Издирвам рисунки на прабългарски войни

[baracuda681]

Не мога да намеря рисунки на прабългарски войни в нета... Някой...

[barezifranko]

пиши в гугъл: protobulgarian warriors и после дай на изображения

[baracuda681]

Почти няма. Има няколко които са с по 1-2 война

[barezifranko]

е ти какво очакваш Потова време някой да обикаля с цифров фотоапарат и да снима

[baracuda681]

Да съм търсил снимки??? Очаквам да има поне няколко картини на битки...

[barezifranko]

В някоя пещера може и да има сюжети на битки.
п.с Някой път ме учудвате с въпроси

[milmar]

За жалост , са публикувани рисунки , които са с фалшиво съдържание според мен , налагащи някаква монголо-връзка , която според мен е изцяло измислена .

[drmilendd]

воин-воини, война-войни
Две различни неща са

[hidalgo]

воин-воини, война-войни
Две различни неща са

Воин=Войн - дублетни форми са.

[knight-errant]

Тук, тук, тук, тук, тук и прочие.Въвеждай като критерий за търсене имената на българските ханове и царе - Кубрат, Бат Баян, Аспарух /Еесперих, Исперих/,Омуртаг, Крум, Симеон Велики, Калоян и т.н.; Имената на прабългарските племена - котригури, отигури, оногондури..../ респективно родовете - вокил, угаин, дуло/; Характерни за епохата титли - хан, кавхан, цар, княз, воевода, стотник и пр.
Изобщо критериите за търсене биха могли да бъдат много.

[1z]

Тук, тук, тук, тук, тук и прочие.Въвеждай като критерий за търсене имената на българските ханове и царе - Кубрат, Бат Баян, Аспарух /Еесперих, Исперих/,Омуртаг, Крум, Симеон Велики, Калоян и т.н.; Имената на прабългарските племена - котригури, отигури, оногондури..../ респективно родовете - вокил, угаин, дуло/; Характерни за епохата титли - хан, кавхан, цар, княз, воевода, стотник и пр.
Изобщо критериите за търсене биха могли да бъдат много.

Без да се заяждам,ама би ли ми посочил поне един Български владетел който да е носил титлата хан.
и за да не съм офф колегата да напише дали търси автентични рисунки или на бай Стамат перото от медковец.

[alexx]

Тук, тук, тук, тук, тук и прочие.Въвеждай като критерий за търсене имената на българските ханове и царе - Кубрат, Бат Баян, Аспарух /Еесперих, Исперих/,Омуртаг, Крум, Симеон Велики, Калоян и т.н.; Имената на прабългарските племена - котригури, отигури, оногондури..../ респективно родовете - вокил, угаин, дуло/; Характерни за епохата титли - хан, кавхан, цар, княз, воевода, стотник и пр.
Изобщо критериите за търсене биха могли да бъдат много.

Без да се заяждам,ама би ли ми посочил поне един Български владетел който да е носил титлата хан.
и за да не съм офф колегата да напише дали търси автентични рисунки или на бай Стамат перото от медковец.

Сред най-известните български ханове са: Хан Кубрат, основател на Велика България; Хан Аспарух, основателят на Дунавска България (днешна България); хан Тервел, известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; Хан Крум "Грозни". "Хан" е официалното име на владетеля до 864 г.

[varna]

Тогава са му викали кан доколкото знам, но то хан-кан ...въпрос на произношение.
Относно рисунки от онова време много ме съмнява да откриеш, въпреки данните според които откъдето са минали пра-българите навсякъде има останали следи от цивилизацията им. Просто няма останало нищо като рисунки или надписи/поне аз не знам, а не съм голям капацитет/, за да знаем какво точно е било по онова време. Като бях малък в учебниците по история ги изобразяваха като монголи, но не е съвсем сигурно може да са били високи руси със сини очи

[knight-errant]

Тук, тук, тук, тук, тук и прочие.Въвеждай като критерий за търсене имената на българските ханове и царе - Кубрат, Бат Баян, Аспарух /Еесперих, Исперих/,Омуртаг, Крум, Симеон Велики, Калоян и т.н.; Имената на прабългарските племена - котригури, отигури, оногондури..../ респективно родовете - вокил, угаин, дуло/; Характерни за епохата титли - хан, кавхан, цар, княз, воевода, стотник и пр.
Изобщо критериите за търсене биха могли да бъдат много.

Без да се заяждам,ама би ли ми посочил поне един Български владетел който да е носил титлата хан.
и за да не съм офф колегата да напише дали търси автентични рисунки или на бай Стамат перото от медковец.

Хан - м.Истор. - Прабългарски, Тюркски владетел.Хан Аспарух

Ханство - ср.Истор. - 1.Страна управлявана от хан.Ханство Велика България.

