Ето я и случката 97' на завършването на 1-ви клас май месец някъде... прибирам се аз и гледам навънка две момичета... приятелчета бяхме и ме мързеше да слизам и за по-бързо скочих от втория етаж...
Резултата:
Като паднах така ми причерня, че 30 секунди само черно виждах и си изкарах въздуха адски много... и това беше после си бях като нов ... майка ми като разбра и побеляха косите... бам веднага към Пирогов ... там ме гледаха като луд 5 часа стоях на една маса и ми гледаха всичко и се чудиха как ми няма нищо. После 2 часа ме разпитваха, дали някой не се е опитал да ме бутне... помислили са си, че майка ми е луда и ме е бутнала... както и да е
На излизане от болницата, баща ми чакаше в ладичката и влизаме в колата и започва да ми крещи и след 5 минути му казвам ... "споко ве тате аз съм Дънкан Маклауд ( тогава беше доста популярен сериал и главния герой беше безсмъртен) та така... луда работа ...

...
Така пак 1-ви клас сестра ми беше 3-ти и носеше само 6-ци и много и се дразнех ... и и взех бележника и и написах 3 4 двойки ... ама така ги бях написал, че си личеше от далече ... тогава поне само се смяха хората ... дори учителите в даскало...


оцелях,добре че са ме видяли навреме и от факта че живака е тежак и по-голямата му част е останала на дъното на чашата.Последната голяма беше 1-ви курс избих на майтап двата предни зъба на най-добрият ми приятел 

)
виждам една кофа висока около метър. Взимам кофата и почвам да ги събирам в нея че да ги "прибера" на веднъж. След като събрах всички гадинки замъквам пълната до горе кофа в курника и почвам да вадя "пътниците" ОБАЧЕ на педя от върха на кофата пиленцата "заспали". Викам си те се уморили горките и спинкат нареждам ги като аптекарски шишета (нали съм креативно дете