Някой пътувал ли е тази година до Кушадасъ с кола

[KOKO ГЕОРГИЕВ]

Молбата ми е ако има такъв да сподели колко и как е пътувал от границата до там или до Измир, ако пътуването е било до Мармарис или Бодрум. Колко струва ферибота на Чанаккале.
Последен път пътувах 2003 г. дотам и разбрах, че Измир има ново околовръстно без светофари, а в азиатската част повечето път бил вече четирилентов.

[Adnan]

Колега пътя си ок, миналата седмица идваха роднини от там и точно това ги питах как е пътя. В измир изобщо не се влиза караш си и това е.
Надявам се знаеш скорошните промени в закона за движение по пътищата в Турция. По добре си карай спазвайки всички знаци и правила, да не ти прави впечаление, че другите всички са съзтезатели и неспазващи. Послено платихме 200 YTL ( лв. ) за превишение на скороста на магистралата с 20 км. отгоре .
Таксата на ферибота зависи от сезона и от времето ако искаш най точна инфорамация може да званеш на 0090 286 217 44 52. Само имай предвид , че се плаща на човек а не на кола!
Няма ното един роднина онлине сега иначе да съм ти казал всичко за всичко което те интересува .
Ако се появи някой пак ще пиша!

[Bahama man]

Май месец края пътувах с автобус до Кушадасъ...не съм сигурен но шофиорите май платиха 25 евро за ферибота,ако не се лъжа

[Rutsmata]

