Тези години все още нямах книжка и колата се караше от баща ми. След 2-3 месечна служба в Холандия през 2009, голфа изглеждаше така, с малко козметични забележки:
През 2010г. вече имах книжка и се запалих по оптичния тунинг, като целта беше по мой вкус да направя тЮнинг шукарийки. Резултата:
Не след дълго вече прякора ми беше "бронята" и често получавах въпроси как съм ги правел и дали ще стане на астра или четворка. Работата вървеше доста бавно, тъй имаше много проби-грешки и зависех от климатичните условия тъй като нямахме гараж.
През 2011 реших да кача малко коне и с първата стипендия взех джанти и гърне. Марката беше няква измислена, но се кефех на звука пльок-пльок-пльок, когато свалях предавка на около 2000об/мин :
Също така започнах работа по задната броня:
Мерака ми обаче отмина бързо и върнах оригиналните брони обратно. Ето още снимки със шрицната предна броня:
В началото на 2012г. баща ми купи друга кола и голфа вече беше мой. За съжаление радостта ми беше само за 2 седмици. Един снежен януарски ден паркирам аз голфа пред нас:
Един пиян обаче успява да направи невъзможното:
Два часа след случката полицията го намира и като го карат да духа, дрегера показва 1.4 промила...
След някои съвети за продажба и вторични твърдо казвам НЙЕ и се започва работа по колата. Засегнати бяха главно екстериорните части, радиатора си беше окей:
След смяната на частите изглеждаше така:
Лятото бях извън България и колата стоя така. Като се завърхах колата беше изцяло пребоядисана в същия цвят. Бях запушил отворите на бронята като оставих само мигачите. Купих и двусекционни фарове с вежди и затъмнени бленди и решетка без емблема.
Пролетта на 2013г. започнах да събирам части за преход от 4 на 5х100. Исках обаче да се запази максимално скромния вървеж при прехода от 13-ска на 15-ска джанта при значително по-добри спирачки. За целта взех уж най-леките 15-ски, които фабрично се слагат на Ауди А3. За справка, след монтажа на 205/50 тежаха с 1кг повече от железните 13-ски с 175/70. Бях взел също полиуретанови тампони за предницата и пружини ФК уж 35/40. Преди започване на работа:
И след:
Пружините обаче отпред свалиха повече отколкото трябваше. Първото ми пътуване за Варна беше кошмар. Тогава тъкмо ремонтираха участъка между Разград и Шумен и все още съм учуден как не оставих картера в някоя дупка. Карах и 2 седмици по хубавите варненски улици и започнах да се чувствам като мазохист. Беше ми писнало да свалям на първа на всеки легнал полицай и да усещам всяка една неравност на пътя. Стабилността иначе беше много добра, при бързи завои въобще не се накланяше, но през повечето време пътя не позволяваше спокойно и безопасно каране. Тъй като наближаваше времето за заминаване за чужбина, върхах оригиналните пружини. Ето още снимки:
След връщане към нормалното окачване:
Ето и прясна снимка:
