Славеево - Кипринос, до Ивайловград

[Varbona]

Табели с йероглифи и кални шосета водят в Ориента след границата при Ивайловград Пътят към рая е постлан с макадан. Така можем да перефразираме отворената през септември т.г. пета врата към Гърция. Бленуваният за мнозина европейски рай, за какъвто до скоро се смяташе южната ни съседка, може обаче да се окаже ад. Особено за пътуващите, решили да опознаят онези земи, които навремето са били български. На 9 септември президентите на двете държави Георги Първанов и Карлос Папуляс прерязаха лентата на пункта Славеево - Кипринос до Ивайловград. Два месеца по-късно можем да посъветваме шофьорите - "За Бога, братя, не пътувайте от там". Първото, което посреща решилите да минат през граничния пункт до Ивайловград, е макаданена отсечка от близо 5 километра. На влизане в Гръцко няма указателни табели. Накъдето и да си решил да отидеш, трябва да разчиташ на интуицията си или на пътната карта. GPS-ът е екстра, която много няма да ти помогне. Шосетата в тази част на Гърция липсват даже и на последната гръцка карта за Garmin. На 9 септември комшиите се изфукаха, че са похарчили 5 млн. евро за да отворят пункта до Кипринос. Човек гледа и се чуди за какво са ги дали тези пари. Няма асфалт, няма осветление, няма дори една табела за цвят. Даже и такава "Добре дошли в Гърция". Ако не си въоръжен с пътна карта, е невъзможно да се ориентираш къде отиваш. В същото време българите отбелязват, че нашата държава е дала само 1 млн. евро за пункта. Парите са за направата на пътната отсечка от Славеево до границата. С пет пъти по-малко пари е видно, че сме направили 50 пъти повече. Асфалтът е положен от миналата година, маркировката е видна дори и от сляп човек, пътните знаци са по всички европейски стандарти - изписани на латиница и кирилица.
Оттатък границата обаче картинката е коренно различна. Още с влизането в Кипринос се чудиш накъде да хванеш. От макаданения път попадаш на четвъртокласно шосе. Няма табела, която да ти покаже коя е вярната посока. Няма и кого да питаш, защото гърците се държат като истински византийци. Макар и да поназнайват добре български (нямат проблем да се разберат вербално с проститутките в Ивайловград или пък да поръчат в местните кръчми), се правят, че не вдяват какво им говориш. Така пътникът се сблъсква с Ориента, какъвто етикет с право може да се лепне на северната част на комшиите.
След известно лутане из тесните улички на Кипринос все пак намираме вярната посока. Почти не ни помага единствената свястна указателна табела, защото е на гръцки. И то на ръкописен, който наподобява на арабския. След налучкване на буквите пътуващият се сеща, че все пак става въпрос за Орестиада - най-големия общински център в тази част на Източна Македония и Тракия, както гръцката държава гордо е кръстила цялата си северна част.
Ако пътувате за Ксанти, а от там за Солун обаче, доста ще се озорите, докато намерите правилния маршрут. Пък и Орестиада ви идва доста встрани. По южната част на Родопите има третокласни и четвъртокласни пътища, по които е по-кратък маршрутът до Комотини например. От там по магистралата до Ксанти е лесно. Докато я докараш до Комотини обаче, можеш буквално да полудееш.
Всички указателни табели са на гръцки ръкописен език. След лутане из обезлюдени селца, в които срещата с човек си е направо празник, най-накрая шофьорът налучква верния път. Оказва се, че и той не е много верен. В тази част на Гърция имаш чувството, че всички шосета водят до Орестиада или до никъде. Шофирайки в даден момент, чужденецът е усетил, че се е отклонил от вярната посока, но връщане назад няма.
Изненадата, влизайки в 20-хилядния общински център, е огромна. Оказва се, че липсва пътен възел, който да те качи на магистралата. Всъщност, магистралите в Източна Македония и Тракия са единственото място, където човек трудно може да се обърка или изгуби, защото там табелите са и на латиница. Даже има и такива на английски, което си е истински допир до Европейския съюз на фона на гръцкия ръкописен, който те блъска от всяка тараба.
Докато се качиш на аутобана, те чака ново лутане из макаданени локални платна, които в повечето случаи водят наникъде. Късметът спохожда шофьора след около 5-6 километра, когато най-накрая изниква пътен възел. Ако нямате този късмет и попаднете на таксиметров шофьор, трябва да знаете, че развързването на кесията не ви мърда. Гръцките бакшиши, без да им бутнеш 10 евро, и прозореца на колата няма да свалят, за да те чуят. А камо ли да те упътят.
Решите ли сами да се оправяте в този пътен хаос, трябва да знаете, че няма табели, които да указват откъде да се качиш на аутобана, за да поемеш в желаната посока. Всичко е с налучкване. Качвайки се на магистралата, вече те намира и GPS-ът. Тогава разбираш, че си се отклонил с около 50-ина километра от желания път. Вместо на запад към Комотини и Ксанти магистралата те води на юг към Александруполис. Така изминаваш още стотина километра, докато хванеш за където си тръгнал.
Карайки по тези сокаци, в един момент започваш да съжаляваш даже, че ги няма обичайните за България полицаи скрити зад храстите. Истински късмет е, ако шофьор попадне случайно на униформен по гръцките пътища, за да бъде упътен безплатно във вярната посока. Не нарушаваш ли правилата за движение в Гърция, е невъзможно да засечеш полицай. Сгафиш ли обаче - те изникват от нищото, а кесията ти трябва да е препълнена. В противен случай няма отърване. Българските шофьори неведнъж са изревавали как за на вид дребни нарушения на Закона за движение по пътищата гръцките ченгета свалят регистрационните табели на колата и докато не платиш глобата (която в повечето случаи започва от 200 евро) пускане няма.
Дори гърците признават, че тази част на страната не е истинската Гърция. Тук години наред са изливани пари за пътища и нищо не е направено. На местните обаче много-много не им пука. Те са предимно възрастни хора, на които едва ли през живота им се е налагало да отидат до някоя по-цивилизована точка на родината си. Под такава се има предвид Южна Гърция. Северът и днес - 30 години след приемането на страната в Европейски съюз, е бедният роднина. В този край от години неизменно управлява ПАСОК - социалистическата партия на гърците. И без да знае това обаче, на българския пътуващ картинката му е много позната - изоставането от останалите райони на Европа е същото като у нас, когато управляваха социалистите.
Колкото и странно да звучи, но гърците от този регион казват, че с отварянето на граничните пунктове до Ивайловград и Златоград животът им ще се промени към по-добро. Защото разчитат на България да им оправи инфраструктурата. Тази надежда се крепи и на чисто географски фактор - София е значително по-близо до Атина. Като манталитет обаче в този край на Гърция си личи, че Одрин е на има-няма 50 километра в права посока. Макар че дори и до Одрин указателните табели са на английски.

[mufin]

Доста смело изказване на в Стандарт.
Може и да е вярно за Южните родопи, но не и за цяла Северна Гърция
За магистралите и първокласните шосета там можем само да мечтаем
Изостанал е района около турската граница, но дори и там селата изглеждат перфектно, в сравнение с циганията от наша страна, а пътищата са перфектни.
Северна Гърция е и Кавала, Солун, Халкидики
А там сравнения не бива да правим, не е в наша полза

Честно казано не знам кой ще ползва тоя пункт, освен някои местни българи.
Пътят през Любимец-Ормени е прав, хубав и много по-бърз