Здравейте, искам да споделя моето пътуване до Кушадасъ - на 1000 км от София за Нова година 2013, като се надявам да дам полезна информация на желаещите да пътуват в тази посока.
Тръгнахме 4 автомобила от София, на 28.12.12, петък към 13:00 общо 8 възрастни и 5 деца. Аз шофирах Туарег V6 TDI, 2007г. На Пловдив ни обгърна силна мъгла, която не ни пусна до Чанакале в Турция. От Пловдив до Свиленград сме карали в колона с почти никакво изпреварване, имахме си радиостанции, по които си давахме полезна информация. Заредих на Лукойл Харманли, бях изхарчил по спомен 27 литра - точно 10/100. Имахме в компанията приятел от Хасково, който ни водеше групата в гъстата мъгла в региона. Около 17 часа, вече по тъмно бяхме на границата. За наш късмет бяхме единствените коли. Минахме нашата страна буквално за 5 мин, като минахме с паспорти, талон на колата и зелена карта. Носехме актове за раждане на двете деца, които не са с нашата фамилия, но не ни ги поискаха. На Турската митница по принцип правят снимка на автомобила, но може би понеже ми е за втори път въобще не ме бавиха. Единствената колона от 5 коли се образува на проверката на багажа в турската част. Когато обаче дойде моя ред, не ми казаха нищо и продължих до следващата бариера. Останалите ми приятели също не бяха проверени. На последната бариера обаче, след проверка пак на паспортите аз минах, но останалите три коли ги върнаха. Искаха им печат в паспорта от проверяващите багажа. Аз минах, може би защото вече имах такъв печат от предишното ми посещение, но не са обърнали внимание на датата. Трите автомобила може би се забавиха около 5 мин, след като са ги питали дали не внасят алкохол и цигари. Там тези две стоки са акцизни и доста скъпи, затова митничарите следят за разрешените количества. Не е проблем до една-две бутилки или стекове с цигари за лична консумация. Този път, може би защото беше тъмно, но ги нямаше една групичка от турци, които се правят на служители и те спират на ръка, за да ти дадат "ценните съвети" как да спазваш ограничения, да не си на фарове, какво е турски войник и накрая да си поискат 10 лири. Да не им се връзвате. Докато чаках колегите на 500м след границата на един Шел, се опитах да потърся картите за платените им пътища. Казаха че нямат и да карам до бариерите на Одринската магистрала и да си взема оттам. Стигнахме магистралата до Одрин, там бяха спряли две други български коли, които ни предадоха, че и там не им продават карти и да си продължаваме. Стъпихме на магистралата и след около 40 км има отбивка за Чанакале. На изхода от магистралата си минахме директно, на всяка преминаваща кола ни светеше червения светофар и предупредителен надпис за глоба, ама какво да направим. Стъпихме на 4 лентов път, по две ленти във всяка посока. Мъглата продължаваше да бъде гъста, но се залепихме зад турска кола, която доста добре се справяше и поддържахм скорост от над 100 км. Ограничението по целия този път, до Кушадасъ е 90 км/ч. Доста често имаше пресичащи пътища или места за обръщане и там имаше винаги ограничения за 50 км/ч, но кой ти гледаше в мъглата. На тези ограничения пътя винаги правеше дъга, за да има място от едната лента да си направиш завоя, без да се създават затруднения за участниците. Всичките бяхме с навигации и виждахме посоката на пътя, така въпреки мъглата карахме с 100-110 км/ч. Към 19:30 бяхме пристигнали в Гелиболу на ферибота. Важно е да се знае, че ферибота Гелиболу-Лапсеки е за предпочитане, защото пътя след това до Чанакале е по-бърз и по-равен - това е вече в азиатската част. Алтернативата е ферибота Eceabat-Canakkale, но пътя до Eceabat е в европейската част и казват, че е с повече завои. За колата ни взеха 7.5 лири, а за 4 човека в колата - 20 лири. Това са 28 лири или 22 лева. Трите коли се качихме на ферибота, а четвъртата неочаквано се забави в една лента и бе изпреварена от камион и две други коли. На ферибота остана само мястото за камиона и ние се втурнахме към служителите да им обясним да пуснат нашата кола. Хората от разбрани по разбрани след кратки разговори спряха камиона, посбутаха ни малко и наместиха последните три коли. Почерпихме служителя с чай, като той дори се сконфузи. Ферибота веднага тръгна и след около 20 мин бе на отсрещния бряг. Минахме още около 30 км и простигнахме в Чанакале около 20:30. Служителите на хотела вече ни чакаха и ни посрещнаха много топло. Бяхме си направили предварителна резервация от 4 стаи в хотел Zileli, който много стратегически е разположен на самия път/магистрала за Измир. Стая за двама бе 50 евро, а стая за 3-4 души-семейство бе 60 евро. С настаняването ни донесоха по един поднос с плодове, като комплимент. Поръчахме си вечеря, като отношението и обслужването беше на познатото много високо ниво. Почерпиха децата със сладки и безалкохолни. Вечерята за едно семейство излезе между 50 и 100 лв. По едно време от персонала ни направиха тактична забележка, че децата ни в стаята вдигали много шум, който пречел на другите гости и ако кажем на децата да слезнат ще ги почерпят отново - наистина едно много културно отношение на персонала. В 5 часа сутринта чух съседната джамия, но после поспахме до към 8. Имахме уговорка да тръгнем до към 9 часа. До хотела имаше бензиностанция Шел, където заредих нови 30 литра, като разхода ми е бил отново 10/100. Дизела там се казва Motorin, като струваше 4.11 лири, което е около 3.30 лв/литъра. Решихме, че ще посетим първо Троя. Тръгнахме по пътя, който както вече описах си е почти като магистрала. Не сме спазвали ограничението от 90км/ч и имахме късмет на едно място където ни присветнаха за патрул. Принципа на патрулите в Турция беше еднакъв на всичките места, където ги засекохме - стои си една бяла полицейска