Едно кафяво куче и човешкото в човека

[apa6o]

Искам да разкажа една история.
Всичко се случи днес, София, топла сутрин, обикновен петък. Бързам, закъснял съм с половин час вече, не е на добре.
Стигам до автобусната спирка, за да изчакам големия оранжево-бял Мерцедес. Стигам, сядам и чак тогава виждам нещо странно. На спирката сред хората е легнало едно бездомно куче. Кафяво, хубаво, възрастно куче. Лежи сред хората, не е агресивно, просто е там. Няколко мига по-късно кучето се надигна от земята, завъртя се към мен, бавно, някак уплашено, протегна нос към мен, опита се да ме подуши и да докосне глава в крака ми. Естествено това не ми хареса, изправих се и грубо казах "Марш!", не ми харесва непознати, особено животни, да се отъркват или докосват в мен.
Кучето се сепна, завъртя се обратно и тогава видях, че куца. Лявата му предна лапа беше ранена. То започна да я облизва, като се затрудняваше да стои изправено, трепереше. Секунда по-късно кучето подскочи уплашено, кола беше натиснала спирачки и гумите и изсвириха, то постоя за кратко с вдигната глава, наострени уши и тревожен поглед, след което отново легна. Лежа спокойно за кратко. В един миг надигна глава, започна да диша учестено, да притрепва, дори за кратък момент свитата му опашка се размаха. Защо ли? Отсреща имаше човек, човек с каишка в ръка. Кучето гледаше радостно, вдигнало глава, носа му помръдваше бързо с всяко вдишване. Човекът отсреща разхождаше своето куче, постоя там за десетина секунди, след което бавно се отдалечи. Кучето не спираше да гледа след него, докато той просто не се скри зад един ъгъл. Тогава кафявото куче трепна, за няколко мига спря да диша, след което издиша дълбоко, бавно, свлече глава на земята и затвори очи.

А сега - защо разказвам тази история, какво е мястото и тук? Това е действителна случка, която ме накара да си представя съдбата на всяко едно изоставено от стопаните си или избягало куче, реалността на жестокия свят, в който попада то и въпреки всичко добротата, доброта до глупост, която кучето проявява, макар и да е захвърлено само някъде там, в крайния квартал.
Затова, хора, колеги, бъдете човечни, не наранявайте чувствата на тези, които ви обичат, макар и животни, бъдете отговорни към тях и не ги оставяйте на произвола...

[ivanovkbg]

Те животните имат повече мозък от нас хората и са много по-състрадателни.
Най-много ме е яд, като започнат да се оплакват от бездомните кучета. Да, наистина не е приятно да бъдеш нахапан, но за бога, ние сме причината тези кучета да бъдат на улицата. Животното не е избрало само да бъде там. Аз за това винаги съм казвал... Всяко куче с чип, в който да е запаметена информация за стопанина, така утре като бъде хванато на улицата, да може да се разбере кой е неговия стопанин и разбира се да има закон с който да се търси отговорност на този стопанин.
Човек може да изостави дом. си любимец, но кучето стопанина си—НИКОГА!

[1z]

[zdravko_dimitrov1986]

Умря ли кучето.

[my heart iS iCe]

Преди 2 години имахме куче. То беше при нас 6 години, хранихме го поне по два пъти на ден, защото тогава си бяхме в къщи! Кучето беше женско, и понякога когато нямах време да го разхождам, само излизаше по някакъв начин през двора, явно си беше прокопало дупка, която и ден днешен не бях намерил!
Та кучето почина, в двора ни, от добри комшии и съседи!
А казват старите хора, че куче бяга в гората за да умре, не умира при стопанина си, а нашето не беше вързано!
Та колегата по-горе много добре се е изказал, че НИЕ хората сме най-опасните животни на планетата! Но много рядко го разбираме, или си даваме сметка за постъпките си!

[steri]

Браво колега за историята... трябва повече да се замисляме ние хората,,,,,,,,,

[freestyler911]

