Литературна тема

Взаимопомощ, полезна информация и всичко, извън темата на останалите секции
Потребителски аватар
inspektora
Мнения: 347
Регистриран на: Пон 19 яну 2015 21:22
Автомобил: Honda CR-V
Двигател: i_ctdi N22A2 2008
Местоположение: Варна

Литературна тема

Мнениеот inspektora » Чет 05 мар 2020 10:27


Здравейте,

Не знам каква част от членовете на форума четат, но аз, освен че чета, и пиша разкази, които публикувам в различни литературни издания. В момента участвам в един конкурс за разказ с това https://otkrovenia.com/bg/proza/koronata-i-prystenyt В разказа е леко застъпена и автомобилната тема.

Ако се регистрирате в посочения сайт, ще можете да оценявате, гласувате и пишете коментари.

Поздрави!




Потребителски аватар
stefan4o
Мнения: 17116
Регистриран на: Съб 16 юни 2007 6:07
Автомобил: VW Jetta
Двигател: PN 1990
Местоположение: Стара Загора
Контакти:

Re: Литературна тема

Мнениеот stefan4o » Чет 05 мар 2020 11:36


Копирай нещо, което си написал, колега.


Потребителски аватар
group®
Темерут
Мнения: 8648
Регистриран на: Вто 08 мар 2005 23:28
Автомобил: Passat B8 Alltrack
Двигател: DFCA
Местоположение: София

Re: Литературна тема

Мнениеот group® » Чет 05 мар 2020 12:23


Поздравления!
Много ми харесва.

п.с. действително можеш да публикуваш директно тук с творческото ти име и ще те хваща по-добре гугъл :smile


Потребителски аватар
inspektora
Мнения: 347
Регистриран на: Пон 19 яну 2015 21:22
Автомобил: Honda CR-V
Двигател: i_ctdi N22A2 2008
Местоположение: Варна

Re: Литературна тема

Мнениеот inspektora » Чет 05 мар 2020 12:46


https://otkrovenia.com/bg/proza/belya-celiyat-razkaz
БЕЛЯ
I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Засичам и липси, но не мога да я хвана. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти свалям, в секюрити бизнеса си много добър. Всички, на които съм те препоръчал, са много доволни. Но тези работи не ги разбираш. Каква полза да я изгоня? Нищо нямам срещу нея – само ще ме намрази и кой знае какви ще ги наприказва за мен. Ще изляза зъл чорбаджия-душманин. Пък и като взема друга, къде е гаранцията, че няма е същата, че и по-лоша? Така не става. Искам да я хвана в крачка. Да я извикам и да ѝ покажа: виж сега моето момиче, дето ми се правиш на много умна. Да си наведе хубавата главичка. И какво мислиш – ще я изгоня ли тогава? Нее, великодушно ще и простя и тя ще ми е задължена. След това няма и да си помисли да ми върти номера. Ще работи здраво и повишение на заплатата няма да смее да иска. Пък и хубаво парче е – може и нещо друго да договорим. – Шефът ме плесна по коляното, смеейки се. – Хайде, вече всички са си тръгнали и ще можеш да огледаш спокойно.
Слязохме от внушителния джип и тръгнахме към офиса. Шефът изкара връзка ключове от чантата си и отключи вратата. Последвах го в широко помещение с множество работни места.
- Ето там е касата. – Посочи ми той нещо като остъклен кафез в ъгъла.
Приближих се да огледам – малко копторче с едно бюрце зад изрязания отвор в стъклото, откъдето клиентите подават парите. Влязох вътре и едва успях да се завъртя – освен бюрцето имаше и един въртящ се стол и малка метална каса в ъгъла. Върху бюрото имаше спретнато подредени формуляри, касов апарат и архаичен стационарен телефон. Никакви лични вещи. Долавяше се аромат на хубав женски парфюм. Стоях замислен и се опитвах да си представя обитателката на този аквариум. Съблазнителният парфюм ме тласкаше към интересни асоциации.
- Е? – Върна ме Шефът към действителността – Какво предлагаш? Не трябва да има нищо подозрително, нали знаеш?
Задачата беше елементарна, но помълчах известно време за авторитет, преструвайки се, че мисля.
- Такааа – Започнах. – Тук, в ъгъла ще сложа един датчик за движение. Предлогът ще бъде, че се разширява охранителната система. В датчика ще скрия мини камера с висока резолюция и микрофон. Ще се вижда цялото бюро и ръцете и. Помещението е затворено, така че звукът ще се записва чисто, без външни шумове. Това достатъчно ли ти е?
- Добре е, но искам и телефона да се подслушва.
- Това пък за какво? Тя нали може да си говори по мобилния!
- Ха-ха. Ти помниш ли, че ми продаде един GSM заглушител преди време. Ее, тук съм го сложил, в офиса. В работно време го пускам и им блокирам GSM-те. Тия кифли са тук да бачкат, а не да си цъкат телефоните.
- Добрее. – Влязох отново да погледна. – Кабелът на телефона отива в окачения таван, там ще го прекъсна и ще монтирам дигитален рекордер. Ще записва само когато се вдигне слушалката.
- Отлично! Ще я пипна хитрушата! Кога си готов да монтираш?
- Амии, трябват ми няколко дни да подготвя техниката.
- ОК. Прати ми офертата и следващата неделя действаме.

