Иван Славков: Зор видях, докато науча Тодор Живков да пие уиски! коментари/106 януари 2010, 15:35Тайните на великите
Мария Друмева
изпрати на приятел Около Батето никога не е скучно. Снимка: Иван ГригоровРумен Пашата и Венци Стефанов уредиха Бойко Борисов да пази Живков.Иван Славков-Батето не се нуждае от представяне. От баба до бебе знаят кой е бившият шеф на БОК и БНТ, съпруг на Людмила Живкова, виден бохем и плейбой. Затова го оставяме сам да напише пред “ШОУ” неизвестни, любопитни и шокиращи факти от своята визитка.
.........................................
- Наскоро БНТ чества своята 50-годишнина. Защо всички смятат, че вие сте най-добрият генерален директор на телевизията, определиха ви за директора на всички времена?
- В момента самочувствието ми малко помръкна, защото се оказа, че имаме още по-добър, но той е министър на финансите. В сравнение с него аз бледнея, защото той каза, че познава над 60 ключови фигури и е съветвал 30 от световните министри на финансите. Аз познавах само едно - телевизия Би Би Си, и я доведох в България.
На въпроса ти ще отговора така: простичко казано, в точното време, на точното място попадна точна личност, да бъдем скромни.
- А още ли мислите, че Бойко Борисов е въздух под налягане?
- Не е въздух под налягане, но тъкмо беше започнал да придобива облика на столичен кмет, и като стана министър-председател, се превърна в един обикновен селски кмет. Навсякъде ходи и открива неща, които са започнати да се строят преди него. И раздава пари ей така... Отива във Варна, вика: ще ви дам 20 милиона за пътища, ще ви дам най-модерния скенер за болницата, който струва милиони. Той дава персонално! Ами тези 20 милиона, които ще даде за пътища във Варна, с тях може да спаси БАН!
- Информирани си спомнят как преди време Бойко Борисов каза пред “Ройтерс”, че когато е бил бодигард на Тато, фамилия Живкови го е приемала като част от себе си. Бойко е бил част от клана Живкови?!
- Няма такова нещо!
Бойко Борисов никога не е бил бодигард на Тодор Живков!
Те дойдоха, когато държавната охрана на вилата, където живееше дъщерята на Тодор Живков, я нямаше. Охраната беше да пази Живков да не излезе от вкъщи, да пази народа от Живков. Аз бях там, когато дойдоха Венци Стефанов и Румен Пашата. Венци каза: “Другарю Живков, ние при вас сме яли доста, и от вас сме видели много добрини. Сега нямате охрана, дайте ни една стаичка и ще имате 24 часа денонощна охрана на дома”. Повтарям – охрана на дома! И после, когато му разрешиха на Живков да излиза, имаше човек с него. Тогава - да, имаше охрана, но за навън. И понеже такъв размер хора като Ники Василев и Дянков не стават за охрана, те не могат да уплашат, та се спряха на Бойко!
- Бойко Борисов обаче каза, че докато е пазел Тодор Живков, са разговаряли, и той е научил много неща от него...
- И какво е научил Бойко от Тодор Живков?! – Нищо! Какво може да научи от разговорите с Тодор Живков? Има книги, да вземе да прочете - политикономия, марксизъм-ленинизъм, кейсианство, има какво да прочете Бойко. Една книга се чете много бързо и може дори да си подчертава.
- Бойко е бил толкова близък на Тодор Живков, че дори му е разтривал ушите?!
- Не си спомням двамата да са излизали в планината зимно време! Пък и Живков не ходи по бельо.
- Не си спомняте, но сега Бойко Борисов споделя спомени от работата си с Живков...
- Естествено! Така се прави биография. Да! Така се правя биография със спомени, които не могат да бъдат оборени и доказани.
- Бойко Борисов обаче не възразява, когато го сравняват с Тодор Живков и го наричат Втория Живков?!
- Разликата между Бойко и мен е, че аз съм Първият. Това казах и на Симеон (Сакскобургготски).
Той е Симеон Втори. Аз съм Иван Славков Първи.
Втори – това е много обидно. Когато ген. Владимир Стойчев ме предлагаше за член на МОК, каза много ласкави думи: “Иван Славков може да ми бъде един достоен заместник”. Аз го репликирах: “Вас никой не може до ви замести. Да ви наследи, да. Но да ви замести?!”
- Така е. Няма незаменими, има неповторими...
- Ето това е! Точно така. Когато с Васил Цонев сваляхме гаджетата, той казваше:
“Иван Славков е неповторимият, защото не повтаря една и съща втори път! Аз съм отвратителният, защото ги почвам от вратата”.
