Димитър Списаревски (1916 – 1943)
Кап. Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител, Първата жива торпила в българската военна история.
Роден е на 19 юли 1916 г. в град Добрич. Потомък е на стар възрожденски род от Котел. Димитър Списаревски наследява от именития си род горещата кръв, чувството за дълг и чест, себеотрицанието, храбростта и безпределната любов към Родината.
След Ньойския договор от 1919 г., Добруджа е предадена на Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой. Завършва с отличен успех немските въздушни школи за висш пилотаж. По време на войната е командирован в Скопие, където, според Генералния щаб, се очакват първите бомбардировки. Впоследствие е изтеглен в София за отбраната на столицата.
На 20 декември 1943 година „Спаича”, както го наричат приятелите засича група англо-американски самолети на около 40 километра от София и решава да ги атакува. Успешно сваля бомбардировач В-17, но в последвалата схватка с придружаващите го британски изтребители за прикритие бързо изчерпва боеприпасите на бордовата картечница. Притиснат от налитащите тежко въоръжени противникови самолети, българският пилот взема неочаквано решение: с пълна газ се насочва към вече изплъзващата се летяща крепост В-24. Корпусът на българския самолет е надупчен от бордовите картечници на атакуващите британски изтребители, но по чудо все още не се е подпалил. Поручик Списаревски внезапно насочва машината към опитващия се да се измъкне от полесражението британски бомбардировач.
По хълмовете над Пасарел, край София се разбиват двата самолета – американският бомбардировач и изтребителят на Списаревски. Българският летец загива, но се превръща в легенда. Това е първият "жив таран" в българската военна история. Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст” и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища, Алеята на летците.
Тъй като е бил открит противник на комунистическите идеи, в периода 1944-1989 г. името на Списаревски се премълчава. След 1989 г. подвигът му е изваден от забвение. Издадени са множество книги, брошури, статии. Неговото име носят улици в София, Добрич, Пасарел. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ е поставена паметна плоча с барелеф на Списаревски.
