Вечер, час-два преди полунощ. Времето е топло, сухо, а пътят изобщо не е този, който очаквам, щото съм хванал някакви грешни посоки, отбивайки от магистралата около Ихтиман.
Карам си аз и гледам в далечината аварийки светкат. Приближавам се все повече, докато спирам пред един насип напряко на платното, ама насип като за държавна граница. Знаци за това не забелязах, ама то сигурно е имало много ограждения, стрелки, табелки, ръкомахащи регулировчици и какви ли още не сигнализатори, просто явно са били невидими. Та спирам аз и гледам, и се пуля, и се дзверя. Насипът - висок къде метър (+/- половин). Набразден от две гуми. От другата страна пак набразден от същите гуми. И малко след него една злочеста многогодишна колица седи и се чувства зле с леко смачкан фасон и влажни петна отпред по асфалта - изтекли и водите явно, горката. По "Дискавъри" често дават екранизации на разни "дизастъри" - за непросветените - "катастрофални събития". И тук явно е протекло тъй:
Карал си шоферът, по едно време рипнал на спирачките, носът се забил в грамадата от пръст, изровил я малко, докато на предните колелета им дошъл редът да се срещнат с препятствието, после ред и на задницата, докато хоп! - айде от другата страна. В зависимост от скоростта може да е със следване на ландшфта, или пък с леко отлепяне - "еърборн", както се вика на излитащо нещо. Така или иначе, тъй као колицата явно не е била подготвяна за WRC 2005 MEGA RALY IHTIMAN NIGHT RACING, е заприличала на победен боксъор след неравна битка.
И какво сега - излизам аз и гледам около колата се суети един... човек, да го наречем. отсреща друга кола спряла и свети с фаровете - явно оглеждат щетите. Ама не е просто само това. Значи, както си караш и се насвяткаш в насип пръст, е необходимо да пренасяш в колата и уплътнител под налягане, за редпочитане е да е голяма разфасовка и още неупотребяван, за да може по неповторим начин той да спомогне за запечатване на мига в буквален и преносен смисъл. За какво иде реч - колата отвътре беше солидно напръскана с уплътняваща пяна, полепена по стените, вратите, седалките... И по шофьора, естествено. Дясната му половина (на шофьора, или това, което е било шофьор по-рано) леко наподобяваше прясно уплътнена каса на врата в новостроящо се жилище. И косата, разбира се. Стабилна фиксирана прическа от едната страна. Ех, ако Елвис се беше родил сега... Аз даже го пипнах, щото ми приличаше на кацнало пипалесто същество, което всеки миг ще си замине към родината, без да съм имал време да осъществя Контакт.
Не се стърпях и попитах: "Как е станало, това!?". И добре, че не повториш, след като чух "Махай ми се, че като ти обърша един шамар, ша разбереш как!"... Напълно го разбирам човека и не му се разсърдих ни за миг - просто млъкнах, само пожелах успех и си тръгнах.
Ми - това е... Взирайте се. Носете си лопати.
