Пътят беше сравнително спокоен и лек - често пътувам служебно до Свиленград и нямах особени проблеми. В общи линии дори с бавно и икономично каране стигнахме доста бързо до Капитан Андреево. Границата я минахме за 30мин, което е супер. На влизане в Турция има задължителен процес на дезинфекция на автомобила. По-скоро символично го намокрят с едни пръскалки, за което се заплащат 60лири. Турците не са много лоши шофьори, горе-долу все едно съм в Хасково (да не се обиждат колегите,които са оттам). Пристигнахме успешно до хотела в около 11ч. Има безплатен доста голям паркинг за гостите, места - бол. Оставихме колите и хукнахме пеш към центъра на Одрин.
На центъра - и преди съм идвал в Одрин, но не съм имал толкова много време, за да го пообиколим по-обстойно по централната част. Не се е променило много - преследващите ни "мобилни" търгаши с чанти, предлагащи парфюми, дрехи и какво ли още не, си ги има пак. Централната улица, където са заведенията и входа към пазара беше пред пръсване - много народ, много нещо. Похапнахме на едно улично заведение - храната е много евтина, според мен. Понеже аз пътьом изядох моя и на дъщеря ми (не й хареса) дюнер не бях особено гладен. Та почти всички без мен и щерката си хапнаха добре - порции месо с гарнитура, сода, лимонада, кафе, минерална вода. Аз пих капучино, сода, хапнах баклава с шам-фъстък, щерка ми си взе някаква домашна торта с мляко. Та... похапнахме си доволно за... 50лв български пари
Поразходихме се, купихме си разни дреболии и решихме да пием по кафе на веригата заведения MADO. От истанбулските бяхме супер доволни с жена ми - обслужването беше на ниво, цените си бяха и тогава приемливи, кафето (еспресото) беше супер. Но тук... греда. Почакахме доста, докато се досетят да ни обслужат и то след като с лицев жест подканих един от сервитьорите. Съответно нивото на английски беше почти нулево, та се наложи да превеждам "сладолед" с гугъл-транслейтора. Отидох с двете хлапета на витрината да си изберем сладоледи... избрахме си и... ИЗНЕНАДА. Носят ни трите вида сладолед в една обща чиния
Страшно интересна ситуация (но не по-интересна от тази, която ще разкажа по-надолу)....
После отскочихме до МОЛ-а, който за късмет се оказа на 100м от хотела, в който отседнахме.... Като стана дума за хотела - много добро впечатление - служителите знаеха английски и с охота ми отговориха на въпросите, които имах. Та, вечерта решихме да пообиколим въпросния МОЛ - убихме доста време, така да се каже - по традиция хлапетата ядоха джънк-фууд в KFC някакво макси или утра меню, не помня вече, което беше доста евтино като цена. Накупихме си някои неща, които просто ни харесаха - тениски, дънки и т.н.. Решихме да разгледаме и долните етажи на мола, оказа се, че има супермаркет - семейството с нас купиха два чипса на хлапето си и разни дреболии (за да има под ръка, който има деца - знае), ние мисля взехме някакви дреболии, аз хапнах набързо един сладолед. Решихме да попитаме, как стои въпросът с ресторанта. Влизаме и аз се запътих към регистратурата, за да разбера - да си запазим маса за вечерта, като цяло как стоят нещата със закуската и вечерята. Служителят през цялото време се държеше така, сякаш в ресторанта всичко е пълно и няма свободна маса. Вика ми "можете да си поръчате и да си хапвате в стаите или в лоби-бара, ако искате", при което аз
Ще си поръчам и ще вечерям в стаята си Взе да звъни телефони и да пита горе в ресторанта нещо на турски, сори, няма как... Аз му казвам - абе, човек, всичко ли е заето в този ресторант. При което той ми даде еднозначен отговор, че е предполагал, че ще ядем чипсовете, които взеха нашите хора от супермаркета 
Та, така, човекът си помислил, че ще си консумираме наша си храна в ресторанта... 
Явно има и такива хора... Както и да е, стана ясно, че ще седнем като бели хора да вечеряме там, пфу, отдъхнах си, щото вече бях започнал да мисля, как ще обикалям района да търся читав ресторант да вечеряме в него.Ресторантът - мога да кажа доста идейно, според мен, на последния етаж с много хубава панорама - виждаше се много голяма част от Измир. Ястията бяха вкусни и цените.... супер евтини. Пихме по някоя бира, ракия, салата, основно, няколко десерта и така - 6 човека порядъчно си хапнахме и пийнахме за 840 лири. Което в България е напълно невъзможно да се случи, донесоха ми огромна плодова салата за десерт. Уникален пилешки шницел имаше - такъв не бях ял досега
Цената на шницела с гарнитура беше... 50лири или 6лв български Абе, супер беше. Въпреки, че ми се искаше нещо по-интересно да хапнем (примерно морски дарове), но и така останах доволен и нахранен като попско чедо на Задушница.Следва продължението от днешния ден...
второто е да, подвел съм се по надписа... Значи пак съм в изходна позиция и ще търся. В Турция казваш, че го има. Ще трябва задействам някой познат да ми вземе.