кола встарни от пътя, обикновено на скоростни отсечки или ограничения и само те снима. След не повече от километър има втори патрул, който е подредил конуси в едната лента и ни свиват във втората. Скоростта вече е намалена и те на едно записано листче от ръката гледат номерата на преминаващите автомобили и спират тези, които трябва. Троя се намира на около 30 мин в южна на Чанакале посока, малко встрани от пътя за Измир. Взехме си билети и влязохме. Нещата си струва да бъдат видяни, а още по хубаво може би е с ексурзовод. Разгледахме за около час и половина и се отправихме на юг. Взехме отбивката за Асос/Бехрамкале. От пътеписите може да прочетете повече за това място. Ние останахме впечатлени от мястото, въпреки дъждеца и леката мъгла. Селцето и забележителностите особено са много древни. Стана обедно време, а ни чакаха още 350 км до Кушадасъ, затова решихме да не губим повече време. Пътя към Измир е повече от приятен и със сигурност много по-комфортен от нашите. Само на няколко места сме влизали в двупосочно движение, но скоро ще ги разширят. Пътя е нормално равен и предполага висока скорост. До Измир имаше само един участък от 10 км, където се качва и слиза една планина, второто такова място, но по-малко е точно преди Кушадасъ. На платената магистрала преди Измир отново не можахме да си платим таксата, отново ни светеха светофарите на излизане и пак съобщения за глоба. По магистралата след Измир трябва да следите отклонение за Селчук, което пък води към Кушадасъ. На излизане от магистралата спряхме на още една бензиностанция от тяхната верига PO - petrol ofisi. Колите вече бяха доста мръсни и ги дадохме на един пъргав служител да ги измие - всеки от нас му даде по 5 лири. Заредих за трети път, като смятах резервоара от 100 литра да ми стигне за 700-800 км, които ми оставаха на обратно до България, да ама не... Около 18 часа пристигнахме в Кушадасъ, хотел Адакуле. Основната група от български автобуси бе вече пристигнала и хората бяха настанени. На семействата ни дадоха стаи в сградата до основния хотел - там ужким били семейните стаи. Като видяхме, че не сме в основния хотел, се запънахме и поискахме от агенцията да ни сменят стаите. След малко нерви и изчакване ни бяха дадени стаи с 4 легла в основния хотел. Все пак ресторант, рецепция, лоби, басейн и всичко останало е в голямата сграда. Хората, които бяха настанени в допълнителната сграда казаха, че условията са добри и няма проблем, освен гледката. Хотел Адакуле се води 5 звезди и е много посещаван. Общо взето нямаме забележки и бих го препоръчал. На самата Нова година се препълни с туристи и местни, а за паркинга спираха по поляната. В хотела престояхме 4 вечери, като всеки един от дните си правехме някакви екскурзии с колите. Навъртях около 300 км, като отидохме до аутлетите на град Соке, до Ефес, до Селчук, до кожени фабрики и т.н Всичко, което посетихме си заслужаваше. И тъй като темата е пътя до Кушадасъ, ще пропусна четирите дни престой, които както казах, кой както си ги направи. Деня за връщане ни беше 02.01.2013 като тръгнахме 9 часа сутринта. Този път имахме късмет с платените такси и си взехме талони за 35 лири, по-малко не предлагаха. Бяхме решили, че ще настъпваме, за да се приберем без пренощуване. Карахме буквално със 140-160, вече 5 автомобила. При тази скорост джипа вдигна разхода на 12/100 и ми беше ясно, че ще трябва пак да зареждам. Изчислих че нови 15 литра ще ми стигнат до българия и заредих за 50 лири. По принцип джипа ми се падаше за обслужване след като се прибера от Турция. Изненадващо за мен по едно време ми светна индикацията за ниско ниво на маслото. Спряхме след 20 км и си купих един литър Shell Helix за 30 лири. Долях, за да съм спокоен до България. Въпреки препускането и кратките почивки успяхме да се качим на ферибота в 14:30, който буквално е на средата на пътя между София и Кушадасъ. Този път изчакахме около 30 мин докато се напълни. На свечеряване бяхме на Капъкуле и стискахме палци да не ни извадат разпечатки за скорост или за неплатени магистрали. За щастие минахме за около 30 мин, като най-важно от границата е да се знае, че митничар трябва да ви подпечати негова бланка за проверен багаж, като може и да не го гледа и задължително втори печат на гише, където само шофьора с паспорт и талона на колата биват проверявани. без двата печата не ви пъскат в България, лично го изпитах първия път не по моя вина. С колегите се разбрахме да се съберем на Шел/Макдоналдс на магистралата до Свиленград. Там за последно заредих за 100 лв, тъй като в София си имам място за зареждане. Отпуснахме се за кратко в Макдоналдс и към 20:00 се отправихме за София. Чакаше ни познатата стара мъгла. Беше наистина много гъста. Пак се заредихме в колона, но със станциите и навигацията добихме смелост, водени от случаен джип Навигатор. Изпреварванията бяха след като на навигацията видим прав участък и с помощта на мигачите и станциите. Адреналина беше голям. Стъпихме на магистралата, след като замалко да я изпуснем, но навигацията е безценна в такива метеорологични условия. Направихме още една пауза на Еко, сложих вече и зимна течност, защото започваше да замръзва отпред. Децата изнесоха един Гангам стайл пред бензиностанцията, за да вдигнем настроението. Гъстата мъгла не ни пусна до София и 23:00 часа си бяхме в къщи. Това прави 14 часа шофиране, с един час на ферибота и около два часа други престои и граница. Минахме 2500 км но останахме супер доволни и с обещание за ново посещение в Турция. На другия ден джипа заслужено бе обслужен, като побра 8.3 литра масло. За пореден път се убеждавам, че с комфортен автомобил разстоянието не е проблем. Ако някой има конкретни въпроси ще се радвам да ги обсъдим.