Съвременен тълковен речник на Българския език с приложения, изд. Абагар, Велико търново, стр.974, колона 1

18) кан, кана-сюбиги, кане-сюбиги – върховен владетел. 1. кан, кана, кане – първата част на прабългарската владетелска титла. Традиционно прабългарската титла се свързва с тюркското хан. Но се откриват много индоирански и индоевропейски паралели. В ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд. /VS-ETD/ В авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. /ИС-ПРС/ В ягнобски kanna – главната, най-издигнатата част от жилището, където спи главата на семейството и съпругата му. /МА,ЕП-ЯТ/ В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански /кховарски/ khonza – владетелка, царица. Също в ирландски ceann, ceann urra – вожд, главен. /EID/ Въз основа на келтските форми, Старостин посочва протоиндоевропейското *kʷen- глава, главен, като го смята /погрешно/ за изолирано, келтско понятие. /IEE/ В Сурхкоталския кушански надпис е спомената титлата канаранг, засвидетелствувана е при Сасанидите като граничен управител в Кушаншахр. Хармата въстановява аланската дума cšayant – владетел, царска власт, като изхожда от названието на сарматското племе Ξάνδιοι /ксандии, саи/, известни и като “царски сармати”. Вероятна връзка със староиндийското ksāh, авестийското cšayanа – земя, страна. Откриваме в тох./б/ kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, владение на имущество, собственост, ike, yke, ykenta – дом, селище. В хотаносакски kantha - град, kanthassai – граждани. /DA-DT-b/ В осетински kænt, ягнобски kant, кюрдски gund, пущунски kandaj, талишки kand, персийски kānd, памирски kanta, гилянски kêndi, ягнобски kansi – селище. /VS-ETD/,/МА,ЕП-ЯТ/ От тохарските думи за владения, селище, земя, страна и иранските за старейшина, родоначалник, владетел, страна, можем да изведем прабългарската владетелска титла кан, кана – владетел. Славянското княз, *kъnedzь, според Фасмер е заето от прагерманското *kuningaz или готското *kuniggs, старовисоконемското kuning, произлизащо от kuni - род, откъдето е и финско-естонското kuningas – крал, владетел. От същия корен са келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител. Аналогично в тох./б/ kane – пораждащ. Канът е владетел, родоналник, баща на своя народ. Сравни прабългарското кана, кане с тохарското кане! При усуните за които се смята че са тохароезични, владетелят се титлувал кунмо, което е китайска транскрипция въстановена от Зуев като кан-баг, сходно с българското кана-сюбиги. Българската титла кан, кана е с ясна, тохарско-иранска аналогия, древните българи никога не са използвали титлата хан, защото не са я познавали, както не са я познавали и волжките българи, титлували владетелите си илтивари, а в мюсюлманския период - емири. 2. -сюбиги – втората част на прабългарската владетелска титла. Традиционно се извежда от тюркските sü-baši, sü-bägi, sü-beki, със значение “хан-бег, предводител на войската“ което не почива на никаква историческа аналогия, а на не особено оргинално съчинителство. /ВБ-П,стр.42/ Може да посочим следния етимологичен паралел: В български сой – род, произход, е турцизъм, от турското soy, древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, угрофинското, марийско šэwä – потомство, но всички те са тохарски заемки. /ДТС,стр.508/ Протоиндоевропейска форма е *sowэ – син, потомство, авестийски sawāl, прототохарски *seiw, *soiw, тох./а/ se, тох./б/ soya – син. /IЕЕ/,/DA-DT-b/ В авестийски zadako, съвр.персийски zayad, zaye, пехлеви zādan, zāy, кюрдски zayn, zayi, zoin, осетински zaiyn, zaiun, zad, zæyc, пущунски zāwul, zay, zuy, ягнобски zau, zaūta, zača шугнански /баджовист/ zu, zad, рушански zau, zad, сариколски, белуджи zod, кховарски zhaw, талишки zoj, zoê, гилянски za, zay, шугнански za' – син, потомство. Ch-DIV/ Тохарската дума сой обяснява титлата на прабългарския владетел кана-сюбиги – от бога поставен владетел, т.е. от божествен произход, или син на бога. По подобен начин се титлуват кушанските владетели, владетелите на тохарските държавици в Източен Туркестан за които има изворов материал. Е.