Какво да ви кажа, в петък отрязах пътя на един човечец докато завивах, т.е. минах под носа му. Той разбира се ме изгледа с недоумение и възмущение, както бих направил и аз на негово място. Почувствах се неловко и глупаво, почувствах се като така осмиваните в народния фолклор „голфаджии“.
Извинявайте, господине, ако по някакво стечение на обстоятелствата четете този текст. Анализирах ситуацията и причините, които доведоха до инцидента и ето до какви изводи стигнах:
- моето вагенче (Поло Класик) има твърдо окачване и колата постоянно „нервничи“ по кривите родни пътища. Това съответно изнервя и мен с всички произтичащи от това последствия.
- мощността на двигателя (101 к.с. + чип = уж 115 к.с.) изтегля бързо колата, което отново е предпоставка за „голфаджийско“ каране. По едно време даже си мислех да сложа метан с идеята, освен икономията, да я спъна малко.
- музиката тук не беше виновна. По принцип слушам спокойна музика, така че този фактор отпада като подстрекател.
- дали не е време да сменя „народната кола“ със Ситроен например? Да минавам през дупките мазно и леко, за да не нараняват моята крехка нервна система. Или просто да нося 2 торби цимент в багажника, за да не подскача толкова колата?
Вие какво мислите?
Изпадали ли сте в подобна дилема?
пред теб, не за друго за това, че си признаваш грешката. А останалото от теб зависи, дали ще си вземеш поука. Няма човек който да не е правил глупости и рискови маневри. Но е важно да отучиш този навик, защото не води до нищо хубаво. Не те виня, защото и аз съм го правил, а по-скоро те разбирам. А за хапчетата, както казва колегата над-мен, мога само да кажа, че луди има много, а повечето не знаят, че са такива, защото още не са ходили на лекар.
Освен това, а тая дупка да избегна, а оная бабунка и по едно време се усещам, че карам като Латвала. 
