Ранна неделна утрин... Около един часа следобед..
След 15 минутна сутрешна гимнастика (нали знаете - 'раз, два, три - БРАВО, а сега - с другия клепач...
'), погледнах през прозореца 
: - май пак щеше да вали - какво по-чудесно време за каране 
? И все пак - къде можеш да отидеш в такова време? На пещера, разбира се! Там поне не вали 
Така.. Оставаше само да съобщя идеята на благоверната
, която ми отговори с нещо средно м/у мучене и маучене (тя не се събужда бързо , като мен ).
И така - след малко повече от час опити (за щастие - неуспешни) на задницата на моето голфче да изпревари предницата
по мокрите пътища на врачанския Балкан, вече сме на входа на 'Леденика'.
Концертната зала:
Част от маршрута (да, точно през този процеп трябва да минете)...:
...за да видите това:
..и да си топнете пръста в езерцето, пожелавайки си нещо:
Ето как са изглеждали Неандерталците, които преди много години може би са обитавали пещерата:
Когато излязохме от 'Леденика', вече не валеше, а от земята се надигаше лятна мараня:
Посрещна ни един приятел:
... Времето беше чудесно, и решихме с благоверната
да се разходим и до Черепишкия манастир.
Искам само да вметна, че не съм пътувал по по-красив път досега. Убедете се сами:
Ето го и манастира:
Любимата:
Все пак - добра алтернатива на бурята в София, нали?
