За нещата от живота...по-сериозно

Това не са мои мисли, а на човек с голям житейски стаж

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко,
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия откогато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, което има много на витрината, но малко в склада. .....

Авторът е Джордж Карлин, роден в Ню Йорк на 12 май 1937 год.

Доста добре са казани нещата.

Мнениеот **mucho** » Нед 16 апр 2006 12:16

прекрасен пост! - благодарЪ

много добре казано :wink:

Доколкото аз знам тези думи се появяват на бял свят па един много тъжен за него повод - смъртта на жена му.

sebastianz55 написа:Доколкото аз знам тези думи се появяват на бял свят па един много тъжен за него повод - смъртта на жена му.

Май не е този за който мислиш :roll:

Мнениеот **group®** » Нед 16 апр 2006 14:51

Sara_Bold написа:
sebastianz55 написа:Доколкото аз знам тези думи се появяват на бял свят па един много тъжен за него повод - смъртта на жена му.

Май не е този за който мислиш

той си е ....

Истинските Неща в Живота
Джордж Карлин

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес.....

http://cgiexp.com/quotes/true-life-things.html

Да!Наистина!Объркала съм се!Извинявайте! :oops:

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Пожелавам на всички ви такива моменти,в които дъхът ви да спира.И дано повечето са хубави...

Мнениеот **Asen_D** » Нед 16 апр 2006 19:57

И по темата http://istini.hit.bg/

Благодаря за пожеланието :!:

Радвам се, че ви хареса .Чудех се дали да го пусна, но на мен много ми допада, когато някои колега пусне нещо красиво и интересно. :lol:

AGS- това което пусна е страхотно :wink:

Мнениеот **Roberta** » Нед 16 апр 2006 20:06

Още нещо казано красиво, за съжаление рядко се сещаме за всичко това!

Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

RESPECT!!!! Роберта ,завладяващо е може би най-добре описващата дума за написаното горе.

Мнениеот **madcap** » Нед 16 апр 2006 23:34

No comment :bowdown

Мнениеот **Lubu** » Съб 29 апр 2006 1:47

Цитат от най-сериозната книга,която съм чел досега-"Просветлението"-Рон Смодермон :"За да можете отново и отново да преживявате любов към един човек,необходимо е точно и будно да наблюдавате разсъдъка си.Иначе ставате несъзнателни,третирате другите автоматично и любовта умира от недостиг на Вашето участие.Това е естественият резултат от ненаблюдавани модели на поведение.Само Вие имате способността да наблюдавате.Не очаквайте Вашият разсъдък да прави това вместо Вас,защото за него е невъзможно да наблюдава сам себе си.

За нещата от живота...по-сериозно

За нещата от живота...по-сериозно

Кой е на линия