Не ми хареса, честно. Мислех си, че наистина ще е нещо позитивно, а то...
Скоро в някакъв ежедневник прочетох статия от типа "Защо българина се смята за нещастен, след като всичките му мечти от преди 20 години се сбъднаха?" ... та по дяволите, защо всички се смятат за нещастни и постоянно мрънкат, че нещо не им е на ред? Има ли банани целогодишно? - Има! Има ли 20 вида бира в магазина? -Има! Има ли свобода на словото? - Има! За какво повече мечтаехме преди 20 години??? Аааа, може би за 50 канала по телевизията и западни автомобили... а тях има ли ги? Всъщност всички ние не сме вобще нещастни, но много обичаме да се оплакваме един на друг колко е зле работата... Примерно "Оооох, днес ми се скъса задника в офиса, много работа имаше, спря ми се тока, тези клиенти купуват като луди", а когато няма работа "Оооох, ужас, от една седмица никой не е влизал в офиса, ще изпукаме от глад!" - демек и в добро и в лошо, ние си се оплакваме някакси по навик. Примерно аз имам такъв навик да отговарям на въпроса "Какво правиш?" с "Работя", понеже на ден трябва да го казвам поне по 20 пъти, когато някой-който-нищо-неправи ми се обади да си побъбрим... Та ми се е случвало и вечер да ми звънне някой приятел и аз по навик да изтърся "Работя"

Та и с оплакването малко е така по навик работата, примерно "Ужас, днес спечелих 6 от тотото. Мамка му, само милион и половина, не можа ли да ми се падне като беше четири милиона. Ей така ще си отида от този свят без късмет и щастие."