Аз и на двете уши имам обици.Първо си пробих лявото ухо а след около 3-4 месеца и дясното.Историята е такава.Бяхме 8ми клас,денят беше петък,предпоследен час физкултура.Всички по игрищата кой играе футбол кой волейбол кой баскет.Вратарят на единия отбор по футбол изрита топката в въздуха а тя се удари в дебел клон на стара върба над баскетболния кош на който играеше вече покойният Христо Стефанов Христов.Клонат падна и буквално се заби на Ицо в главата.На 03 март целият град беше в траур защото един от най-добрите ми приятели умря заради хорската немарливост.Защото дървета в училищните дворове НЕ трябва да има.Та затова и си пробих лявото ухо.Дясното го пробих заради друга неприятна случка.Беше петък вечер,дискотека,алкохол момичета пих доста преди дискотеката та и даже вътре.Не помня как съм се прибрал не помня следващия ден.А бе изобщо нищо не си спомням,за малко не пукнах....Сега като се погледна в огледалото се сещам за тези две неща които никога няма да забравя.Не съм си пробил ушите защото примерно съм си мислил я с обици ще съм по готин или нещо от сорта,това не съм си го и помислял просто нещата се подредиха по неподходящия начин.
