Тройка скуул или как бе "опипан" Пипоне

[opipva4a]

Историята е дълга, затова вземете семки и приятно четене..... не люпене... хехе

Септември........ Неделя........ около 16.30 часа..... Дружба 2..... добра "отсечка" ..... тъкмо затоплил "рекарото" след магистралата...... и хоп кво - "Столична дирекция. Бравос ве, сега ли си викам аз ..... и други епитети ама СЕМ ме следи така че на "уше" тез неща.
Иде чичето (другия да пира следващата и то са с една палка .... смях).

- Така и така (представяне) - сиреч докименти иска.
- Сегичка - думам аз и ровя из джебовете

нали съм най-изрядния шофер .... дали подавам докименти наред

- Ето, заповядайте (в Неделя ми викат Културния)
- Хмммм, а гражданска?
- Епа ей я - и му посочвам в ръцете.... (веднага мисли колко е неук - неук ама спира .... да ...... СЕМ
- Ето и стикер на преднио джам
- То туй за ГТП - вика оня...
- !!!!!, не ве (наум нежно го наричам "кавал") и му показвам. Ей тая зелената ве
- Ъхъ (не видях дали се почесва). А талон?
- Е па с акт съм.
- Акта?
- Ми ...... чеки да видя дали е тук ве (и аз съм една шматка, ама вие си знаете) и ровя из жабката (добре че го взех)
- Ето и подавам с тъничка усмивка

требваше му минута да проумее..... че а е от 03.03.2004, новичък, без заверки.

- Я слезте и елате при колата.
- Дубрие си викам аз. Гася и слизам.

Бавно след него се "влача" аз. Ама тежко - не бързам. Иде и другия "топчо".
Довлачих се до патрулката и ..... много лошо
- Къде си се разбързал?
- ?!?
- Караш с превишена...
- Така ли - думам аз вече широко усмихнал/озъбил се след стремителния поглед на патрулката без .... радар
- Ми да....
- А неее, нормално
- А бе....
- Да викам, знам
- И що така - най накрая се обажда другия кавал.
- Ми..... и почвам аз:
- Така и така, то таковата, аз таковата, те вашите колеги (мъ ибавът) и не искат да ми заверяват, то лошо ама аз кво да направя, те щото така са лоши и т.н.
- Еееее, и сега кво
- Ми кво - провери ме као искаш - всичко е наред
- Ама много неща .... таковата.
- ???
- Акт, с акт (те са 9 май ама той не знае още), незаверен, какъв е тоя номер различен вееее!?!
- Как какъв на колата ми, ама предната ве, дето е акта на нея!
- Ама.....
- Да, същата, ама с различен номер.
- И що така
- ?
- Сега кво ще праим
- Мчи.....

Познати приказки от сорта: - Къде работиш, какъв, що си се родил грозен и т.н.
Говориха по станцията и .....

- ? - подавайки ми документите
- Всичко е наред?
- Ъъъъъ, аре бегай, че ....

Изнесох се ..... като прав циганин на каруца - до 3-та въртях

Хоп.
...... след 30-ина минути в Младост 1...... опала ...... ПАЛКА
да еа

спирам ..... след 30-на метра.... чакам... иде оня, ама не бърза.... тежко, както са ги учили....
доде и ..... аз съм ги приготвил вече.... нещо се представя

- Слезте и елате при служебния автомобил.
- Оффф

Вървим пак по старата схема и всичко отначало, само че бяха по груби.... може би защото беха КАТаджии.... знам ли
Естествено че беше лошо.... ама много

Диалог приблизителен по-горе, ама нещо не верват....

- Всичко е наред, проверете ме ....... (не смея и да преглътна)
- Ще видим - вика симпатягата

Другите двама не ме гледат с добро.... вече няколко минути
Нещо взе да ме тревожи и в тоз момент .....

- Ей ти и бегай
- ! - вече съм с гръб, продумвайки - Мирси, лека и доходна .... и безаварийна

и дръпнах ..... яко

да ама не

вече е вечер .... ква вечер ве..... нощ си е направо....
карам си аз, булевард слънце, вече почти съм се издигнал на 20-на см.... и ...... войла.... едвам я видях (требе вече да ги сменя тез очи ..... със стъклени)

спрях..... по-надолу..... ми к'о да напраа - требваше

иде оня, че и втори....
пак лошо..... да еа

- Гос'ине излезте от колата
- Добрие - и излизам

хваща ме оня за лявата предмишница и .....
ида още .... да еа

- Нам ква си проверка, дайте си документите

Понечвам да издърпам лявата си ръка и ... оня стиска
Баах .... и тоя не ме аресва... да еа

- Споко ве, нема да бягам - докиментите са ми в заден ляв (джоб, да не си помислите друго ей)
- Давай - и ме прихваща за бицепса
Дадох, к'о да праа

Хвърлям мислено ези-тура какво да правя. Бравос - падна се тура. То не мое па и ан третия път все "еркек"
И започнаха упражненията

- Поставете ръцете на капака (може би имаше впредвид тавана)....

