
/От майстора на краткия разказ/

Всичко започна през вчерашната влажна, тъмна и безкрайно дълбока утрин, пропита от тишина и безвремие. ...Някъде около 5ч.
Ненадейно реших, че искам да се разходя до София, та да разгледам големия прашен, шумен, но инак романтично забързан град. А и може би, да свърша някоя полезна работа... Речено-сторено.
Станах аз, и с нежна усмивка събудих моята скъпа Голфета. Взех й закуска от "Ромпетрол", малко газ, малко бензин и потеглихме задружно към "Шукар Сити". По пътя тихичко слушахме музика, а аз се наслаждавах на мъркането на Голфета.
След 1000 километра в дъжд и вятър, студ и мъгла, осъзнах, че малката 20 годишна блудница заслужава шанса, даден й от мен. През цели път не се оплака нито веднъж, не измънка на криво. Беше като един малък, скромен ангел, за 100 лева ме закара и върна


... Ако бях с бившата ми, 250 лева нямаше да й стигнат, че и номера щеше да ми прави, кучка

... Ще й сменя едното стъкло й ще я снимам.