[hooligans]

Много изчерпателна информация
Ние края на септември бяхме в Адакуле на море, беше страхотно
Препоръчвам този хотел с 2 ръце

[kris11]

Да не се забравя и :
1. пълномощно, ако автомобилът е на друго име или фирма. Пълномощното се превежда от регистриран преводач. Вече няма нужда от заврка в турско консулство.
2. Копие на пълномощното и превода, че на границата1 копие е 1 евро.
3.Зелена карта на автомобила.

Дадох Рибока на сина да се поразходи до Кушадасъ за НГ

[hooligans]

Пълномощното задължително на турски език, на мен ми направиха проблем, че беше на англииски

[nosex]

Колега rutsmata, благодаря за пътеписа и изчерпателната информация.
Със стар кошник 91г. без каквито и да е евро норми, пускат ли да минеш границата?

[kris11]

Колега rutsmata, благодаря за пътеписа и изчерпателната информация.
Със стар кошник 91г. без каквито и да е евро норми, пускат ли да минеш границата?

Никой не те гледа, стига да са ти наред документите, да имаш зелена карта и валиден паспорт за 6 месеца още.

[nosex]

Благодаря, Крис!

[KOKO ГЕОРГИЕВ]

Колега rutsmata, благодаря за пътеписа и изчерпателната информация.

И от мен огромна благодарност, че "възкреси" старата ми тема и за подробната информация.
Имам следните 2 въпроса:
1. От Чанаккале посока Измир до прословутите 10 км стръмно спускане и остри завои каква част от пътя е 4-лентов, защото през 2007 г. този участък беше нормален двулентов път и чак след спускането ставаше четирилентов, но на места все още беше двулентов.
2.В европейската част на Турция каква част от пътя след магистралата около Одрин пак е четирилентов.
Още през 2007 съм пропуснал да напиша, че се върнахме през Гърция. На кръговото със светофари на град Кешан се завива налява в посока "Ionanistan"(така се нарича Гърция на турски и никъде не очаквайте да видите табели с надпис GREECE).
Чудесно е и, че се споменал за оутлетите около SOKE в посока Мармарис/Бодрум. Там всъщност има и стока от последните колекции, но с някакви малки дефекти, които понякога са незабележими. Цените са без конкуренция!

[vpetrovbg]

В Турция не пускат автомобили по-стари от 20 години!

[drmilendd]

Пълномощното задължително на турски език, на мен ми направиха проблем, че беше на англииски

Аз минах без проблем есента, на английски. Специално консула проверява - не би трябвало да има проблем

[hooligans]

Зависи на какъв митничар попаднеш.
Първия път минах без проблем, втория 4 часа висях на границата и олекнах с 100 евро.

[Dobromirski]

Въпрос :
Май месец ще ходим в Турция ( отново) :)
Едната жена , ще бъде с дете но без мъжът си ( с пълномощно) . То трябва ли да е на Турски ?
Въобще турците интересува ли ги това тях или само Българите ?