Strosner написа: Разбира се, няма лошо за алтернативният транспорт, винаги съм бил "за", но какво правим, ако го няма, или е крайно неудобен, или пък, както стана наскоро - оказа се прекалено скъп? Напускаш работа, продаваш колата, и се изселваш на село, това ли ни съветваш?
Всяко съвременно общество се осланя на общоприети правила, норми, порядки, закони и тн.
Дори диваците от ИДИЛ спазват стриктно своите си правила в измисления си халифат.
Като гражданин на уж демократична държава, никой не те задържа тук на сила. Щом не ти допада, палиш джапките и се спасяваш на друго място с правила според вкуса ти.
Иначе синдромът Бай Ганьо, който демонстрираш не е нещо ново и няма да получиш одобрение.
Всички българи сме треньори на националния. Правителството, великите сили, масоните и илюминатите са ни виновни, всички разбираме от политика, данъци и правила и всички без изключение практикуваме клавиатурно нинджуцо.
Понеже си на път да повдигнеш глобални и фундаментални теми, ще те изпреваря и ще и отговоря в аванс:
В тази "скапана" държава съществуват напълно способни закони за едно нормално и европейско бъдеще на страната.
Факт е, че воля за съблюдаване спазването на законите няма.
Факт е обаче, че няма и особени мераци от страна на народа да спазва закони.
Факт е, че в така удобно устроената ни действителност, когато изведнъж от някъде изскочи действащ закон и чиновник, който да го приложи, доста от нас отскачаме и ореваваме орталъка. Тази тема е малък но показателен пример.
Не ме разбирай погрешно. Аз също съм нормален човек борещ се с всичките справедливости и несправедливости в този пренаселен град. И аз правя нарушения. Правя ги с ясното съзнание, че извършвам нарушение и с пълната готовност да си понеса последиците. Правя го от необходимост, а не от келешлък или незнание. И не се оплаквам, когато ме хванат по бели гащи.
Та идеята беше още в първия ми пост, колегата е минал тънката лайсна. Не е прав, санкциониран е и всичко е както трябва да е - по "европейски" един вид. Можеше и по-зле да е
Иначе що се отнася до правилата... ами такива са. Хубави, лоши... това е положението. Наши са си. Съобразяваме се всички.
За мен поемането на отговорност е една от най-мъжките постъпки.