Преди време работех като шофьор/разносвач на документи/преводач/изпращач на туристи/трансфери по курортите... В един хубав зимен ден (около -12) трябваше да пътува цялата фирма към Търново на семинар. Естествено и аз карах ... Пристигнахме, хората се настаниха, изкъпаха и т.н. а аз все още стоях в лобито (бил съм на 21 години). Никой нито ме настаняваше нито ми показваше коя е моята стая... Намирам се в 4 звезден хотел Янтра. Стоях там около 2-3 часа. В последствие една от най-лицемерните ръководителки отдел ми показа порутена къща в уличката до хотела където уж ще спя... (да! всичкия персонал е в 4 звезден хотел, а аз , свръзката между всичко това в кучешката колиба).
Стана ми неприятно и гнусно... толкова ли бях долен и мизерен? Това ли съм заслужил? Меко казано ми се плачеше ...
Точно срещу хотела имаше ламаринена закусвалня тип "Клошарска сбирка"... С моята заплата тогава (преди 6 години) 550 лева не можех да си позволя друго , при все 250 лева за квартира...
Точно до входната врата имаше кафяво улично куче, което беше свито до стълбите... Поспрях се ... погледнах го ... и то ме погледна (предполагам със същия поглед като моя...) , почувствах топлота и близост. Влязох в закусвалнята. Беше мръсно и студено почти колкото навън. По масичките които лъщяха от наслоената мазнина имаше хартии и бутилки недопита боза. Столчетата бяха почерняли от кърта наслоена там. Двама пенсионери дояждаха баничките си. Купих си закуска. Не помня каква, и седнах на една масичка. Бях много гладен, но стомаха ми беше свит на топка и едвам сдържах сълзите си , едвам преглътнах две хапки даже ... Реших че просто се чувствам сам и реших да отида при моя приятел на стълбите на входа.
Стоях до стълбите и дадох остатъка от закуската на кучето. Толкова облекчен се почувствах и спокоен, че дори не ми беше студено вече. А в началото ми се искаше да легна до кучето и да нощувам там.

Тогава разбрах защо казват че кучето е най-добрия приятел на човека...

В крайна сметка набрах смелост и казах че щом няма възможност за мен да спя в хотела, ще си отида в Ямбол за времето на семинара... и така беше ...

Снимка имам някъде. Само да я намеря ... Ще разберете ...

Намерих снимката, намерих и снимка на пейзажа навън, да имате представа за сезона...

[velinsl]

Винаги съм обичал кучетата и още повече моите - безкрайно много(освен това моето в момента).
И аз съм имал един много тежък момент след дълго мое отсъствие почина едно куче на 10-тина години, което много ме обичаше и аз него също. Не знам дали е било от мъка или не. Още повече ме заболя, че е починало 30 минути преди да се прибера от 21-дневна командировка.
В "новото" жилище, където живея в момента също имаше едно старо куче като се нанесох, почина пред очите ми. Наистина много тежък момент за всеки състрадателен човек.

[Petrolhead]

прекрасно разбирам, че гладните и мръсни бездомни животни ви трогват, но какво правите за да им помогнете?

единствените хора, които могат да го направят сте самите вие, оправданията не важат. няма кой друг да спаси тези животни.

през дома са ми минали над 20 бездомни животни за последните 1-2 години. гладни,болни, сакати, измъчвани, захвърлени, бременни, с каквито дефекти се сетите. за всяко едно от тях съм плащал от собствения си джоб за ветеринари, кастрации, операции, лекарства, транспорт и сега повечето от тях са намерили техните си хора, които ги обичат.

а вие какво правите, освен да пускате сълзливи истории?

другия път като видите такова животно не го подминавайте, а отделете време и сили за да му помогнете, вие сте неговия човек.

освен това когато решите че искате домашен любимец, вместо да плащате на нелегални развъдници и всякаква човешка измет, която малтретира животното си за да изкара някой лев, отидете в някой приют. може би ще намерите вашия другар, съвсем безплатно

[Благовест]

Бих допълнил-да го правят без да пречат на другите!Че 30 години не можем да се разберем с подобни самаряни...

[golfer]

Трогателно...
чак пуснах сълза

Пенсионер прибира се с торбичка с хляб и кисело мляко. Те такова куче му се нахвърля, бута го и го нахапва. Не хляба... него-човека. Възрастен с ревматизъм и доста диоптри. Кървища, синини, отоци скъсани дрехи счупени очила и после болници, шевове, снимки, инжекции ...

Това е моята история. За съжаление е истинска.

[freestyler911]

Темата е доста деликатна. Има доста гледни точки и всеки е прав за себе си...
Сякаш освен хората , и държавата трябва да направи нужното за да не питат "гости" в държавата "А това диви кучита ли са? Дали са опасни?"... А ние да се правим на приятно разсеяни....

Докато от друга страна все още отглеждането на улично куче у дома все още е по - желание... а и за самото животно е изтезание...

Защо в селата няма улични кучета? Ами всяко си има двор и стопанин... И свободно разхождащо се куче се оказва това на съседа с каишка ...

[nokiangage]

Хората могат да бъдат долни, хората могат да бъдат безлични, хората могат да бъдат бездушни, но защо?
Нека да премина към историята и пак ще се върна на жалкото съществуване на някои индивиди...