ама аз съм тренирал ве младеж .... ама се стърпях.... те ще ми кажат к'о да правя аз....

....и почнах всичко по устав.... слагам двете, привеждам глава, разкрачвам се....

да ама тоя ме хареса..... почна да ме пипа..... малииииииииии

мен да пипа?!?!?!?!!!!!!

к'во доживях ...... малиииии....

жените да не четат тук вече плииз

продължава да ме тараши тоз и .... срамммм
пипа тоя .... пък на Пипо кеф

и откъде му доде на акъла да иска да вадя от джебовете? Уффф
Мръсник - 10 джоба имам веееееееееееееее

ма к'о да прааа - вадя и слагам на тавана всичко

- К'во е туй ве
- Кое?
- Как (злобно)
- Аааааа - вдявам аз

вметка: за тоя палячо малко наум

нали се запознахме ве, колегата ти досега ме пипа ... нежно, що не ми викаш по име, а? К'о ми се праиш на мъш ве? Гадно, ама търпя....
викам си хайде да обясня:

- Това ли - соча към сергията на тавана.
- Да - и ми взима машинката за свиване на цигаретки
- Мчи, тютюн е туй
- ?!!!
- Да, ето виж
- Сега ще видим
- Па добре...

Отваря пакета, души, мръщи се и:

- Хммм, а шо са два?
- Ми, щото обичам разнообразието - изстрелвам веднага.
- Ъ
- Ъхъ - помагам му аз
- Ей.... и подава на другите смешници да гледат.

Гледат и к'во - нагледаха се, добре че не ме караха да им свивам, че .... малко морно ми беше езичето

- Ей сега те проверим и ще викнем колегите от КАТ.
- Хлъц - успявам да сдържа аз.
- Че си я загазил...
- Па добре, ама мое ли да събирам сергията, че преди малко ме проверяваха пак и да не ви губя времето (!!!!)
- Чакай
- Мчи дубрие, ама цигарка ще пална.... от щастливите
- Ъррррггггххххх
- ?!!!???!! - и вадя едничка да закуря

Чекам, пуша, праа се на нервак, а пък обикалят и си те си проверяват
Отзовах се на молба да отворя багажника и там да се занимават
Пуша си аз .... те попривършват

- Къде отиваш? - пита неакъффффф дребосък.
- Ми .... отивам ..... (при майка ти отивам - как къде, нещо в мен отговаря тихичко) .... отивам си.
- Аха...

почвам да се чудя дали немат мобилни, щото се скъсаха да говорят по тез тилифонни станции... аааааааааааа и спират друг
викам си: Ей сега отървах....
Да, ама не. Дойдоха онея, с смешните жилетки, да еа
Хайде пак отначало....
Кой, кво, що, къде, ама как?

поне ми разрешиха да си събера сергията, че почнаха хора да "вкарват" оферти ..... шегичка туй

Събрах и сега още по-некомфортно се почуствах .... сам сред много униформени
Да, ама имаше снизходителност - говоря аз, път той седнал във ръждопровода и бавно, бавно осмисля. Да, ама и аз осмислям.
Ще ми се размине.....нема как много маймуни са..... нема да искат... хехе... ама само дано не ме провери.... дано, ама говори по станцията...

Уф, много топло ве....

Филмите минаха и .....
- Утре да дойдеш в КАТ да си оправиш талона.
- Добре, амчи как, още в 7 - почвам да се въздигам аз, вече държащ документите си.
- Щото....
- Знам, знам
- Ъъъъхххх - и махва с ръка

Викам си (вече смелчага): Да еа и тежкарлъка, ама:

- Лека работа и .... и умната.... ако не русата- добавям след миг тихичко.

Тръгнах си. Верно си тръгнах. Бавно. Не много.

Шофирам и си мисля. Мисля си и шофирам. По едно време само карам.

То бива, то може, ама чак толкоз. Измислих го - мое и да сменя ник-а.

