В СВ-то трябва сгъстено да изложиш факти. Там не описваш причини за действие. Допустимо и желателно е да се използват кратки, прости изречения, при които дори често липсва подлог.В Европа е прието да отсъства "АЗ". Не трябва да липсват данни, особено не трябва да липсват необясними периоди от живота на човек, освен ако не говорим за т.нар. целеви вид автобиография, който е ориентиран към постиженията, но този вид се прави от хората с много богат опит на управленски позиции и не е често срещан, макар че в САЩ много разчитат на него. Не заблуждаваш, не лъжеш, защото при обигран интервюиращ ще лъсне още на третия въпрос на интервюто и си дотам, но от многото което можеш да напишеш за предходни местоработи и образования вадиш и това което важно за дадена позиция и дадена сфера на дейност, съответно и за работодател. СВ-то обичайно е поне 2-3 страници, рядко 1, но и една върши работа ако е форматирана и пълна с информация прави дори повече впечатление.
Като говорим по принцип е трудно да се дават примери. Ето един опит - можеш ли тези термини да ги разбиеш на съставни части - кое е характерно за инициативния човек - ти как би го казал с твои собствени думи. Можеш ли част от тези думи да ги използваш в документите си? Аз нарочно не ти давам пример, защото това ще е как аз бих го казал, но ако ти го напишеш в документите си и после изразния ти стил е различен на интервюто това какъв сигнал е за интервюиращия? Можеш ли да дефинираш 5-те ключови личностни качества на кандидата, които ще са причина за наемане? От тях ти можеш ли да адресираш поне 2-3 със свои думи и изрази? Ако да вероятно ще бъдеш поканен за интервю.
Мотивационното писмо се възприема като втори придружителен документ. Но всъщност това е първия - СВ-то е приложение към него. По същество е стандартен бизнес документ с дължина 1 страница... Ти как пишеш писма, за да поискаш оферта за материали от голям вносител. Какъв етикет би използвал?
Започва се със стандартно обръщение към конкретен човек по възможност. След това описваш за какво се бориш- къде си видял , какво си видял, за какво кандидатстваш. Това ти е встъплението, там трябва да предизвикаш интерес, ако имаш свързан опит и образование го споменаваш. Ако имаш познат във фирмата директно назоваваш името, за да законтриш интереса. Така казваш "аз съм проучил фирмата" , "знам за какво иде реч и какво да очаквам, и съм взел решение да кандидатствам при вас, защото считам че сте добър работодател".
След това преминаваш към основното описание - в 2, макс 3 параграфа даваш пример за обичайна ситуация за дадената конкретна длъжност и как обичайно се справяш с нея, дали клиент, дали оборудване, дали монтажна операция все тая. Това просто дава отговор на въпроса защо мислиш, че си подходящия кандидат. Хвърля въдицата - казваш аз знам какво се очаква и мога да го правя, при това е успешно. Не се молиш, демонстрираш че знаеш за какво иде реч. Не лъжеш - пишеш какво правиш ти. Защото така се харесвате с човека, с който ще работиш...
Използват се преимуществено сложни изречения, макар да е прието да не бъдат с твърде много подчинени такива. Тия изречения трябва да бъдат граматически перфектни, с правилна пунктуация и без правописни грешки. Тук вкарваш описателни прилагателни при описанията на останалите хора в описваните случки/действия, които искаш да бъдат асоциирани с теб ( и за които си получил следа от обявата, ако е кадърно написана и си я анализирал правилно). Получава се нещо като невролингвистично програмиране - много често четящия превърта тия описателни в мозъка си по друг начин - този човек забелязва еди какви си качества, значи той също най-малко ги цени, ако ги цени то той вероятно се стреми да бъде еди какъв си.... Не казвам че винаги сработва по тоя начин.
След тия 2 параграфа в едно изречение препращаш към автобиографията за повече факти, което използваш за преход.
След което следва финал.Затварянето на продажбата....
Сега за "наглия" финал няколко думи... Като отговаряш на оферта или оферираш, и си сигурен че ти ще си партньора за дадена сделка как постъпваш? Всеки път питаш "Ама наистина ли си сигурен, че ще се излъжеш да работиш с мен" или това въобще не го включваш, а пристъпваш към уточняване на подробности и ограничителни условия? Значи подготвил си добра автобиография, имаш някакъв свързан опит, имаш необходимата квалификация, знаеш как да вършиш дадената работа, 3-4 абзаца по-горе си доказвал колко си подходящ като кандидат и изведнъж.... "много ми се иска, ама не ми стиска", "Не съм сигурен дали на вас ви се иска да работите с мен"... или пристъпваш към уточняване на подробности, защото си сигурен че ще бъдеш поканен на интервю....? Някъде да използвах "молиш" . Никъде не се молиш, забранено е да се молиш. Никъде не лъжеш, защото при измислени факти и истории при задаването на много въпроси по различен начин, ще се объркаш или ще звучиш като робот на интервюто и само ще се самоелиминираш дори и за последващо търсене на хора на същата позиция. Ти доказваш, че си подходящия кандидат и аз по дяволите искам да се срещна с този подходящ кандидат, защото той казва,че ще изкарва много пари за мойта фирма, показал ми е как го прави и има предходна история в правенето му. Най-малкото трябва да го видя тоя кандидат... И не очаквам да ми се моли, очаквам да ми докаже че знае как да постигне успех на тая работа....
Тоя подход е шантав.. за нашите ширини... На неподготвен началник/собственик прави впречатление просто защото се отличава от останалите. И води до интервю. При подготвен интервюиращ нещата стоят по друг начин - това за него е сигнал, че има срещу себе си човек, който много старателно се подготвя за кандидатстването на тая позиция, заради което за интервюто трябва да подготви някои трикове, за да е сигурен че вярно е оценил човека. И отново води до интервю, защото ако кандидата старателно се е подготвил да кандидатства, значи наистина има нужда и желание да я върши тая работа, друг е въпроса каква ще е неговата преценка дали нещата ще си паснат.
Над 80 % от кандидатите демонстрират с документите си, че не са въобще сигурни какво искат от живота си... и поради това отпадат още на първото пресяване. Защо да си губя времето да интервюирам хора, които не са сигурни накъде ще завият. И да се представят добре на интервю, защо да ги назначавам ако нямат перспектива да се задържат на работа повече от година. Разходите за подбор до каква висина ще стигнат, кой ще държи мен на работа ако моята функция е неефективна и води до голямо текучество, нисък фирмен морал ? Тия неща също искат отговор.. Каква част от времето ми се ангажира с подбор и каква част с организация на дейности, които водят до по-ефективно вършене на дейността във фирмата и ако е основно подбор каква е причината?
А за квалификацията... Има фирми които приемат че за да наемат човек на дадена работа, то той не трябва да е на 100% подготвен или все пак трябва да има някаква интрига, защото справянето с предизвикателството -нов бизнес, нови хора, нова отговорност и т.н. са фактор, който задържа хората във фирмата по-дълго време. Знам че "свръхквалифициран" е малко прекалено, но ако преценя че човекът е подготвен дори за по-отговорна позиция или такава която използва по-пълноценно познанията му за мен най-малкото е сигнал че този човек може много лесно да се премести, ако на друга позиция срещне повече предизвикателство, познанията му се използват по-пълноценно и т.н. съотв. има шанс там да му и плащат по-добре. Това че си повече квалифициран не винаги е плюс за някои длъжности.
Не само, че никой не получава пари, но често има и даване в обратна посока - най-вече на доброволен труд и собствени ресурси, за да може да съществува това място и тази организация.
