


а ти как приемаш факта 4е имаше място за бани4арка и тя минава с поне 20 см от бронята ми аз него приемам за нормалноkossel написа:stoqn_g60 написа:Слу4ката е прясна прясна... с колегата Gesha_gti спираме с моята кола да заредим на ОМВ то на Горубляне . Пред мен има кола и аз спрях зад нея а отзаде имаше място кола да си мине най- спокойно. Минава зад мене 1 4овек с бани4арка ама си беше големи4ка викам колега да я дръпна на пред да ти направя място ,той вика не не минавам и лека полека мина .След има няма и 30 секудни някакъв ... айде ще си спестя вулгарната дума съвсем леко ме докосва даже в първия момен не се осъзнах ,викам абе Гога тоа не ме ли зака4и той вика и на мен така ми се стори слизам гледам нищо ми няма докато не мога да кажа същото за този тапанар с ауди а3 ама добре си пое 4и4ката малко вдлъбнато и ужулено![]()
![]()
нека му е като се прави на интересен... деба нещастниците
В тази ситуация кой е идиотът ? Аз го приемам за нормално някой леко да те чукне, да ти подпре бронята все пак не го е направил нарочно, били сте двама и сте решили да се правите на мъже.
поне колегата kossel да си беше направил труда да про4етеш както трябва поста.а за теб ако е нормално да те подпират си е твой проблемmyrshavija написа:kossel написа:... А той му е направил "малко вдлъбнато и ужулено" по главата ...сега чат ли си ?...
Не, не съм чат. Не знам дали в момента виждам оригиналната версия на поста, но там никъде не пише за главата, а се подразбира за колата на "нещастника". Сори, ако нещо съм разбрал грешно.
rado_rf написа:Та, какво се случва докато мое величество си разхожда височеството из Санкт-Петербург.
Това ми го разказва жена ми. Ще предам разказа й от нейно име.
Времето беше малко лошо, но трябваше да излизам на пазар. Натоварих бебето в количката и излязох. Заставам на пешеходната пътека (става въпрос за пътеката до ПроКредит Банк на бул. Монтевидео) и се оглеждам. Виждам автобус 73 който идва от обиколна, но е достатъчно далече затова тръгвам да пресичам. Явно автобуса е карал малко бързичко защото за нула време беше до пътеката. Шофьорчето обаче спря и ми направи знак че се извинява. Стана ми много приятно от факта че се намират и кавалери и продължих. Тамън направих две крачки и иззад рейса изкочи една черна Е36-ца (жената ми е наясно с моделите). Замръзнах на място. Уплаших се. А, оня наби едни спирачки и едва спря до бебешката количка. За момент имах чувството че умирам. Няма такова описание за това чувство но го изпитах истински. В БМВ-то бяха двама младежи. Шофьора започна да крещи по мене:
- А мааа, путко заспала, къде одиш маааа, ша та утрепа и тебе и копелето дето го возиш па после трея ви лежа като за хора маааа...
...и тям подобни. А, аз го питам:
- Какъв ти е проблема, бе, не виждаш ли че тук има пешеходна пътека - и му посочвам знака. А, оня като скочи и като почна да крещи, ама крещи като изоглавен (що за израз). Тръгна право към мене. Изкарах си акъла, започнах да се оглеждам за хора които да ми помогнат, но за беля точно пък тогава нямаше никой. А, оня приближи и ритна силно количката. Малкия се уплаши и ревна. Направо ми падна пердето. Да ме бие мене - добре, ама да рита количката на бебето??? Ееее, подивях. Скочих срещу него, бях готова да хапя и дера докато не му изкарам далака на оня, но в същия момент усетих как някой ме хваща отзад за яката и ме дърпа. Политнах назад, щях да падна, но същата ръка ми помогна. Обърнах се и видях едно момче с камуфлажни панталони. Помислих го за военен. Та, това момче без да говори хвана оня келеш за гушата и го просна на асфалта. Като го зарита, като го заби, няма такъв бой. Оня вие и се мята като риба, но момчето не спира. По едно време оня спря да мърда. Навсякъде имаше кръв. То всичкото това стана за секунди. Видях как другия от БМВ-то изкочи от колата и се засили съм моя защитник. Беше две глави над него и два пъти колкото него. Точно тогава видях двама младежи да се изстрелват от рейса и точно преди да се започне от начало ония двамата вече го бяха нокаутирали. Обърнах се. Пътниците бяха слезли от автобуса и гледаха ама много злобно ония келеши. А, ония се изправиха и пак започнаха да псуват. Тоя с камуфлажа и останалите двама тръгнаха пак към тях, но ония се метнаха на колата и отпрашиха. Върнах се обратно на тротоара, хората ме наобиколиха, питаха ме добре ли съм, има ли му нещо на детето. Не, нямаше му нищо. На мен ми трепереха краката. Хората си се качиха в рейса, двамата младежи и те. Камуфлажния седеше до мен и питаше познавам ли ги тези, имам ли нужда от нещо, искам ли полиция или бърза помощ. Не, не исках нищо. Едва сега го огледах по-добре. Един такъв висок, ама кльощав, сух, една провиснала тениска и ако имаше раница на гърба щях да го помисля за някой от ония хапльовци, но той се качи в рейса, седна на шофьорското място, запали, свирна и замина. Не отидох на пазар. Прибрах се в къщи.
Та това ми разказа жената. Не е запомнила номера на колата, нито пък се е сетила, но пък е запомнила лицата на двамата бабаити. Ако тези момченца ги мерна някъде цял живот ще се хранят през тръба и ще дишат принудително. А, в скоро време мисля да отида до гаража на 73 и да издиря този "хъшлак" с камуфлажа за да му благодаря. Знам че думите са малко, но веднъж да го издиря и ще му направя някакъв подарък на пича.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 12 госта