Всички сме правили много глупости явно
Моята най-голяма глупост отбеляза края на ненормалното ми шофиране и промени усещането за безсмъртност, което като всеки младеж имах и аз.
Та както казах, бяхме млади. Деня бе слънчева събота и с приятел се мотаехме из центъра на София. По това време карах жълтата си голф2 с невероятния 1.6 чист дизелов мотор, който след трабанта ми се струваше като най-вървежната кола на света. Въпросния ми приятел бе с някаква мазда, чиито модел и мотор времето изтри от паметта ми. Помня само, че беше 100+ коня.
Тръгвайки от НДК посока Дондуков, карахме по Раковски и долепянето му тип броня в броня отприштваше тестостерона в младото ми тяло. Постепенно и без да се усещаме започвахме да се състезаваме на не толкова натоварения булевард. Естествено при първата по широка отсечка преди Графа той безжално ме задмина, разбивайки илюзиите за най-бързия 1.6 чист дизел. Предполагам тук повечето ще разберете, какво се е случило в младата ми главица ... Да тръгнах да го гоня и въпросната тъпа, безсмислена, идиотска ситуация ще се развие малко по-надолу, на светофара с Цар Освободител. Там той беше спрян от червения сигнал, заедно с десетина други автомобила, образуващи две колони. В това аз съзрях идеалния шанс да докажа, колко съм 'мъж' и то 'велик'. Осланяйки се на познанията си върху конкретнотния светофар и времето, необходимо да светне зелена светлина, реших да изпреваря колоните в насрещната лента. Със скорост от около 70км/ч предприех въпросната маневра и според предвижданията светна жълта светлина. Колите се готвеха да потеглят. Аз бях на път да ги задмина и всичко да е ОК. Но имаше една малка подробност, която обягна на 'великия мъж' - семейство състоящо се от мъж, жена и две деца решили да пресекат на червено от мое дясно, тоест пред колоните с колите. Затичани те приближават средата на булеварда и съвсем разбираемо започват да гледат в дясно, от където нормално би дошла опасност за тях. Да но аз се движа в насрещната лента и вече приближавам първата кола от колоната и се готвя да се шмугна в дясно. В последния момент виждам това семейство, но вече няма място реакции и за показване на невероятни способности. За винаги ще остане мистерия за мен, какво накара мъжа да погледне на ляво, но това може би, даже със сигурност, спаси животи ... Той се протегна и задържа движещите се плътно зад него жена и две деца. Това ми даде възможност да се прибера в лентата си и да продължа.
Десет метра по-нагоре спрях и ми трябваше доста време за да осъзная какво съм щял да направя. Няма нещо на тоя свят, което да ме извини или накара да се чуствам по-малко виновен в тая ситуация. Повярвайте ми, изживях го все едно се беше случило най-лошото. Не знам каква сила помогна в този момент и на тях и на мен, но след този случай реших повече да не разчитам на нея.
Изводите аз съм си ги извадил и вярвам всеки сам ще стори това за себе си ...