Koko95 написа:Норвегия е светлинни години пред България и години пред повечето европейски държави. Хората там са много по добро намерени
, всичко е открито и никой не лъже. Преди никаде не се е заключвало
, но както се довлякоха р
омънските и нашенските цигани ..
. Това е
, което знам за Норвегия от майка ми и приятелят
и, който е от там.
Живея вече 7 години в Испания и колкото и нашите да им викат
, че са цигани
, мързели и прочие
, пак са по добронамерени и т
.н
. , но винаги има затворени
, който са против всичките чужденци . Пример за това е
: преди 2 вечери ме спря национална полиция и имаше рутинни въпроси,
че издирваха някъв индивид. След като му казах
, че съм от България
, овъртя и ме пита дали са ме задържали до сега! И това е благодарание на всичкита
зган
, която се е довляква тук да краде и да мами
За което испанците не са виновни, нали? Все пак и довлеклите се искат да открият нови хоризонти
По темата: Философската ще почна от далеко, от смутните години на реформи, и ще бъда кратък: в България се научих да знам истинското значение на
няма, като в ония виц за "какво ли няма в хладилника":
Нямаше кинти за диско, нямаше за маркови маратонки, чат-пат и за папо нямаше, накрая в началото на студентстовото дори нямаше и перспектива.
В чужбина имаше от всичко по много: много възможности, много стрес, гърч, "оправи се сам", безсънни нощи, ходене на лекции, после вечерна смяна, последвана от 2 часа сън и после нощна с физически труд (не издържах дълго, но и там съм бил).
Имаше постоянно "на червено" към банките (характерна грешка на новодошлия), много решаване на ребуси по документи, визи, студентски права, лавиране по ръба на "пред изключване от университета" и куп подобни простотии, които сега са ми смешни, но са ми коствали години от най-сладкия ми житейски път.
Всичко това наравно с "местните" студенти, които въобще не или рядко трябва да работят (да са живи и здрави мама и тати, както и социалната система), сътветно "летвата" за университета е сложена за хора, които имат едни ххх часа за самоподготовка, а не са ууу часа на работа, за да си подсигурят екзистенц минимума. Само че човек се увлича и не работи само за минимума, а "колкото може".
Каква поука извлякох от това (освен казаното по-горе от колегата):
Човек трябва да може да се напасва и да се вслушва. Като си на гости, си събуваш обувките и не п**диш на всеослушание, както си го правил винаги у вас. И ако искаш да те ценят, трябва да разбереш какво се цени от домакините ти, и какво не ги кефи много много.
Защо у нас нещо е "така", а там е "иначе"?
Всичко това е
част от достатъчно комплексна задача, за която трябва много време. По тази причина патриотизмът отива на заден план, българските празници почват да избеляват в календара, не могат да се изредят наизуст всички велики български царе от едно време, но за сметка на това основни положения на немското законодателство на сън да ме бутнеш, мога да ги рецитирам. Просто капацитета е краен и едни неща избутват други...С една дума - понемчваме се.
Затова сега щафетата с царете съм я предал на следващото поколение и моята грижа е да осигуря рамката, за да може да се развива капацитета от рано.
Това също го научих: дефинирай приоритети. Вместо да тъгувам по едното време и родната стряха, приемам, че всичко това е спомен в "минало свършено" и се концентрирам напред. Типично по "роботски".
Относно отношенията на българите в чужбина: има хора, които не могат, има други, които не искат, и има трети, които и сами ще се справят. Моят опит е, че единствено хомогенна кръстоска на представители на третия вид функционира в дългосрочен план. А тя е достатъчно рядка навън, и оттам идват приказките за българите в чужбина.
Живот и здраве март-април пак смятам да си поработя в Германия но този път за дълго....Както писах по нагоре отношението към мен беше супер.Не знам дали се дължеше на това че почти нямаше чужденци там където живеех и работих.
.Има и кофти неща много неща на които тук сме свикнали там ги няма.Поне в най южната част на гърция.
