И се замислих...
На бързо изплува образа на дъщеря ми, времето прекарано с нея, белите които е правила, жаждата с която попива всичко случващо се около нея, мига в който я взех на ръце, както и мига в който разбрах за нейното съществуване. (Тук могат да ме разберат само хора вкусили от това щастие.) Не бяхме планували дете, но когато направихме тест и той се оказа положителен(тогава все още не бяхме женени) леко ми "омекнаха капачките". Бяхме на квартира, нямахме свястна работа и двамата. В първите дни просто не можех да си намеря място от притеснения за бъдещето. Отидохме на лекар, който потвърди. Жена ми ми показа снимка от ехографа, посочи едно тъмно петно и каза "Това е!". Внезапно ме обзе състояние на радост и възбуда. Сълзи, сополи... от "море от любов" могат само да завиждат. Мисълтта ми е, че при неясното и несигурно настояще и бъдеще, ние поехме отговорността да се превърнем в родители. За аборт лично аз не съм и помислял. Не, че нямаше как да си пилеем времето, но както казах първо това е Дар, второ отговорност. За три години и половина стаж

С жена ми сме си говорили и за второ дете, и въпреки, че винаги съм го желал, моето мнение е било, че в тия времена е по- добре едно, на което да отделиш всичките си любов, внимание и средства, за да може да израстне и живее в среда предоставяща му перспектива.
Но живота си е живот и само той знае какво ще ти предложи.
Преди два месеца разбрахме, че "смисъла на живота" ще ни се разкрие за втори път.(леле, как го казах

До тука излезе малко дълго...
Когато видя цифрата от статията и се сетя за оправданията на мои познати, включително сестра ми, някак си ми става кофти. Питам се кой ти дава право да решиш дали един човек ше се пръкне на този свят или ще го лишиш от първа глътка въздух, първи лъч светлина? Това са 6 000 000 неродени деца.
Държа да отбележа, че гореизложеното е лично мое мнение и няма нищо общо, и не подстрекава към участие в акции, секти и други.