radotom написа:vucata написа:... '
Всяка неделя', можеше и да си отида млад и зелен на 120 годин без да знам кой е
Пинко-Розовата пантера, кой е
инспектор Дюдю и кой е Уди Кълвача

Мамка му! от 3 страница чета и си викам "Тия юнаци сега ги убих, знам къде къде по-стари и култови неща" и ти ми обра козовете
Остана да допълня: Джейми и вълшебното фенерче, Барбароните, Мечето Ръкспин, и онова детско за лошия Туиг и подскачащото червено мяхоподобно с един крак, дето все му бъркаше името
А за по-сериозните: Панорама, Валя Ахчиева (как се казваше предаването? Репортери?), Минута е много, Зоната на здрача, Студио Х,
И още.... Американ Топ 20 с Тод Стивънс, СинЙо лято, игра на скобички, бомбички с миниум и бял бронз (аз не бях

)
стрелбища, електронни игри (Мустафата и Стрййт фаитър беше мноооого след това)...
Шоколадчета Люлин, Република (ама vintage, не тая глупост като сега), швепс (Schweppes) "Ананас", салам "Камчия" (шпеков)... "траен", като е взел тати заплата, на празници луканка...
по някое време мега инфлация, всеки ден в къщи "днеска смених на хх, вчера беше уу"
после банани и кола само на високосна, хляб с купони, филия
с мас (друго нямаше в хладилника)
На скоро говорих с един колега от екс-СССР: Разправя ми (и той в бедни времена израснал) Досега не мога да свикна да ям филия с масло и салам. От едно време ми е останало - щом има масло друго на филията не ти трябва. Иди го кажи тва сега на някой по-млад да разбере кво значи гладни времена