Преди около месец. Малък опел, тъмносин или черен. Вечер е, 11 и нещо. Карам си аз от зала Христо Ботев към УНСС, и малко след заведенията вдясно има отбивка към местните куки. Та този излезнал от тази отбивка, без никакви светлини, и седи пича по средата на пътя. Аз си карах малко по-бързо отколкото за участъка ( 60тина макс ), набивам спирачки, проскърцват гуми, поднасям, но го заобикалям. На светофара оня идва и спира успоредно с мен. Свалям прозореца и се провежда следния разговор:
аз: К'ви ги вършиш бе майна, ша са убийм!
той: Копеле, луд съм! Ша те утепам! (тука забелязвам че индивида е яко агресивен и странно почвам да подозирам че е яко предозирал бял прах за смъркане)
аз: Кого бе, мен ли? Дето ей ся те отървах от ПТП ли?
той: Майна ли ми каза? и от тук нататък ала бала ала бала ( глупости, не помня точно, с агресивен и заплашителен тон )
И по едно време прас един по лявото огледалото. Огледалото се строши съответно. От тука нататък реших че няма какво повече да го чакам, мое па да земе да изскочи и наистина да напрай мазало. Аз к'вато съм клечка за зъби само това ми трябва
. И се изнесох.
Двамата му спътници - момче до него отпред и момиче отзад бяха навели очи на долу и някак си гузно гузно се скътаваха...явно не им стискаше да се обаждат...
Още се чудя кое беше най-правилното решение в ситуацията...
и всичко това за какво? Айде обяснете ми.
Опитвайки се да ме изпревари с висока скорост го виждам в последния момент и успях да завия на дясно иначе щеше да ми отнесе цялата лява страна 
разминах се само със счупено ляво огледало.
(ще взема паста черен мат да залича колкото мога зажуленото)