- А вярно ли е това, което казва издателят на в. “Земя” - “шестакът” Димитър Иванов, че сте въвеждал сина си в тайните на интимния живот?
- Напротив! Както писаха, че аз съм водил гаджета на Тодор Живков, така Тошо водеше и на мене. Защото младостта трябва да помага на старостта. Глупости – ще водя гаджета на сина си!
- Защо тогава сте любопитен на Димитър Иванов?
- А какво? Да отиде и да се занимава с Ангел Петров Шишков? Познаваш ли го? Не? Е как! Защо се занимава с мен, с моята фамилия? Ами защото това се продава, това се кльопа.
- Доколко е вярно, че лично Димитър Иванов е крадял ваши снимки?
- Той не е крадял мои снимки. Историята е такава – аз си вадих копия на снимките в лабораторията на УБО. Много се занимавах с любителска фотография. Оставях негативите на моите филмчета да се проявяват в лаборатория на УБО. Там са оставали копия и Митко си е взимал по един екземпляр. Нищо лошо. Как аз събирам снимки на актриси и на балерини, така и той.
Не вярвам после той да онанира върху тях.
Взимал снимки? – Нали всъщност това му е работата (шеф на 6-и отдел на Шесто в ДС). За това не можем да се сърдим.
- Нали точно снимките ви от УБО Иванов е давал на вестници, и то без ваше знание?
- Хванах го веднъж. В един вестник на обединена партия на труда бяха пуснали мои снимки. Тогава разбрах, че снимките ми са от лабораторията на УБО.
- Какво ще кажете на онези ваши почитатели, който се притесняват, защото мислят, че имате проблем с алкохола?
- Никога не съм имал проблеми с алкохола! Никога. От спортните си години ходя на изследвания и знам. Проблем има само когато наблизо до мен няма алкохол. Това е проблемът. По-рано с жените имах такъв проблем. Говоря за времето, когато имаше нещо под ръка. А на тези “почитатели” ще кажа – НАЗДРАВЕ!
- Как ще коментирате множеството книги, които се изписаха за Людмила Живкова?
- Те са като разтриването на ушите на Тодор Живков. Иначе кой ще те забележи? Най-автентична от автобиографиите, които съм чел, е на Нушич и на Питигрили. Нушич казва: “На 28 сключих брак и биографията ми свърши”.
- Людмила е била лудо влюбена във вас...
- Аз не съм психиатър и не мога да определям степента на влюбеност на околните. Ето това може да ме обиди - малко влюбена, полу влюбена. Но лудо влюбена – да, приемам. Другото обижда.
- В интервю за нашия вестник Хачо Бояджиев каза, че телевизионерите смятат, че Иван Славков е най-добрият директор за всички времена, защото е широко скроен и не е уволнил нито един човек от телевизията. Имал сте на щат 4000 души и никой не сте уволнил!
- Освен него! Уволних Хачо за шест месеца. Беше ми дошъл да тука! (прави привичния жест с ръка). Не си спомням тогава за какво стана скандал, но той каза: “Подавам си оставката”. Аз извиках секретарката и й казах, да напише заявлението и му го подписах веднага. Защо?! Защото ме ядоса. Сега не си спомням конкретния повод, но му казах, че в телевизията може да има само един генерален директор.
Минаха шест месеца, трябваше ми човек като Хачо. Казах на Буба (секретарката) да ми го намери. Доведе го. Викам: “Хачо, една услуга искам да ми направиш”. Той пита: каква? Казах: “Трябва да дойдеш да работиш в телевизията”. Добре, каза той. И така!
Дали съм широко скроен? Ами след като мога да търпя такива като Хачо на работа, значи е така. Тези в Холивуд, дето си слагат звездите на алеята на славата, нищо не са в сравнение с моите звезди. Моля ти се - ами то говорителките, режисьорите, водещите бяха звезди. Защото аз ги направих звезди.
Но всъщност звездата бях аз.
Те бяха планети – светеха с отразена светлина.
- Емблематични ще останат програмите от вашето време - “Всяка Неделя”, Новогодишните програми...
- Е как, разкош! За една Нова година Хачо се развихри дотам, като пожела за една Новогодишна програма да се отсекат толкова борове, че да може се сложат през 10 метра един до друг. И това е от Националната галерия до Орлов мост. Значи представи си от Мавзолея до Орлов мост тези борове. И между боровете сложени хладилници “Мраз” и до всеки хладилник по една Снежанка. При изпълнението на този сценарий имаше много по-сериозна сеч от тази, която направи царят в горите си.