Пулебланк разчита китайската транскрипция на владетелската титулатура използвана от малките юечжи /останали около Тяншан и Тибет, част от които са асимилирани от кяните – тибетци/, звучала като nyaktsia идентично с тохарското naktemist soy – син на бога. Така е титлуван Канишка в тохарските будистки текстове. В бактрийските надписи, кушанските владетели също са синове на бога, baga-sao. Владетелят на Куча се титлува deva-putra /индоизирана форма/ - син на бога. Deva-putra e и титлата на Хувишка, а в Сурхкоталскиия надпис, Канишка е baga-purо, от иранските baga, bağ – бог и purо - син. /БЛ-ВТДРС-1992,стр.19/ Древноперсийското bagpur, е аналог на партянското bvgpwr и согдийското vagpur, хоремзийското fagfur, със значение божи син. /ВБ-т.7,стр.376/ Изхождайки от дадените примери, кана-сюбиги може да означава само две неща: 1.сой, произход, сю-биги, от божествен произход, сой и до днес в български означава род, произход. Биги – бага/бог/ в родителен падеж, 2. сой – син, сю-биги – син на бога, сю-биги = син-божи. И двете значения са смислово идентични и напълно отговаря на формулата “от бога поставен владетел”. Във всички човешки общества от древността и средновековието царската власт се легитимира с божествения си произход. Владетелите отговарят за делата си единствено пред бога и историята. Не мога да се съглася със старото схващане за кана-сюбиги Не мога да се съглася и с твърдението на Цв.Степанов, че сюбиги означава щасливец, благословен от съдбата. Авторът изхожда от санскритските думи su и bhaga означаващи благословен от съдбата, щасливец. /ЦС–ВАСБ,стр.49/ Подобно обяснение е оргинално, до някъде правдоподобно, ако търсим аналогия с хварна, но излиза от рамките на титулната практика в Средна Азия. При аварите владетелят също се титлува cani-zauci - кани-зауци, близко до прабългарската титла. /ВБ-П,стр.43/ П.Добрев свързва зауци с думата в езика на кавказките аварци, цаук, означаваща звезда. Авторът прави аналогии и с други кавказки езици от андо-дидойската група, като андийското ццъа и лакското цъуку, със значение звезда. /ПД-ИБД стр.143/ Трябва да отбележем че кавказките аварци, които са наследници на аварите останали в Кавказ, са подложени на силно местно влияние, поради което езикът им днес е източнокавказки, принадлежащ към сино-кавказкото езиково макросемейство. Така че въпросните сравнения са неправдоподобни. Ако разгледаме зауци можем да открием пущунското зай – син, сходно с тохарското сой, също почти идентично е осетинското zæyc – потомство и хуца, худо, означава в източноиранските езици бог, господар. В прабългарски рунически надпис от Мурфатлар, П.Добрев също открива думата хуца – бог, /ПД–ККП,стр.68/ В съвременния осетински хuъsаiъ означава бог, а хicаu – главен, господар. Сходни с тохарското kace, kacem – управление, ръководство. Такова е значението на кани-зауци, аналогично и идентично с кана-сюбиги. Кана-сюбиги е с ясен предтюркски, тохарско-ирански произход, идентично с усунското кан-баг /кунмо/, което според Зуев е също тохарско. Г.Турчанинов публикува интересен рунически надпис от Маяцкото градище транскрибиран като „алануй кан” – т.е. алански кан. Турчанинов смята че думата кан е заета от „тюркоезичните прабългари” непосредствени съжители на аланите-аси в салтомаяцката общност. /ГТ-ППЯНКВЕ,стр.71/ Само че думата е била написана точно „кан” а не като „хъан”, както в осетински се изписва тюркската заемка хан. Това показва че се касае за собствена дума, а не за тюркска заемка.
19) канар-тикин – престолонаследник. Значението е кански потомък, наследник на кана. При хетите tuhkanti, означавало “дете, първороден син”, престолонаследник. /ИКФ-Х,стр.68/ Титлата се среща в согдийски tykyn, кушанабактрийски togino, средноперсийски tkyn. В древногръцки teknon – дете, tokos – раждане, санскрит takman, ирландски deaga, древнонемски degan, кховарски tsek – дете, dagan – деца, потомци, dag - момче. /VS-ETD/ В карачаевобалкарски tukъum – род, което е иранизъм, от toχm – семе, потомство, осетински tug – кръв, дало и прабългарското тикин – потомък, кръвен родственик. В древнотюркски tajsi, манчжурски tajzsi, монголски taiz – престолонаследник, според Räsänen (1969) и Н.Баскаков е заемка от китайското t`aj-tšeng – принц, наследник на трона. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ Титлата тегин, текин, тексин е възприета и от тюркските племена. При огузите престолонаследникът се наричал yanal-tekin. /ВБ-П,стр.45/ Виждаме два вероятни пътя на навлизане в алтайските езици, чрез китайски и чрез иранските езици.

Д-р Живко Войников

Етимология на прабългарски по произход титли, названия на професии и занятия
тук

ПП Моля, да не се уеднаквяват Съвременния български книжовен език и Етимологията на думите в него.Те касаят съвсем различни неща.

[varna]

Ще обясниш ли с твои думи разликата защото аз не успях да я разбера.