II

Така и стана. Следващата неделя инсталирах техниката, изпробвахме я и обясних на Шефа как да си служи с нея. Той остана много доволен, плати ми щедро и обеща да ме държи в течение на неговото, както го наричаше, разследване. Следващите седмици ми звъня няколко пъти, уж да ме пита за технически подробности, а всъщност да се похвали как добре се справя:
- Охоо, влязох и в дирите! Още малко ми трябва и ще я закова! А пък какви разговори води птичката, не е истина! Голяма палавница се оказа, ще ти разправям някой път.
След това изведнъж престана да се обажда и бях позабравил за него, докато не се срещнахме случайно на паркинга на голям магазин. След като се поздравихме и разменихме няколко думи, установих, че обичайната му хашлашка арогантност сякаш се бе изпарила и направо не приличаше на себе си.
- Какво става с теб, да не си болен?
- Ааа не ... – Измънка Шефът с наведен поглед. Всичко в него говореше, че се колебае дали да ми сподели нещо. Накрая сякаш се реши.
- Знаеш ли, с тая твоя техника голяма беля стана.
- Беля ли? – Стреснах се аз. – Каква беля? Да не би касиерката да е разбрала?
- Не, не. – Махна той с ръка. – Дай да отидем в колата, че тук не ми се приказва.
Влязохме в джипа. Той сякаш още се колебаеше.
- Е, казвай.
- Голяма беля стана. – Повтори той като в транс. – Нали помниш, като ти се обадих, че почти съм я хванал? Такаа, и изведнъж, взе че се разболя и излезе в болничен. Отначало помислих, че се досеща, но излезе, че наистина е хванала грип. Така се получи, че нямаше кой да я замести и извиках жена ми, временно да върши работата. Няма само да се развява и да ми харчи паричките! Дотук добре, но кой дявол ме накара да я прослушам и нея ... И какво се оказа. – Гласът му трепереше. – Тя ... тя си имала любовник! Жена ми! Какви работи чух между тях ... и за мен ... не ми се разправя. И се оказа, че всички са знаели. Всички! Само аз – глупакът, научих последен. Голяма беля, човече. Голяма беля!


