Ето малко инфо... на снимката се вижда, че е доста по-едро от хъскито
Аляски маламут
Аляският маламут е голямо и мощно впрегатно куче, което може да тежи около 50 кг, височината в холката на някои кучета достига 76 см, макар че най-предпочитаният ръст е малко над 60 см. Величественият облик на това внушително, прилично на вълк и много красиво куче няма да остави никого равнодушен.
История
Аляският маламут е получил името си от едно ескимоско племе, малмюти, на което е принадлежал. Малмютите са населявали горната част на река Ануик в щата Аляска. По това време тези големи кучета са се използвали за превоз на товари в суровите арктически условия. Тяхната издръжливост им позволявала да превозват товарите на големи разстояния, а „Златната треска” от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.
Днес съществуват два различни вида аляски маламут. Едната линия се нарича М`Лут, а другата – Коцебу. Между тях има едно различие – размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване – вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял. Кучетата Коцебу са по-малко агресивни от М`Лут и са по-подвижни. След развъдчиците все още се води спор кой маламут е „истинският, правилният”, но за щастие представителите и на двете линии все още не са загубили работните си качества.
Характер
Аляският маламут е много дружелюбно куче с „плюшена” външност, което обича да бъде в центъра на вниманието. Тези добри „вълци” винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Кучетата от тази порода са ориентирани към живот в „стадото”, затова най-добре от всичко се чувстват в семейно обкръжение, отколкото да бъдат оставени сами на себе си някъде на двора. Аляският маламут не е „ куче на един човек”. Това са прекалено умни кучета, но могат да бъдат и много упорити, ако занятията им омръзнат. Питомецът ви може да се заинати при нееднократно повторение на една и съща команда. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командатана стопанина си веднъж или дваж, но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е своъствена на много северни породи. Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени. За съжаление често хората се отказват от подопечния им маламут – те се влюбват в симпатичното малко кученце, а после не могат да се справят с големия упорит пес.
Силният характер на аляските маламути ги „задължава” да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в „ кучешкото общество”, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да „въведе ред”.
Към хората аляският маламут не е агресивен и затова не се препоръчва тези кучета да бъдат обучавани за охрана – защо да се пречупва характера на това добродушно куче. Дружелюбието им ги прави лоши стражи, обаче със своя внушителен вид те могат да изплашат непросветения злодей. Но може да се случи и това че промъкналият се вкъщи крадец да бъде облизан от това добродушно куче като близък семен приятел и просто няма какво да се направи – маламутът си е маламут.
Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода – способността на маламутите да „разговарят”. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят „разговор” със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.
Грижа за козината
Аляският маламут е куче с хубаво развито подкосмие. Той линее два пъти в годината. Трябва обаче често да се вчесват. Ако се отглежда при много топъл климат може да се скубе по малко през цялата година. Тези кучета са чистоплътни като котки и почти не миришат и може да се къпят рядко – 1-2 пъти в годината. На аляския маламут не му е нужен триминг, трябва само да го вчесвате редовно и да му подрязвате ноктите.
Хранене
Внушителните размери на аляския маламут може да ви заблудят, че е доста трудно да се изхрани такова куче, но това не е так. Те ядат доста по-малко от представителите на другите породи със същите размери и тегло. Маламутите имат силна хранителна мотивация и това може да се използва при обучението им, но не трябва да им се позволява да ядат колкото им се иска, защото кучето не спира, докато не изяде всичко и може да получи преплитане на стомаха. Страстта им към яденето е толкова силна, че кучето не би се спряло даже и пред кражба – не трябва да оставяте продукти на масата.
Отглеждане
Най-голямото щастие за аляския маламут е да взема активно участие във всичко що се върши в „стадото” (семейството). Най-добре кучето се чувства, когато има възможност самостоятелно да излиза от къщи през специална „ кучешка врата”. Хубаво е когато има голям двор, където кучето може да се разхожда, но непременно трябва да има и висока ограда, защото като всички северни породи и маламутите обичат да се разхождат сами. Желателно е в някой ъгъл на двора да има сандъче с пясък и да научите кучето да копае точно там, но е невъзможно да го отучите да копае навсякъде. Стремежът им копаене е древен инстинкт от миналото, когато са разравяли замръзналата земя и са ловили гризачи – своето препитание.
Освен копаенето, в гените на маламута е заложен и силен ловен инстинкт. Забравил за всичко на този свят, той може да преследва всичко що се движи, пищи и крещи. Трудно ще удържите маламута от гонката му с котката или някоя птица и затова не трябва да оставяте без надзор вашия питомец насаме с дребни домашни животни.
Обучение
Аляският маламут е склонен към доминиране. Важно е възможно най-рано да му се докаже, че мястото на водач на глутницата е вече заето и е безполезно да се домогва към него. Тогава кучето ще уважава стопанина си и обучението му на послушание ще бъде доста по-лесно. Към дресировката на маламута стопанинът трябва да подхожда творчески – тези умни кучета прекрасно се вместват в обстановката – те може да изпълняват всяка команда на тренировъчната площадка и въобще да не слушат вкъщи. Главното е да продължите занятията и постоянно да доказвате на упорития си питомец, че водачът на глутницата е стопанинът, а не маламутът.
Аляският маламут е работна порода. Непременно му е нужна работа, дори това да е впрегатен спорт. При състезанията на дълги дистанции той отстъпва на сибирското хъскии, но силните и издръжливи маламути са верни помощници на човека в изследователските експедиции на Северния полюс или Антарктика, а така също са и чести участници в състезанията по уейтпулинг – издърпване на тежести. Първоначално тези кучета са се използвали като впрегатни животни – маламутът може да придвижи товар с тегло около 400 кг. Благодарение на жизнерадостния му характер и обаятелната му външност аляският маламут е участник в програмите по анималотерапия – посещават пациентите в болниците.
Фолксваген Фолклорен Събор Узана 22-23.08.2025: Важна информация!
, но си спомням нещо такова !
