Код: Избери всички
Та ще започна с малко предистория. Действието се развива на магистралата София – Ботевград. В ранният следобед на 24.04. петък се прибирам от северна България към Пловдив. Както си карам гледам светлосива Алфа (значително нова) с не български номер ( не видях какъв е номера, но не беше нашенски) спряла в аварийната лента на аварийни. В момента в който почти преминавах покрай нея един добре облечен изкочи почти пред мен и започна да маха много ентусеазирано и аз набих спирачките да видя какво става. Да съм спрял на не повече от 50-60 метра пред „закъсалата” кола. Обръщам се и гледам един на бегом пристига към мен. Дойде и започна да обяснява как му протекла една гарнитура и не можел да се прибере с колата и му трябвали 5 литра масло да може да мини границата. Колата му била нова ама неговия телефон не можел да се свържи с неговия застраховател и ми поиска да звъннел един телефон от моя. Естествено му дадох, набра някакви цифри започващи с 0040ххххххх и т.н. и ядосано започна да вика нещо на неговия си език. Между другото говореше малко български, малко руски, малко английски и къде с ръкомахане къде с приказки се разбрахме. След като не можа да се свържи започна да се жалва как щял да осъмне в България ама той бил италианец който работел в Германия и как щели да го изгонят от работа, а в тая криза как щял да издържа болната си от диабет жена и децата си. Които (не знам колко са негови) или дали изобщо те бяха в колата, но като погледнах назад се виждаше ясно, че в колата има жена и някакви седнали на задната седалка, но те не се виждаха и предположиш, че това са децата. Започна да ме моли и да му дам пари за 5 литра масло, а той щял да си запиши моя номер и да ми ги върне. Казах му, че нямам и парите са служебни ама ония беше много настоятелен и предложи да ми даде пръстена си който му беше на ръката и струвал 250Е за 600 лв.
(направи се, че не знае курса на еврото) и с тия 600 лв. щял да си купи масло. Аз съвсем любезно му обясних, че вече сме в Европа и нашият Лев е силна пара и че 5 литра масло струват 30 лева и т.н. абе турих една реклама на България. Ония взе да се тюхка и най - накрая вика ей то го тоя пръстен за 30 лв. да мога де си отида. Взех го аз турих усмивката, че е на „далавера” и се понесох гордо към Пловдив с чисто новия си пръстен наперен на ръката. Прибрах се в петък вечерта, беше късно да ходя на златар в събота (вчера) нещо се замотах и не отидох пак, ама през цялото време разправях за „далаверата” и днес отидох да видя колко грама е. С влизането си в златарското ателие го вдигнах да го покажа за да кажа, че искам проба и да знам колко грама е. Златаря още преди да продумам каза „Не е” Викам кво не е бе? Не е златен вика такива съм видял поне 20 от нова година до сега. Някой закъсал ли ти го продаде и ми се радва един такъв.
Направих се, че съм го намерил и се ометох по най бързия начин. Сега ще си го пазя за спомен ама идеята на темата беше друга. Внимавайте, навъдили са се бая измамници по пътищата, щом златаря го позна без да го гледа и каза, че това е 20-тия които вижда, значи не съм само аз идиота който купува на „далавера” Това били румънци които минавали границата и идвали в България само с такава цел и като дръннат двама- трима и се омитали. Имало ги много та внимавайте на кой спирате да помагате и как помагате.
На моя роднина почти идентично само, че на нея я спира човечец и казва, че е много закъсал и няма какво да яде. Поискал и 10 лв за венчалната си халка (колко трогателно). Тя отишла след ден-два в златарското ателие и още от вратата и рекли, че това е румънско злато 
. Бях тръгнал към едно село и си избих там на пръстен по 20лв и ланеца за 30. Следващият път ги търсих измекярите да купя пак ама ги нямаше. Намерете някое манго и го офертирайте 