Потребителски аватар
Pichaga
Антиспамър №1
Антиспамър №1
Мнения: 16164
Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:57
Автомобил: Opel Zafira B
Двигател: Z19DT
Местоположение: София
Контакти:

Re: Литературна тема

Мнениеот Pichaga » Чет 05 мар 2020 18:47


поздравления!
Хареса ми
Продължавай така и пускай и тук да четем


Zdravko Zankov
VW експерт
VW експерт
Мнения: 11187
Регистриран на: Съб 07 мар 2009 13:41
Автомобил: Skoda Octavia
Двигател: AQY 2001
Местоположение: Враца

Re: Литературна тема

Мнениеот Zdravko Zankov » Чет 05 мар 2020 22:14


Чудесно.
Поздравления!
Аман от тампони, филтри и мАсло.
Нещо различно,не е лошо,никак даже.


Потребителски аватар
bobo7
форумно КГБ
Мнения: 9452
Регистриран на: Чет 16 юни 2005 20:43
Автомобил:
Двигател: AGN
Местоположение: София
Контакти:

Re: Литературна тема

Мнениеот bobo7 » Пет 06 мар 2020 16:53


супер яка идея, с интерес ще следя


Потребителски аватар
inspektora
Мнения: 347
Регистриран на: Пон 19 яну 2015 21:22
Автомобил: Honda CR-V
Двигател: i_ctdi N22A2 2008
Местоположение: Варна

Re: Литературна тема

Мнениеот inspektora » Пон 09 мар 2020 11:25


Още един мой разказ на автомобилна тема :biggrin
https://otkrovenia.com/bg/proza/dobrudja-police

Добруджа POLICE

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният поток шумеше и блъскаше потните ни лица без да донася очакваната хладина. Около шосето се ширеха поля и тук там, като мираж се забелязваха труженици, които даже и в този страшен пек размахваха като байраци големи мотики и бъхтеха с тях сухата земя. Няма спор, добруджанците са издръжливо племе.
Трафикът не беше голям и далеч напред се виждаше как нагретият въздух трепти унасящо над правото опнато шосе. И аз се бях унесъл леко, когато изведнъж от сянката на едно хилаво крайпътно дърво изскочи полицай с недвусмислено размахана палка. Набих стреснато спирачка и отбих на банкета. Полицаят важно се приближи и се представи.
- Документите, моля!
Трескаво затърсих изисканите документи. Всичко ми беше наред, не карах бързо, автомобилът беше напълно изряден, но в такава ситуация човек се чувства все някак гузен под строгия поглед на блюстителя на реда. Полицаят прегледа критично подадените документи, изсумтя разочаровано, неоткрил недостатъци и ми ги върна. Погледна варненския номер.
- Къде сте ходили?
- Ами, за риба, на Дуранкулашкото езеро.
- Хм, а каква е тази пушка отзад?
- Пушка ли? – подскочих аз. – Аа, това ми е калъфът с въдиците. – Бях го сложил на задната седалка, защото в багажника не се събираше. Калъфът беше от черен промазан плат и наистина приличаше на оръжеен.
- Я изкарай да го видим.
Слязох от колата и отворих задната врата. В същия момент моят спътник също реши да отвори вратата си, вероятно за проветрение.
- Стой! – кресна полицаят. – Никой да не мърда! – И двамата замръзнахме. – Ти, затвори вратата и стой в колата. Ти – посочи мен – извади калъфа бавно.
Междувременно, вторият полицай, който досега стоеше в патрулката, се приближаваше, привлечен от суматохата. Беше по-млад от първия и гъзарски беше килнал фуражката си на главата. Извадих внимателно калъфа от колата, отворих го и показах въдиците на полицая. Той ги разгледа, опипа ги подозрително и ми ги върна.
- Добре, сега отвори багажника.
Заобиколих колата и отворих широко багажника. Двамата проверяващи се надвесиха взискателно над него.
- Аха – грейна старшият – а това какво е? – Сочеше към навитата на руло гумена лодка в левия край на багажника.
- Как какво, това е гумена лодка – смънках аз.
- Оппа, а ти знаеш ли, че риболовът с лодка в сладководни водоеми е забранен – ликуваше органа на властта. Изражението на лицето му издаваше нескрито задоволство. А сега де. Така беше наистина. Мозъкът ми трескаво работеше. Да!
- Ами гледай сега – започнах аз, също минавайки на ти – Лодката я носим, ако няма риба на езерото, да се пробваме на морето. Там не е забранен риболовът с лодка, нали така?
Полицаят ме гледаше със стиснати устни и присвити очи. Ще те пипна аз – говореше всичко в изражението му. Направи няколко крачки около колата и отново се върна при багажника.
- Триъгълник, пожарогасител, аптечка, имаш ли?
- Имам, разбира се.
- Давай да ги видим.
- Ама ... как така, те са най-отдолу ... – Погледнах отчаяно към препълнения с тъкъми багажник.
- Не ме интересува. Вади ги, иначе глоба – подсмихваше се победоносно старшият.
Няма как, примирено започнах да вадя багажа – палатка, лодка, кофи, раници и прочие. Най-накрая стигнах до дъното, където е резервната гума и извадих изисканите атрибути. Двамата ги прегледаха внимателно, провериха дали пожарогасителя има стикер за преглед и като не откриха пропуск, се дръпнаха назад.
- Айде прибирай – великодушно изпръхтя полицаят, доволен, че съм си намерил майстора. Заех се да връщам инвентара под доволните им погледи. Целият бях станал вир-вода от пот.
- А рибарски билет имаш ли? – Това дойде от младшия полицай.
- Да! Точно така! – изрева победоносно старшият и тупна одобрително другия по рамото – Я да ти видим билета!
Младшият се изпъчи гордо. Звездата му беше изгряла. Само че и тук не можеха да ме пипнат. Бръкнах в раницата и извадих рибарския си билет. Старшия го пое, без да ме изпуска от поглед, прегледа го и ми го върна мълчаливо. Прибрах си го обратно.
- А риба хванахте ли? – Веднъж блеснал, младшият беше неудържим.
- Хванахме.
- И къде е рибата?
- Ами ... пуснахме я.
- Каквоо? – Подскочи старшия. – Как така я пуснахте?
- Ами така, ние я ловим за удовоствие и после я пускаме.
Полицаят се олюля невярващо. Облещените му очи издаваха културен шок.
- Давай! – Дръпна той младшия за ръката. – Давай да се махаме, че аман от ненормалници!


