Мнениеот Booster » Вто 13 юли 2010 18:41
Една вечер с едни приятели си стойм кротко на една площадка на около 300-400 метра има кръстовище , та спира няква кола , ама си ръмжи за поне 100 и може би малко отгоре коне на знак Стоп , тръгва със сичката газ на около 300-400 метра има завой , който по мое изчисление след 120-130 става доста опасен , пада му се ляв , та 1-2 тъкмо удари 3 преди завоя и изведнъж се чу доста силен звук не знам как точно да го опиша , звука дойде от това ,че човека изпуска завоя и се търкаля един цял оборот и половина някъде добре че нямаще къде да се удари колата , сички дето бяхме в колата се шашнаха , без да мисля на момента запалих и тръгнах към мястото , слизаме и кво да видим, един се опитва да върви ама се клатушка очеИзвадно , шофьора легнал точно на предното стъкло отгоре и само се чуват стонове , онзи клатушкащия като ни видя и вика на шофьора - къде караш бе ... (циганска дума за женски полов орган) колата стоеше на една страна , бяха едни порядьчно почерпени цигани , веднага с братовчед ми прегледахме за теч на гориво , нямаше Слава Богу , Нисана 100 нхикс май беше от онези който приличат на мазда 323 , тела ми беше в ръката попитахме ги да звъним ли на Бърза помощ , те категорично отказаха , дори аз как да кажа, повиших тон , но пак отказаха с предтекст , че техни приятели щели да дойдат и да ги приберат , колата през цялото време пищеше онова като е отворена врата и са пуснати фаровете , от адренали ли не знам , не издържах и направо изтръгнах едната клема на акумулатора , шофьора се осъзна , в краката на пасажерската седалка имаше бутилка водка с макс. 50 грама вътре , явно е имало купон , след като се оправиха доколто може да се каже в случая , културно ни благодариха и ни намекнаха , че вече няат нужда от нас и ние се запътихме към колата ми , преди да влезем видяхме ,че спира и друга кола и ни олекна , иначе не смятах да тръгвам веднага ами да ги следим какво ще правят , ако се наложи нещо недай си боже да закарам някой в болница , пътя ми беше макс 5 мин това беше хубавото , но важното е , че не се наложи и се поуспокоихме доколкото може да се успокой човек в такъв момент си тръгнахме малко или много удовлетворение , че успяхме да помогнем с каквото можем