Относно почистването на гадния креозот, който е във вид на смола, срещам двупосочни мнения. На едно място пише, че трябва голяма упоритост с таралежа, на друго - че на практика е неотстраним механично, а се премахва само с горене. Незнам
. Клапата, която е под огнището я отварям само при разпалване. Когато се разгорят дървата я затварям напълно. Тази, която е на изхода съм си я монтирал допълнително аз. Печката ми я нямаше фабрично. Тя стои отворена за по-дълго време и я затварям предимно вечер, за да забавя горивния процес и да не ставам нощем да подкладам
. За нея си мисля обаче, че не е измислена правилно или по-точно, че няма място там. Съображенията ми са следните: затваряйки я, все едно се симулира запушен комин или кюнци. Така се намаля техния дебит, а това ни връща обратно към неефективното горене. Резултатите вече са ясни - креозот, черни стъкла и прочее. Няма как да е ефективно това. Най-добрия според мен вариант е, след добро разпалване, да се ограничи максимално подавания към огнището кислород. При мен, а и при повечето фабрично изпълнени камини това няма как да стане, защото вратичката ми е от тънка ламарина, която при нагряване се деформира и покрай нея преминава немалко количество въздух. Така на практика дори и да съм затворил клапата към огнището, към него все пак успява да достигне кислород, който води до бурно горене. Решението съм го измислил, но все не ми остава време да го изпълня - или да изолирам фугите между вратата и печката с огнеупорен шнур, или да си направя чугунена врата, която не се деформира при температурни разлики.
. Както са казали колегите размерът е от значение : колкото по-дълъг -толкова по добре (при условие, че и отвора е разчетен за мощността на огъня заради дебита на газовете).Защо? Защото тягата му зависи от стълба горещи газове в него. Силата която движи газовия поток е разликата в относителните тегла на студения въздух и горещите газове, а огъня е "мотора" на това движение. За това зимата комините теглят по-добре в сравнение с лятото.
