Мнениеот Stoi » Сря 24 окт 2007 15:59
На 27 октомври републиканският шампион по бокс Петър Петров щеше да е младоженец до булката Веси. Ако не беше сблъсъкът на 5 август с хамъра на друг спортист - Максим Стависки. Гробът, погълнал 24-годишния боксьор, хвърли в шок няколко семейства. Обърна за секунди живота на двама световни шампиони.
Петър живее до това лято също с шампионски хъс - 1997 г. станал шампион за момчета, после за младша възраст и младежи. При мъжете е трети в една категория. Завършил спортното училище в Сливен и изкарал казармата в ЦСКА. В семейството му всички са запалени по бокса. Бащата тренирал като млад, а майката Дженка дори изкарала курс за съдии по бокс. 17-годишният брат Валентин е два пъти републикански шампион за кадети, има по два пъти второ и трето място.
По време на кървавата катастрофа на 5 август край Приморско момчето е на седалката до брат си. "Тъпо ми е да съм жив, пък батко загина. Не се радвам, че оцелях. И аз като него учех в спортното, но след катастрофата не мога да тренирам и съм частен ученик в Първо СОУ. По-късно ще завърша профила бокс", казва Валентин.
Майка му се е върнала от Италия, за да гледа децата на едно семейство, след като той я убедил да престане да седи всеки ден до гроба на Петър. Сега двамата с баща му, който работи във фирма за плочки, се прибират сами у дома, мълчат. На Валентин се губят моменти от катастрофата, но често чува ужасния грохот, усеща физическа болка.
"Отидох при батко на морето. Той се хвана през лятото с поддръжката на плажа в Приморско, а Веска, приятелката му, работеше в магазин в Слънчев бряг.
Предния ден валя, на 5 август сутринта нямаше хора на плажа и батко предложи да се разходим до Бургас. Тръгнахме към 14 часа с Мануела и Йоана, които работеха като сервитьорки. Бяха ни само познати. Когато привечер се прибирахме от Бургас към Приморско, на оня завой само чух пищене на спирачки и видях как хамърът се изправи на 2 гуми. Докато извикам "Виж!, джипът беше отгоре ни и всичко свърши за по-малко от секунда", спомня си Валентин. При удара всички в Хондата на Петър изпадат в безсъзнание. Без да знае, че има счупени ребра, Валентин излязъл и опитал да отвори шофьорската врата, но го срязала остра болка и се свлякъл. Докато опитвал да се изправи и помогне на ранените, движението спряло и се струпали много хора. Появил се лекар, който наредил на Валентин да легне. От него не течала кръв, само лицето му било издраскано.
"Звъннах на бате Милен, който е концесионер на плажа. След 5 минути всичките ни приятели от Приморско дойдоха, а линейките пристигнаха след 40 минути", казва момчето. Опитвали да отворят вратите. Брат му бил жив, но само прихърквал и кървял. Нищо не успял да каже. Мануела изглеждала като мъртва. Само Йоана говорела несвързано.
"В цялото огромно зло, което ни се стовари, единственото добро беше, че можах да се надигна и да изпратя брат си", добавя момчето, което отказва да остане в болницата. Помни, че докато лежал на асфалта Максим го доближил и доста уплашено попитал: "Момче, добре ли си?"
"Като разбрах, че това е шофьорът на хамъра, блъснах ръката му и му казах да се маха. Той се държеше за главата, не видях дали помага на ранените. Аз вече едва дишах, нищо не виждах. Не знаех, че е някой известен, не ми пукаше кой е", допълва Валентин. Преди дни Максим разказва, че е отишъл в бургаската болница преди журналистите да я окупират и там лекарката му казала, че Петър е починал. Посъветвала го да не ходи при роднините и я послушал. Валентин обаче днес е разочарован, че Максим не ги е потърсил още. "Бих се срещнал с тях, но нямам какво да им кажа. Не че не искам. Просто нямам думи. И ги разбирам напълно. Мислите ми са с тях. Но не мога да направя нищо. Едно извинение не е достатъчно в такъв момент", разказва със сълзи на очи в петък световният шампион по фигурно пързаляне. Той се заклел пред роднините на Мануела да направи всичко възможно, за да им я върне жива.
Веси - оцелялата приятелка на Петър обещава да разкаже за него, после изключва телефона си и не идва на уговорените срещи. Баба й сподели за един разговор между несбъднатите снаха и свекърва след погребението. Дженка силно прегърнала момичето и и казала: "Винаги ще те обичам като снаха. Когато срещнеш друг, ще ти купя булчинска рокля, защото ти я дължа".