Let's аlban together/Да албанстваме заедно – или кратък албански Страхо-гид.
Албания от административна гледна точка. Не претендирам за обективност, така виждам нещата аз.
В Албания икономиката се поддържа от автомивки и туризъм: Доколкото видях – ДА! Автомивки на север, туризъм на юг. Данъчната система не знам как работи, за 5 дни получих само една касова бележка.
В Албания е мръсно: Ужасно мръсно. Национален спорт е да си захвърлиш боклука навсякъде само не и в кофата, специален бонус се предвижда ако замърсиш някоя изключително красива природна забележителност. Толкова боклук, дори на най-невъзможни места не съм виждал отдавна.
В Албания няма пътища: Пътищата в последните години навлизат все повече в албанското ежедневие, преди това целият чакъл е отивал за производството на бетон за хилядите бункери. Нашият маршрут съвпадна с може би единствените два читави пътя в Албания. Построени са последните няколко години с външно финансиране и са хубави. Ако искате да видите действителността, свийте в страни от главният път и карайте 100 метра, там е царството на макадама. Може би не случайно видях синя Делта Интеграле подготвена за състезание с италианска регистрация. Подскачаше по китните трасета и мостове. Като казах мостове, не се справят особено добре с тях – видях мост с поне 20см. разстояние между фугите.
В Албания има много бункери: Малки бункери, средни бункери, големи бункери. Малки тунелни комплекси, средни тунелни комплекси, големи тунелни комплекси. Ако бяха вложили всичката тази енергия и ресурси в нещо полезно щяха да са много по различна страна. Парадоксалното е, че тези бункери са строени в продължение на 30 години във време в което, типа война за който те са полезни, вече не е съществувала. Въпреки това смятам, че бункерите са част от чара на страната. А и са удобни, из нета пише, че се използват за тоалетни и терен.
В Албания има много противопехотни мини: Спокойно народе, не уцелих нито една. Преди петнадесет години са изчистени основно.
В Албания карат хаотично: Няма много светофари, аз видях два. Изпреварва се както и където е удобно. Понятия като съобразена скорост, видимост, сцепление и насрещно движение са буржоазни предразсъдъци .... което е още по странно този лек хаос работи без произшествия. Част от пътя между Вльоре и Саранде е чисто нова магистрала, по която, във всяко едно от платната, разделени от циментови блокове и висока стоманена ограда имаше двупосочно движение. Така организирано движение по магистрала виждам за първи път. Предполагам, че властите нямат точно това предвид, но пък народа си кара мерцедесите както му е удобно.
В Албания има много мерцедеси: ДА, много са! Очаквах дори повече, но напоследък са започнали да купуват и други марки.
В Албания къщите са странни: Къщите се започват с идеята, че винаги може да се вдигне още един етаж, покрив явно е мръсна дума ...оставя се на плоча и след време следващото поколения продължава. Задължително е да се закачи някакво чучело на строежа – за късмет. Няма проблем да населиш трети етаж, а останалото да е на груб строеж. Пълно е с килнати, обърнати, паднали, пропаднали къщи. Още се чудя дали не е имало някакво природно бедствие или толкова си могат.
В Албания няма обекти на големи вериги: Големи вериги магазини, било то хранителни или други просто липсват. Някой от малките магазинчета са откровено опасни за здравето, но има и хубави такива. Цени почти няма изложени и съответно като разберат, че си чужденец те удрят по ценовата листа за чужденци. Цените в големите градове са същите като в България, горивото също е на същата цена. Навсякъде може да се пазарува в Евро като търговците връщат ресто в Албански леки по курс, който е почти същия като в банките. Бензиностанциите са средно големи с две, три колонки. Магазинчето в бензиностанцията представлява малко помещение със стар хладилник в който има по една кутийка от няколко вида безалкохолно, бира и обяда на служителя който Ви обслужва, обикновено един човек за цялата бензиностанция. Едва ли съм попаднал на единичен случай, защото 100% от бензиностанциите на който спряхме бяха така.
В Албания не знаят Английски: Не е вярно, за 4 дни срещнахме цели двама човека, който знаеха. Единия беше на ниво трети клас, но ах как се радвах да се разбера с някой без да използвам жест-мимики.
Албания и останалия свят: От това което видях аз, Албания е точно толкова „далеч“ от нас, колкото сме далеч и ние от примерите на уредени и напреднали държави. Не говори добре за тях, но работят по въпроса.
Албания от природна гледна точка.
В Албания има страхотна природа: С една дума. ДА!!!! Всички неща изброени по горе се забравят на момента в който се съсредоточите върху природата. Лично мен ме грабна южна Албания. Северната и южната част на страната (на юг от Вльора) нямат нищо общо една с друга. Красиви планински масиви, пронизани от лъкатушещи пътища и страхотни проходи от който както си на 1500 метра височина, изведнъж със стръмен склон планината свършва в кристалните води на Йонийско море. Което ми напомня, ако не сте внимавали по-горе, това важи само за южна Албания, на север дори водата на Адриатическо море е друга. Също на юг се усеща много силно средиземноморско влияние. Това важи както от архитектурна гледна точка, така и от гледна точка на кухня, ландшафт, флора и фауна. Силно впечатление прави и доста ясно изразеното гръцко самосъзнание. Изобщо снимките говорят сами за себе си!
Албания от туристическа гледна точка:
Какво да посетите? Според мен, човек не отива в Албания, за да отиде на курорт. Те се опитват да изградят курортна дестинация, но след огромната изолация са толкова закъснели и тръгнали в грешна посока, че не виждам как ще конкурират дори треторазрядна туристическа дестинация. Не обръщайте прекалено много внимание на местата, където Ви пращат гид-сайтовете, защото те разсъждават от точно тази курортна гледна точка и така ще изпуснете наистина невероятни места. Като пример мога да посоча следното. Световно популярен гид-сайт ни изпращаше „в перлата на Албанското крайбрежие“- Вльора. И наистина ако нямаше други места на Земята, можеше и това място да влезе в категория „перла“, но в действителност попаднахме в треторазреден курорт с окраски като от пост-апокалиптичен филм – празни сгради, прах, мръсотия и частична инфраструктура. Слънчев бряг е като Монте Карло в сравнение. Трябвало е да се съсредоточат над друг тип туризъм, но мисля, че вече е късно. Започнали са да строят поголовно, навсякъде, без никаква мисъл, а както Ви предупредих в частта за строителство – не ги бива особено. Надявам се да строят в „перлите“, за да оставят истински читавите места недокоснати и чисти. Просто търсете „ВАШЕТО“ място и докато го правите не пропускайте да опитате кухнята на някое уютно, закътано под сенките на маслиновите дръвчета заведение.