За прасетата и ябълките

[kam_tod]

Виждали ли сте прасе да яде хубава ябълка? Аз лично - не. Ма тва е сигур, от съм градско чедо...
Но мога да си го представя.
И всеки си задава въпроса: "защо това дебело, гнусно прасе, яде тая хубава и сочна ябълка?" Като този въпрос, естествено, съдържа и под-въпроса: "защо да не я ям аз тая хубава и сочна ябълка?"
И всеки чувства една всемирна и обща несправедливост, конкретизирана и сведена до лаконичния израз "Хубавите ябълки прасетата ги ядят". Тази сентенция съдържа както завист и тих бунт, така и чувство на безсилие, сама по себе си. Защо ли? Защото е просто констатация. А констатациите винаги изразяват някакво що-годе вече установено и узаконено положение.
Понеже съм тънък виртуален психолог, бих си представил как питам прасето: "Харесва ли ти ябълката, която ядеш?" Честно казано, не ме интересува много какво ще ми отговори. Защото може просто да е гладно, а когато едно прасе е гладно, чул съм, че не пробира много-много, даже кокоши топчета яде...
Много интересно би ми било, обаче, да попитам ябълката дали й харесва, че я яде прасето или предпочита някой друг да я яде... Ако подходя строго рационално, този въпрос към ябълката би бил спред мен илишен, защото след като ще бъде изядена, не би трябвало за ябълката да има голямо значение от кого ще бъде изядена, ако я разглеждаме като плод или разстение.
Но ако я разглеждаме като субект във взаимоотношението на изяждането и подходим ирационално и ненаУчно към ситуацията, наистина ще е доста интересно какво ще отговори ябълката... Страхувам се, обаче, че отговорът й ще разочарова доста хора, които с горчивина в гласа и душата повтарят за сетен път сентенцията "Хубавите ябълки прасетата ги ядат!"
Май ще е по-добре да не питаме нищо ябълките и то не задруго, ами защото когато ние самите захапем някоя ябълка, не можем да се погледнем отстрани... но винаги можем да бъдем сигурни, че няколко чифта завистливи очички, в израз на несправедливост, но и в същото време на безсилие и тих бунт към устройството на вселената, ще се опулят и нечии стиснати устенца ще отронят: "Хубавите ябълки прасетата ги ядат!"
Защо го казвам всичко това ли? И аз не знам защо... със сигурнст не го казвам, за да науча някой на нещо, тия неща се знаят отдавна...
Днес, без да искам, се сблъсках фронтално с човешката завист, корист, морално падение, чувство на безсилие, причинило невероятна злоба и безпричинна ненавист, безсилна, но насилена откровеност, подхранена от злобата и апокалиптичните пристъпи за справеливост във вселената.... Не че и преди не съм се сблъсквал с тези неща, но днес бяха в особено изчистен вид.
Като заключение, бих искал да кажа, че никога не е късно да надебелееш... но понякога е късно да започнеш да мислиш... особено върху въпроса за прасето и ябълката. И е почти равносилно на Нобелова награда да си зададеш въпроса: "А какво мисли ябълката?"

[lowrider]

а за развалените ябълки никой не се сеща...

[kam_tod]

и за мършавите розови прасета, тоже...

[group®]

А аз просто не знам какво да кажа ...