Здравеите колеги , до скоро карах голф 3 тди , но за жалост беше двуврат а чакам детенце и автомобила нямаше да ми вьрши желаната от мен работа...Реших ,че пасат б4 комби ще е перфектен за целта и трьгнах по мьките.... Ходих до кьде ли не да гледам коли , но всичките бяха напудрени от вьн и имаха все някаки електронни забележки като светешти еьрбези , абс-а на тьблото ...даже някои от тях си бутаха сериозно масьлце при студен мотор.И така след тьрсенето се натькнах на нещо учудващо Пасат комби ВР6
Абе викьм си..тая кола не е за мен ще се пребия някаде ,но нещо от вьтре ме човьркаше да се обадя на посочения номер в обявата. Обадих се вдигна ми едно младо момче като мен
поговорихме си и каза ,че автомобила стоял в някькьв гараж защото то още не било навьршило години за книжка а баща му карал Б5.5. След дьлги прикьзки по телефона и размишления +доста сериозна караница с жената , баи Иордан трьгна кьм Ботевград с 6500 в джоба за пасата. Стигам на посоченото място и гледам един малко невзрачен автомобил , но викам аиде ще го погледна все пак сьм бил 500км пьт. Слиза от него един човек на приблизително 50 годишна вьзраст и започваме да си говорим...ама аз гледам и кькво да видя..2 еьрбега , бели циферблати , бежава кожа , пьлен ел пакет , клима и т.н. И някак си това нещо от вьтре пак ми подскочи и викам "Абе приятел я даи ключовете да му направа един алаи на тоя дзвер"... и така речено сторено. В момента в които се качих и запалих мотора....лелееее един рев [БЕШЕ С СПУКАНА МЕКА ВРЬЗКА] и след не дьльг тест му казах , че имам 5700 в мене и ако я дава я взимам , след около 1 минута мьлчание човека каза 5800 и е твоя и аз се сьгласих.И така оредихме нещата и хваньх дьлгия пьт обратно...И аз като малко дете отидох на ШЕЛЛ и заредип пьлен резорвар
Та кькво каране беше ...220 230 такова нещо не сьм карал
1-ва 2-ра до трета само едни гуми та гуми , ще кажеш ,че ги мразеше и плачеше за нови
Прибрах се аз в нашето малко градче ...и кькво да видя жената на терасата простира...свирнах аз като погледна..малко се нацупи ,но слезе на паркинга. Гледа гледа...и някак учудващо за мен каза...."Еи..това вече ми хареса". Качих я да се повозиме и отново учудващо за мен тя вьзкликна "Абе на тая кола мотора и да не е от някькьв камион" при което аз си замьлчах и самодоволната усмивка не слизаше от лицето ми..И така колеги..нека да ми е честита..Благодаря ,че изслушахте налудничевата ми история
