опит за заяждане.

[vanesto]

Що са сети да ме питаш след като си написах заявлението за напускане.

Това е и една от основните грешки и на работодателите и на служителите. Работодателите не говорят достатъчно често със служителите относно удовлетвореността от работата, което е редно да се случва всеки месец. Грешка е и на служителите, че също не повдигат въпроса. С много хора съм разговарял, които изпитват някакво неудобство дори да попитат какво развитие да очакват за заплатата си, което също е голяма грешка и никога не вреди, дори напротив.

Ако не си доволен от работа или заплащането или условията - най-добре да отидеш при шефа и да му кажеш от какво не си доволен. От там следват няколко прости варианта:
1. Съобразява се с изискванията и предлага решение, което можеш да обмислиш и да решиш.
2. Не се съгласява - тогава пак можеш да обмислиш и да решиш дали оставаш при текущите условия или си търсиш друга работа.

До момента не съм видял да има случай, в който работник да пита за някакво развитие и да се получат каквито и да е негативи, дори напротив. Пък ако си решил да напускаш и да отиваш на друго място - пак не пречи. Питаш, получаваш и докато си търсиш работа си на по-добри условия.

Разбира се, че трябва да има диалог между работодателя и работниците, само че за да не се получава така, че всеки преговаря за себе си и не го интересува колегата, а работодалетя да не става луд да преговаря със сто или хиляда човека, се прави синдикалка ортганизация във фирмата, излъчват се лидери, и се преговаря за сключване на Колективен трудов договор. Там се уреждат привилегии, увеличения на заплатите, допълнителни отпуски, социални разходи. Та това не е нещо ново, има го от много години в големите фирми, и бг работодателят трябва вече да свикне с тази мисъл. Питайте ваши познати, които работят в Германия, колко %-та от служителите във фирмите там са членове на синдикалната организация. Клонят към 100%. Тук едните викат работодотелите не са стока, работодателите викат работниците не стават. Проблемът е, че няма диалог, няма синдикални организации, като цяло.

[Petrolhead]

Само да вметна един нюанс.
Работникът за да получи 1700 лева, работодателят му плаща 2600 лева.
Така че, ако някой се чувства недооценен е добре да знае точно, колко струва на чорбаджията си

[stefan4o]

Ако го осигурява на това, което получава - да Все още в голяма част от страната осигуровките и реално получените средства съществено се различават.
Отделно - нали няма да се залъгваме, че ако работникът не може да си изкара разходите по себе си ще го държат на работа? Недооценен, какво трябва да значи???? Още не съм срещал чорбаджия да вади от джоба си пари, само и само да държи някого на работа, заради сините му очи, примерно Може и да има де, просто аз да не съм го виждал.

[Zdravko Zankov]

Отбелязвам, че става хубава дискусия.

[hvp800]

Stefan4o и теб ще те питам същия въпрос - колко “даваш” заплата и колко хора осигуряваш ( на светло или сиво няма значение ) ?

[goppa]

А кога "чорбаджиите" ще започнар да оредлагат съдружие на наемниците си, които са се доказали като лоялни и възприели философията на фирмата? Или това го има само в американските филми?