Тройка скуул в един ден е добро. Даже много. Ама нали съм си примерен. Или късметлия. Ама голем.

Всичко приключи без кютек. Да ама не.

Вторник. Вечер. 22.30. Музика. Разговарям. Приятно ми е. Даже много. Имам само един проблем.... мъничък и същевременно голям. Имам нуждаааааааааааааааа от всичкооооооооооооо. Сега само спешна нужда от ...... да се попипам ... малко. Чак мо боли стомах вече.
Пак шофирам ..... нормално. Бул. Гоце Делчев (аман от паваж - само да ги хвана тез трудоваци дето са ги редили). Светофар. Червен. 150 редици коли и автобуси. Да, ама насрещното свободно. Ляв и пред автобуса. Да, ама минах. Оооооооп леко притискане към седалката и ...... нинджите изкачат отляво. Толкоз бързи че не ги видях. Спрях. Далеко. Пак ли....
Иде оня отдзадзе бавничко, а аз бъркам да вадя докименти и стискам.
И пак:

Представяне и взимане на тефтерите. Аз си трая.

- Излезте от колата - дума еди кой си.
- Оки - излизам
- Къде бързате така?
- Ъъъъъ - е тоя път ме хвана неподготвен тоя. Наистина. Рядко се случва, ама явно може...
- Моля?
- Отивам ........ до Студентски град...... до един френд (!!!!! бааах мааму - отде го родих туй?) Нали отивах на сладкарница ве. То не варви да му кажа: - Шефе, шта съ испуснъ вееееее, не моа да държа вече веееееее...... (то пред цена срам, ама пред полицай дваж - ще се разсмея и ...... ще свърша ..... срам - пред нея по-голям)
На сладкарница как да му кажа???!!!! Ей тъй на: - Бързам, летя, че едни торти са ми са дояли.... не ме свърта.... нужда имам .... от нея)

- Хммм.
- Ъхъ.
- Отворете багажника.
- Опа - отварям
- Затворете.
- Шссс - затварям. Ще им искам на следващите пари вече за амортисьорчета. Сериосно. Аман. Отвори-затвори. Туй да не е онуй. Хмммм

- И що така акта
- Ми щот така
- Ми много време
- Ми да - 6 месеца (наум: още може.... ама ми се реве вече)
- Хмммм, сега ще те проверим
- Па добре - те ме скъсаха вече (поне не ме търсят сериозно знам вече)
- Влезте в колата и изчакайте....
- Па добре - викам аз и муууш вътре (ще ми се, ама...)

Сменям дискове, лаф, тилифонче звънкам - оня чака до вратата. Спирам и вика:

- Сега ще ви проверим, изчакайте
- Добре де....

Ама ми се п...... яко. А флуиди прехвърчат. Да еа в тоз момент - пак спрян и на зор. И ми едно хубаво с ...... А всичко гадно се случва. Мани ще се изпусна.... Мъж съм - търпя.....
Станах, излезнах да отпусне малко - не ще. Въртя се, чудя се, само пристъпвам - не ще и не ще и оня пак вика: - Влезте в колата и изчакайте, колегите от КАТ са заети с ПТП и сега ще проверят.
- Влизам. Вътре е къде-къде по прятно. Даже много. Ама обмислям колко нагло е да прибегна през улицата и да улабя до дървото. Кофти - ще требе да тичам на зиг-заг. А и ще ме гонят. Стискам. Оня се бави. Пак. И той пак. Минава време. Аз търпя. И той. А вътре едно хубаво не е за приказване. Ама ми е зор. Ма търпъ, к'о да праа. Търпим всички.
Поне си повярвах че мога да издържам над половин час .... (да жени - четете)
Добре че не ме пипа и тоя - да еа и пипирудите да еа.... и то да ме гледат хората. Не си и помислям направо.

Аре..... пусна ме.
И аз излетях....
Стискаааааааааааааамммммм, ама требе и да натискаааааааамммм....
Устисках... ох

След като завърши супер приятната вечер, леко потен карам ...... леко карам. Яко Хусрат Фатех на МАХ и хоп..... засадка. Минавам леко леко. Продължавам леко (чекайте че се умечтах за това леко - да еа и таз МамаСутра), леко продължавам и хоп.... втора. Минавам и там. Па почвам да си мисля: Ебати къф съм!!!! И тея ли се уплашиха, от кво ли или ..... късметлия

оставам ваш пипоне (лъки само в джоба)