За или против чуждиците в нашия език?

[Mihailov78]

Та на въпроса, какво мислите за чуждиците в нашия език? Напоследък много навлизат думи като: шопинг, миитинг, рафтинг, мениджър, тунинг, френд, фешан, юзър и т.н.

[scuba]

ЗА някои. Против други.
Рафтинг (примерно) не се сещам да има български аналог. Същото важи за компютър.
Но шопинг, френд, миитинг.. не ме кефят

[Sunny]

Я, анкеткааа ...

[rosy]

Айде и аз ще съпортна анкетката

[my heart iS iCe]

Все ми е тая, пък и да не ми харесват няма да ги премахнат така че.

п.п Абе това не е ли работа на Роси

[Night_elf]

Оп анкета
Аз гласувах,че ми е все тая.
Някои думи дразнят, други са приятни за употреба

[GREEN_lADY]

нямам нищо против думата

[Bobi_S13]

уот дъ фак,
неизбежно е да ги юзваме тия думи
при положение че постоянно ти се набиват в главата, дали на стриита или у кофито...
просто и да не ни джойват няма как да рънеме от тех

[escrime]

Заставам зад мнението на scuba.

Има чудесни думи на чист български, които няма нужда да се заменят с отвратително прехвърлени чуждици. Между другото мисля, че терминът е "транслитерация"...

Как да е, наистина в някои случаи няма на къде и трябва да се ползват. Просто прекалената им употреба ми звучи като тъпчене на парцали в гащите преди плаж...

Гласувах за първата възможност - да се ограничат възможно най-много.

Звучи меко казано абсурдно "ш'си сетна писито да съ хайбърнейтва, ма се чуда дъл' ш' моа си сийдвам турьентитье, чи си шитня ако не си пауър юзър"... Из разговор между ученици в автобуса...

[KingoftheROAD]

В последните няколко години езикът ни се замърсява отвратително с много чужди думи. И става такава невероятна боза, че след време няма да има вече български език а нещо неизвестно какво. Гласувах да се ограничат до минимум.

п.п. И за компютър си имаме думичка - изчислител му се вика според мен И за почти всички чужди думи си имаме наши, но сме ги забравили. Има тълковни и др. речници за справка...
п.п.п. Забелязвам и при братушките още по-голямо замърсяване на езика им. Направо ужас...

[bobocamaro]

Звучи меко казано абсурдно "ш'си сетна писито да съ хайбърнейтва, ма се чуда дъл' ш' моа си сийдвам турьентитье, чи си шитня ако не си пауър юзър"... Из разговор между ученици в автобуса...

Факт че малките пишлемета са пионери в областта,но процеса е необратим.Без употребата на чуждици никой няма да разбере за какво говорим..
А как само звучи:драсни пални клечица,или водолей.Или мътеница с мастика

[kacarov_dupnitsa]

За някой думи съм ЗА а, за други НЕ. Една от най-дразнещите думи за мен е УИКЕНД, като чуя някой да я използва, направо ми се обръщат червата.

[escrime]

А как само звучи:драсни пални клечица,или водолей.Или мътеница с мастика

С това ме върна в първи клас! Иксплейн плийз, че нищо не вденах...

Иначе според мен в повечето случаи и без чуждици се разбира.

[scuba]

А как само звучи:драсни пални клечица,или водолей.Или мътеница с мастика

С това ме върна в първи клас! Иксплейн плийз, че нищо не вденах...

Иначе според мен в повечето случаи и без чуждици се разбира.

KИБРИТ бате. Прост КИБРИТ

Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“.
Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:
„ „Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега - турям и себе си в това число - грешим против чистотата на езика.“

[Layer]

по принцип все ми е тая , но на нашите съседи много ме дразнят думите