17:15 - кръстовището на румънското посолство. първа кола на сфетофара. Първа скорост. Гасна. Нямам газ. Нямам и бензинова помпа. А дъжда си вали тихо и напоително. Свъня на 'убавицата да идва. "След 20 мин. съм при теб". Идва. "Моме дай въжето"; "Кво въже?"; "тва с което ще ме теглишш"; "ми аз нямам въже" (деба и аз нямам).
Към 17:40 - на същото място, ма вече сме две коли. Без въже.
"Крозник, бате.. на зор съм. Да имаш въже?"
"Ида скубич. След 20 минути"
Дъжда продължава да вали тихо, напоително и гадно.
Идва Грозника, дава въже, връзвам колите.
"Аре моме да ме теглиш"
"Ми аз не мога. Не съм теглила досега"
Почвам да се чувсвтвам като във филм на Кустурица.
Сядам в аудито и си истеглям пасата до първата безниностанция. Сипвам. Тръгвам. Кеф. Вече съм човек.
Пием бира с момето и тръгвам към Люлин.
Щастлив че имам газ.
След 2 км ЗВЕРСКО стържене, реване, тракане от предницата. Замислялм се дали изобщо да карам така. Странно. Сутринта я взех от ремонт на цялата предница. Не ми харесва. Пак съм актьор на Костурица.
С 20 км/ч едвам едвам стигам до Надежда, където решава, че вече не мога да карам така. Телефон.
"Маман.. шкодата дали е здрава?"
"да. къде да я докарам?"
"Пред сервиза на шкода в надежда"
Часът вече е към 22:30. Оня тихия и спокойния продължава да вали. Ной ще трябва да събира животните отново.
Иде старото шкоде. Претоварваме всичко от пасатко - 25 хиляди дипляни на Опел, къртач, 2 амортесьора, хиляда глупости...
23:30 - вече съм у нас. За 1 ден съм сменил 3 коли за 17 км движение. И 4 тениски..
П.с. Грозник - задължен съм ти бате
Има кофти дни, ама при тебе малко се е пооляло, ама пък какво сега, не пиши във форума , а вземи верно да направиш един сценарии и го прати на Къстърица, поне може парички да изкараш!! 
па нека се чупи пущината 