- Хората в телевизията са останали с впечатление, че всяка сутрин си пиете кафето с Тодор Живков, и затова, когато сте вдигал телефона на министъра на финансите да му искате пари за телевизията, той ви е давал. Защото е смятал е, че за това знае първият човек в държавата.
- Всички си мислеха че това е така, защото аз бях представил нещата по този начин. А знаеш ли колко ми струваше това пиене на кафе с Тодор Живков сутрин? Ходех с разклатени нерви, докато го науча да пие уиски! А той - кафе, та кафе... Истината е, че за кафето с Живков е пълна глупост. Сутрин ще пия кафе с Живков?! Моля ти се! Никога сутрин не съм пил кафе с Тодор Живков. По принцип аз кафе не пия сутрин, той - също. Живков, евентуално, пиеше кафе в 9 часа. Тогава се събираха съветниците на ЦК в неговия кабинет. Тогава пиеха кафе. Така че сутрин сме се виждали доста рядко, а за вечер да не говорим.
Вечер изобщо не сме се виждали с Тодор Живков. Защото аз закъснявах всяка вечер, имах много работа. Една сутрин, бяхме се събрали цялото семейство, Жени ме попита: “Абе, тате, ти спиш ли понякога?” Защото тя не ме е виждала да заспивам или да се събуждам. Викам: “Не, Жени, не спя. Как ще спя? Ами представи си, че изтърва някой априлски пленум. После с какви очи ще гледам хората”. (Казах това и мълчанието на масата продължи.)
- И по-късно, когато са ви предлагали да станете депутат, вие сте препоръчал на ваше място в Народното събрание да влезе Жени Живкова...
- Не, не! Първо аз имах движение “Напред, България”. Когато кандидатствахме като движение, бях записан в една от листите. После станахме коалиция. Когато вече не бях председател, аз им казах, че на мен депутат не ми се става. Аз съм Иван Славков, не съм Амфидосов,
не съм идиота Лъчезар Иванов –
тази пасмина, на която никой не им знае нито имената, нито биографиите и които са еднодневки. Просто не ща да съм депутат. А Жени си е от БСП.
- Как си обяснявате носталгията по времето на Тодор Живков?
- Моята и на сина ми е обяснима. Виж какво – извади на статистическия институт цифри и виж за какво става въпрос. Защо никой не говори вече за потребителска кошница? Ти кога за последен път си чула за това нещо? И да се стигне до там министър-председателят ВИ да каже: ще дадем 50 лв. на тези с най-ниските пенсии от 200-250 лв. Защото според него най-ниските пенсии са 200-250 лв. А има хора с 60 лв. пенсия. Колко е запознат само! И казва: “Аз не взимам заплата”.
А от какво живееш?
Така че ето това е носталгията. И това не е носталгия, това е сравнение.
Този въпрос за носталгията е хубав.
- Защо Иван Славков чете и препрочита Карл Маркс?
- Да, чета го, чета. Даже тази книга, която сега пиша, също ще прочета. Чета, разбира се, даже съм чел и “Винету”. Е, аз с “Винету” не мога да те изненадвам, но Бойко се похвали точно с това, бил чел “Винету”. И аз съм го чел, но, разбира се, не приписвам този факт като особена заслуга за самоизграждането си и не съм “селф мейт мен” (самосъздал се човек– бел. ред.), за разлика от Румяна Желева, на която много й се карали родителите. Абе, не може да се веселите ВИЕ, българите.
- Вие?! Иван Славков не е ли българин?
- Срамувам се. Аз съм европеец.
- Казват, че няма глупави въпроси, защото има тъпи отговори. Но аз ви питам – кой е най-тъпият въпрос, който са ви задавали?
- Как си? - По-тъп въпрос от това няма. Много тъп въпрос. Отиваш в болница и те питат: как си? Нали си лекар, какво питаш. Трябва да се върви към обобщенията – ще живее ли човека или колко му остава. А не: как си?
- За какво съжалява Иван Славков?
- За какво да съжалявам? Източните мъдреци казват: “Човек може да съжалява, но не бива да се самосъжалява”. Защото може да се съжалява и това е дълга тема на разговор. Но да се самосъжалява и да плаче, да плаче... То така се почва мировата скръб. А иначе поводи да се разплаче човек има.
- Вие кога сте плакал?
- Плакал съм, разбира се, при загуба на хора, които считам, че са били част от мене и аз част от тях.
- На погребението на Тодор Живков плакахте?
- Не коментирам...
- Как живеете сега?
- Луксозно, моето момиче. Пардон – комфортно - се казва.