Та, летен ден, аз съм на работа и ме пращат със служебната по задачи, климатика ми не работеше, служебния постоянно звъни и малки мишки (всъщност мързеливи крепостни селяни) се опитват да се правят на шефове пред новака. Минавайки през един квартал виждам отдалече нещо бяло острани на пътя, много изстрадало, уж се движи леко, но не изглежда изобщо с нормална стойка. Приближавайки не можах да повярвам какво виждам - просто не исках и не можех да повярвам: толкова слабо, изгърбено и измършавяло куче не бях виждал! В същото време пак някой ми звънеше и просто изключих за всичко друго. Обърнах вднага колата, нещо трябваше да се направи!!! Обратно намерих закусвалня и веднага помолих да мина по-бързо и взех някакъв самдвич със салам, на въпросите какво да се слага отговарях по максимално повече. Газ с гуми към душата, защото се бях притеснил да не би да влезе в някоя улица и да не мога да го намеря после. Паркирах на един бордюр и какво да видя - той мръднал с 20 метра по-надолу откъдето го бях оставил. Е ако искайте ми вярвайте, но тогава исках да застрелям някой, примерно някоя от мърдите допуснала нещо такова, без поне едно парче хляб да се хвърли. Приближавайки го той супер наплашен и плах, сигурно някой идиот го е ритял някога - и в момента който почнах да му говоря приятелски и видях как му се промениха емоциите (имам си удома куче и знам, че са много по-добри животни от нас и си личи) е не издържах и ми тръгнаха сълзи... Както и да е, колкото и да ми беше трудно го снимах, с цел и идея за по-късно действие.



Седях до него и след като изяде сандвича реших, че исках да му взема още, газ обратно с гуми и взех топла порция кебапчета и вода (жената на щанда ме пита защо се връщам пак и взимам още и като й казах, че е за едно куче ми сложи още меса и други краишници ).





След като паркирах за втори път като ме видя помаха с опашка, бегло доловимо и някакси с недоверие към хората. Останах с него докато ги изяде, сипах му няколко пъти вода и бях доволен, че с част от 10-те лева в мен съм направил нещо добро, а не примерно да си купя цигари. Точно когато се качвах той пресичаше и един възрастен човек каращ кола, виждайки го, че е по средата на пътя грам не реагира. Кучето изплашено се разкрачи, почна да драпа с нокти и едвам се измъкна.Бях далеч, но ми идеше да хвърля с нещо по този *******. Та после се свързах с един приют и собственичката, от който предложиха да го приемат поне за обезпаразитяване - а може би това е щяло да му бъде най-голямото внимание, което ще получи. На другия ден с цел да го кача в колата ми обикалях и не можах да го намеря, минавах през този квартал всеки ден 3-4 седмици нарочно само да го видя, ей така да се уверч, че е жив...но нямах късмет. Искрено се надявам някой да го е прибрал и да се грижи за него, защото си личеше, че е добряк.

Съжалявам колеги ако съм Ви отегчил с разказа ми, но просто съпер много бях афектиран от тази животинка, просто в този малоумен и забързан свят трябва поне да се опитаме на момент да забавим малко забързаните дейности и ако всеки отдели поне 5 минути за едно добро дело от време на време съм сигурен, че ще бъдем малко по-доволни от съществуването си и може би по-добри хора!

[ivanovkbg]

Колега, шапка ти свалям за постъпката!
Аз друго си мисля... То, че трябва да помагаме на такива животни, трябва, спор няма. Но си мисля защо въобще трябва да се стига до там? Защо трябва да си изоставяме любимците? Решил си, че ще гледаш животно, взел си го, ще се грижиш за него до край, не да правиш к**венски номера—днеска ще го взема, утре ще го хвърля на улицата.
Те децата си изоставят, ние се чудим защо кучетата изоставяли. Думи нямам просто. Ние сме по-големи животни от самите животни! Ние не сме достойни да се наричаме „хора“, „човеци“ и други, след като няма нищо човечно у нас. Те кучетата са „по-човечни“ от нас.

Ама явно ние(хората) сме някакви изроди...

[feikot]

Всеки обича животните (много голяма част поне),всеки би дал къс от себе си за да направи такава величествена постъпка,но както всеки сам се досеща,трябва и да се погледне в корена,в основата,в сърцето на проблема и ако успее да се неутрализира,то клоните му ще окапят сами.А именно-защо хитрите 80+ годишни баби не спират да хранят шибаните кучета и котки пред блоковете,като по този начин стимулират развъда им,съответно на кърлежи,бълхи и всякакви тении и паразити ? Нима живота на куче е равен или по-важен от човешки-е не е,дори и в правото.

Ако спрат тези деградирали гадове да ги хранят,няма да има бездомни животни или поне не такъв процент,съответно няма да има такива състрадателни сцени и проблеми (голфър).Всеки може да цитира такава случка от живота си...аз лично съм хранил и котки,и кучета но само по веднъж !!! Не периодично !