Потребителски аватар
Водния дух1
Мнения: 3397
Регистриран на: Вто 21 май 2013 21:17
Автомобил: Golf 3 variant
Двигател: 1Z
Местоположение: Русе

Re: Литературна тема

Мнениеот Водния дух1 » Пон 09 мар 2020 19:39


:th_up


Потребителски аватар
samo_pechka
Мнения: 7435
Регистриран на: Пон 05 дек 2011 22:46
Автомобил: yamaha drag star 1100
Двигател: V-twin 2002

Re: Литературна тема

Мнениеот samo_pechka » Пон 09 мар 2020 20:23


:bowdown
Копирах и двете разказчета, заедно с линка към тях на фб страницата си !


Потребителски аватар
inspektora
Мнения: 347
Регистриран на: Пон 19 яну 2015 21:22
Автомобил: Honda CR-V
Двигател: i_ctdi N22A2 2008
Местоположение: Варна

Re: Литературна тема

Мнениеот inspektora » Пон 09 мар 2020 20:37


Благодаря! Може да копираш и линка от първият ми пост. Той е в конкурс и всеки глас и коментар е добре дошъл :c020


Потребителски аватар
samo_pechka
Мнения: 7435
Регистриран на: Пон 05 дек 2011 22:46
Автомобил: yamaha drag star 1100
Двигател: V-twin 2002

Re: Литературна тема

Мнениеот samo_pechka » Пон 09 мар 2020 20:40


:th_up


Потребителски аватар
Pichaga
Антиспамър №1
Антиспамър №1
Мнения: 16164
Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:57
Автомобил: Opel Zafira B
Двигател: Z19DT
Местоположение: София
Контакти:

Re: Литературна тема

Мнениеот Pichaga » Пон 09 мар 2020 21:16


браво, отново много свежо, поздравления


Потребителски аватар
inspektora
Мнения: 347
Регистриран на: Пон 19 яну 2015 21:22
Автомобил: Honda CR-V
Двигател: i_ctdi N22A2 2008
Местоположение: Варна

Re: Литературна тема

Мнениеот inspektora » Вто 10 мар 2020 16:23


Нещо :18b ?
https://otkrovenia.com/bg/proza/chudesa-1-1

ЧУДЕСА
I
Име: Кентавър.
Парола: *******.
Влез. Натиснах бутона. Екранът премигна за миг и профилът ми се отвори.
Добре дошъл Кентавър. Нямате нови съобщения.
Такаа, пак няма съобщения. Вече цяла седмица пращам покани за разговор и никакви отговори. Тия жени защо въобще се регистрират? Я да видим новите.
Търсене. Възраст: От 30 до 35. Тегло: до 55 кг. Град: Варна. Цел на контакта: Неангажираща връзка. Публикувана: Последната седмица. Търси.
Излязоха четири нови регистрации. Нямат снимки – това е добре, тези със сериозни намерения едва ли ще си публикуват снимките. Едната даже е онлайн. Ще започна от нея.
Здравей, искаш ли да разменим няколко думи, а може би и снимки J. Изпращане. Копирах съобщението и го изпратих и на останалите три. Когато изпратих и последното, забелязах примигващото: Имате 1 ново съобщение. Най-сетне. От тази е, която беше онлайн. Отворих го.
Kami: Здравей, Кентавър! Приятно ми е Камелия:)
Кентавър: Камелия е много хубаво име :) Как си Ками?
Kami: Благодаря...добре съм, разпускам в почивния хладен ден:) Ти как си, с какво се занимаваш по принцип?
Кентавър: Ако питаш за професия - инженер съм. Често пътувам, смятам работата си за интересна, някой път прекалено :). А ти?
Kami: Това е много хубаво! Аз съм в сферата на здравеопазването:) Какво цениш в жената?
А сега де? Що за тъпотия? Това да не ти е „Искрено и лично“. По добре да не отговарям конкретно, а нещо по-завоалирано.
Кентавър: Ох, това е въпрос, по който мога да изпиша тонове мастило. Обаче ще отговоря просто: не правя дълбоки анализи, предпочитам интуитивно и емоционално привличане. Ако трябва да се огранича в три думи - външност, интелект, емоционалност. Сега очаквам и от теб реципрочен отговор :)
Браво пич!
Kami: Харесвам възпитани, чаровни, интелигентни, открити мъже.
Да бе, да! Принцове! Време е за атака!
Кентавър: Е, Ками, искаш ли да разменим снимки?
Kami: Ок. Удобно ли е на скайп?
Йес!!! Първи успех! Само дето нямам скайп.
Кентавър: Нямам скайп :( На мейл или вайбър?
Kami: Удобно ми е на скайп.
Уфф, сега какво да правя. Трябва да инсталирам скайп. Май ще е най-добре направо на телефона.

....

Кентавър: Добре, инсталирах Скайп.
Kami: Благодаря за жеста:) скайпът ми е Kameliq.shopova.
Такаа, тука съм приготвил една снимка, на която съм пич отвсякъде, небрежна поза и усмивка, хем на природен фон. Цък... Оппаа, и аз получих снимка. Отворих я: хубава фигура в синя лятна рокля. Увеличих за да видя по-добре лицето. Хм, интересни черти, но снимката не е достатъчно добра за да се видят детайли.
Кентавър: Харесваш ми J Какъв цвят са очите ти?
Kami: Сиви. А твоите?
Кентавър: Сини.
Kami: Ще изтрия снимката.
Кентавър: Защо?
Kami: Женен ли си?
Кентавър: Разбрах, предпазлива си. И аз ще изтрия моята... Какво търсиш Ками?
Kami: Страст, разнообразие... адреналин. А ти?
Кентавър: Ами и аз същото, но не бях го формулирал толкова добре като теб. Искаш ли да ми кажеш нещо повече за себе си?
Kami: Ами... аз съм много позитивна, спортна натура с хормони на 18-годишна и обичам да експериментирам.
Мале, мале!
Кентавър: Ух! Целият настръхнах!
Kami: Хихи
Времето беше доста напреднало и трябваше да излизам по задачи. Пък и може би е по-добре да приключа разговора сега, за да остане нещо недоизказано и любопитно за по-нататък.
Кентавър: Ками, аз трябва да излизам. Много ми беше приятно, че се запознахме и искам да продължим разговора при възможност.
Kami: И на мен ми беше приятно! До скоро.
Така се случи, че през този ден не можах повече да разговарям с жената от мрежата. Когато имах възможност, тя не беше на линия и т.н. Някак си усещах едно приятно гъделичкане от неизвестността и възможностите. Ловна треска ли да го нарека, що ли? Определено светъл лъч в еднообразното ежедневие. Следващият ден отново беше почивен и по някое време отново отворих Скайпа. Тя беше на линия.
Кентавър: Здравей Ками. Как си днес?
Kami: Здравей, добре съм.
Кентавър: Удобно ли е да разговаряме?
Kami: Ами... долу-горе. Когато мога, ще пиша.
Кентавър: Какво правиш в момента?
Kami: Опитвам се да се отпиша от сайта за запознанства. Нещо не става.
Кентавър: Защо се отписваш?
Kami: Омръзна ми. Само да се регистрираш и веднага всякакви мъже налитат като гларуси, хихи. Нямам толкова време за губене.
Ааа, ясно защо повечето не отговарят като им пишеш. Явно мъжкият наплив е досадно голям. Но пък щом се отписва, това е добре. Конкуренцията намалява. Я да пусна комплиментче.
Кентавър: За хубавите жени винаги има много мераклии.
Kami: Еми аз нямам снимка на профила.
Вярно бе! Няма значение, важното е, че комплимента мина. Дали не е време за следваща стъпка?
Кентавър: Ками, смяташ ли, че между нас може да излезе нещо?
Kami: Ммм, не знам.
Кентавър: Защо?
Kami: Много си интелигентен.
Шок! Това пък какво означава?
Кентавър: Ха, че това пречи ли? Ти за неинтелигентна ли се смяташ?
Kami: Средна работа. Няма да те задоволи.
Не мога да повярвам! Не очаквах подобно развитие.
Кентавър: Виж, ако това е начин да се измъкнеш, не е честно. Просто ми кажи.
Kami: От какво да се измъкна?
Кентавър: Ами да ме отсвириш.
Kami: Просто ти казах какво мисля.
А, стига бе! Възможно ли е след такова обещаващо начало, всичко да пропадне по толкова тъп начин? Тя наистина ме приема за твърде интелигентен и изглежда се чувства некомфортно от това. Трябва някак си да се възползвам, да я разсмея и да разсея напрежението.
Кентавър: Виж сега, щом твърдиш, че съм по-интелигентен, това означава, че мога по-добре да преценя дали има смисъл да продължим, нали така?
Мълчание. Изчаках малко и продължих.
Кентавър: Нали каза, че си позитивно настроена, погледни от позитивната страна – интелигентните хора имат по-голямо сексуално въображение.
Отново мълчание. Реших да изчакам по-дълго. След малко се появи съобщение.
Kami: Има логика.
Аха, май ще клъвне!
Кентавър: Ще трябва да се подчиниш на висшия интелект J.
Kami: Хихи
Кентавър: Ще те превърна в секс робиня на висшия разум. Уау!
Това беше блестящо! Но дали не прекалих?
Kami: Хихи. Ако съм ... твоя за няколко часа какво ще направиш с мен?
Оппа, май обърнах мача! Сега какво да отговоря? Тъпо е да навлизам в еротични подробности. По добре да се измъкна някак загадъчно и да оставя на въображението да работи.
Кентавър: Знаеш ли, по интересно ми е какво си представяш, че ще направя.
Kami: Мммм
Начина по който се изрази „Ако съм... твоя... какво ще направиш с мен“ какво говори? Алоо, интелигентния!
Кентавър: Струва ми се, че харесваш да бъдеш доминирана.
Kami: Дааа
Отново попадение! Сега малко да успокоя топката, да сменя темата. Изчаках малко за ефект.
Кентавър: Какво по-точно работиш в здравеопазването, ако не е тайна?
Kami: Медицинска сестра съм. Офталмология.
Тъкмо съм набрал инерция, ще взема да продължа.
Кентавър: Хм, върти ми се в главата един етюд с медицинска сестра в бяла престилка и касинка.
Kami: Хихи
Кентавър: Мръсното ми подсъзнание подсказва, че сестрите ходят само по бельо под престилката.
Kami: Хихи. Отдавна не носим престилки и касинки.
Кентавър: Ами какво?
Kami: Панталони и туники. Но за бельото си прав, хихи.
Кентавър: Няма престилки и касинки? Ти уби всичко детско в мен! Отишла си е една епоха. Накъде отива света?
Kami: Хихи
Кентавър: Говори се, че медицинските сестри са много сексуално разкрепостени. Аз обаче съм имал връзка с една и това не се потвърди. Но трябва да се натрупа статистика ;)
Известно време нямаше отговор. Може да прави нещо и да не може да пише в момента. Или пък прекалих? Минаха около 15 минути и реших отново да пробвам със смяна на темата.
Кентавър: Ками, не знам дали ти казах, но имам известен афинитет към поезията. Виж това:
Неясен лик, откраднат взор
Така внезапно ме запали
Не зная аз ли бях това
Или Кентавърът в кръвта ми.
И сега ако не реагира, значи няма смисъл от по-нататъшни опити.
Kami: Много е хубаво. Твое ли е?
Кентавър: Да.
Kami: Често ли пишеш?
Кентавър: Много рядко, само когато съм вдъхновен. Като сега. И показвам творчеството си само на отбран кръг хора. Сега ти си от тях.
Kami: Благодаря! Много мило.
Ето това е! Накарах я да се почувства специална! Май е време за следваща крачка.
Кентавър: Слушай, какво ще кажеш да се видим. Омръзнаха ми тези игрички. Сериозно говоря.
Kami: Какви игрички?
Кентавър: Ами в широк смисъл. Например чатене до безкрайност.
Изчаках петнайсетина минути, но отговор не се появи.
Кентавър: Ехо, там ли си?
Мълчание.
Кентавър: Ками, да не те засегнах с нещо?
Отново мълчание. Писах още няколко пъти, но нищо. Ех, по дяволите, какво стана?

До края на деня проверявах от време навреме, но така и не се получи нищо. На другия ден отново писах няколко съобщения, без какъвто и да е отговор и така разбрах, че всичко приключи. Къде сгреших? Нещата вървяха добре и като се стигна до реална среща – край! Следващите дни от време-навреме се сещах с известно огорчение за безславния край на флирта, но ежедневните проблеми полека-лека го изместиха и животът си потече по обичайното русло.

Край на I-ва част.


Потребителски аватар
inspektora
Мнения: 347
Регистриран на: Пон 19 яну 2015 21:22
Автомобил: Honda CR-V
Двигател: i_ctdi N22A2 2008
Местоположение: Варна

Re: Литературна тема

Мнениеот inspektora » Чет 12 мар 2020 8:19


Ето с този разказ спечелих второ място на последния конкурс:
https://otkrovenia.com/bg/proza/vodocherpecyt
Предупреждавам, че може да не се хареса на всеки, защото е безпощадна сатира.



Върни се в “ОФФ-Топик - други”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: powerade, tyl и 19 госта