За 10-ти януари....и специално за Скуба

[batmilko]

Боят настана, тупат сърца ни
Ето ги близо наште душмани
(Кураж дружина вярна сговорна
Ний не сме вече рая покорна) х 2

Нека пред света да се покажем
Нека по-гордо братя докажем
(Че сме строшили мръсни окови
Че сме свободни, а не робове) х 2

Припев:
Дружно братя българи -
в боя да вървим
Дружно братя българи -
враг да победим
(О майко моя родино мила
ний не сме вече рая покорна) х 2

С гняв и дързост днес да издигнем глас
Времето няма все да чака нас
(Нека във битка славна влезем ний
Нашта десница Бог ще подкрепи) х 2

Припев:...

[Pichaga]

то убаво, ама къде са сега тия дето я пееха песента...правят кинти и не се занимават с таквиз работи, иначе беше хубаво....

[scuba]

то убаво, ама къде са сега тия дето я пееха песента....

Аз се подготвям отново. Казал съм "Едни свалихме, ако требе ПАК ще го направя, само и само децата ми да живеят нормално"

[Iavor]

Кога тръгваме?А?

[batmilko]

харесва ми, има революционно настроение у вас a boi de

[zaro]

............. и пламък във очите a boi de

[scuba]

Кога тръгваме?А?

Качай още малко... поне да се стопли, че като помня преди 9 години къв студ брах на магистралата....
Те почнаха вече: бензина, тока, парното, данъците...

[Iavor]

Алкохола !

[wili98]

Е Скуба струваше ли си...
Аз нях студент ходих на един митинг пред НС тогаз и някак си ми опротивя цялата ситуация...

Та като погледнеш сега и тогава...
Струваше ли си....?

Някак ми се струва че влязохме в едно кръгче, някой вдига глава.. добре добре става, бам по главата да седне...
и така постоянно, докато не останаха много да си вдигат главите...
А и тогавашните студенти не са като днешните...
все пак 10 годинки...

Ееех колко компромиси прави човек в живота...
А ми разправяше тате навремето... ша видиш... а аз кво да видя аз вече съм го видял...
Е видях още а сигурно има и още .......
Ееехххх времена.

[scuba]

Е Скуба струваше ли си...

Определено!
Поне показахме, че не могат да се ебават с нас! Тогава излязох, за да могат ДНЕС децата ми да живеят ДОСТОЙНО (не искам да казвам богато)! Имам правото да казвам ИСТИНАТА, имам ПРАВОТО да искам, каквото ми се полага. А не като теле само да подавам главата пред ножа!

П.П Аз и не разчитам на днесшните студенти да ми оправят живота, така, че...

[CellNet ™]

И аз бях, но си мисля, че и сега сме си същите телета

[landwarrior]

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да
живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него- Живота-
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете- колко? -
пшеничено зърно
от моята вяра
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по ясно,
и още по право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по- хубав,
живота по- мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! Не струва!

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити

[CellNet ™]

Стефане тва ти ли го написа
Добро е

[landwarrior]

Стефане тва ти ли го написа
Добро е

Никола Й. Вапцаров
1940г

[landwarrior]

всеки път като го чета настръхвам

''Полследен марш''




Вий, покойници, в други полк сте днес,
отпуск няма там, ни зов за борба,
Вий братски се прегърнахте със чест
и с лека нощ до втората тръба.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,
за Твоето име падаха без страх.

Паднахте без стон, войни горделиви,
не за златен трон, не зарад кумир,
да беше тъй - не, щяхте да сте живи,
не бихте срещнали куршума, спете в мир.

В мир почивайте, сред покоя леден,
в тишина без зов на тръба, на вожд,
към вечността е маршът ви последен,
в сърцата ни.
Юнаци, лека нощ.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,
за Твоето име падаха без страх.