Та.. Малко по-подробно какво се случи и защо пропуснахме Узана...
Първо по ред, естествено беше дясното колело, което и беше протекло. За щастие, всичко по цилиндърчето се разви без никакъв проблем, защото именно това колело правихме с Митачето през 2019-та.
След няколко дни (след като си изпочупих пръстите с проклетите пружини..), ми дойде стимула и за лявото колело.
Там обаче, нещата не тръгнаха на добре... Пробката се скъса и плановете ми, да мине там само с един "flush" на линията, отпадна веднагически. Но... Пък всичко се отви супер лесно, което направо ме изуми..
Хайде и там оправих нещата.. Обезвъздушихме, нагласихме и натоварих багажа в Бако.
Ем.. Да, ама след спускане на Правешки връх в четвъртък (25-ти), замириса на прегрели спирачки..
Веднага ми стана ясно кое колело и защо загрява...
Отбих в Ботевград, десния барабан направо грееше от разстояние..
Бях поставил една пластинка грешно, което попречи на челюстите да се прибират и... да...
Кръгом обратно към Етрополе, ядосан и изнервен... Свалих багажа и зарязах колата пред блока. Митачето и Тошето настояваха да тръгвам с Аудито, но... Никакъв шанс! Или с Бако, или никак!
В събота се захванах да отворя проклетия десен барабан.. С триста зора го отворих, сложих въпросната пластина, баща ми помогна с пружините и обезвъздушаването и УЖ вече Бако беше готов, поне до Пловдив да ида с него, че отпуската свърши беше време да се връщам в горещия град..
Покарах, спуснах няколко баира и барабана не загряваше толкова много, както през онзи ден..
Е, да ама... На два пъти доливах вода в казанчето за антифриза и в неделя сутринта (28-ми), преди да тръгна, естествено... Проверих нивата на всички течности и... Разширителният съд на антифриза, почти празен...
Вкарах лигльото в гаража, изкарах Аудито и тръгнах към Пловдив.