вървях един следобед, без път и посока,
вървях, а беше пролет ... и бе кръсив деня,
в един буренясал двор, видях,
захвърлено овалче .....
и дъхът ми спря .....
вървях, а беше пролет ... и бе кръсив деня,
прескочих аз оградка, дет ми ме на Овалчето на пътя
и гледам ветре то си свети и моторче има даже
и дъхът отново спря ...
поднесох клуч,зачаках, и дьхьт ми спря!
а овалчето захварлено взе че оживиа......
омаян аз приседнах,
приседнах, а требеше да легна, завъртя ми се главата,
подкосиха се краката, настръхнА ми па косата
от тези звуци дивни, дивни и архивни,
живота ми снтан па песен...леле колко съм отнесен
собственика ми се дзвери, тоя деме изнамери,
да ми купи пущинака за има нема 5 стотака,
на мен пък вече не ми пука,
щом костенурка пак ще сделам с чука,
телефончето набрах на бай пешо с рапатрак
да дойде бързо да си я приберЕ
сичко убаво ама изведнъж ме обля студеню дъжд
кво ще кажа на жената,
де са тези 5 стотака, ква е тази тенекия дет се реже кат бичкия.
мигом сполетя ме идея блага
за овала ще си трая, докат мога ще скътая.
завъртях аз телефона събрах веднага батальона,
иде бате тони с въжето, асен вече ще разкрасява пак купето,
джоси пък мотора иска да го съска че да писка,
митко нейде от далече рипа ей това го имам вече,
апък персо под мустак хили се е нема как
вкара се ти в прикбючение
че дълго изкара в забвение
но в гаража насред красотата обади се жената:
"Митковица се обади, каза ми в гаража какво се ради!
ти с твоите пазванти, защо сте взели мойте джани!"
От радост аз забравих, Костернурчо от двора как извадих,
вярно беше бос по барабани, май вкъщи ще има рани!
Но жената - VW-фен каза че нови му намерила вместо мен!
(Леле-леле какви поети се извъдихме

)