За пръв път си срещнахме погледите с нея, когато започвах работа в настоящата ми фирма точно преди година... Още тогава първата ми реакция беше "Ааа, т'ва жУотнУ оти толко високо брЯ!?"... Кошничката се подвизаваше като служебен автомобил, който всеки ден преживяваше тормоза, причинен от колегите ми, по около 200-250км на ден по всевъзможни терени. Тогава видът и беше този:
Минаха се, не минаха 2 месеца и рязко в офиса се появи някакъв си Сутиен Ксара и злото Кънтри излезе уж в заслужена пенсия... Докато един ден с шефа си пиехме кафето и на майтап му подметнах:
-Началник, каква ще е съдбата на БайПаса?
-Ами... Не знам, вероятно ще ходи към ТрансИнс...
И тия негови слова мръсни провокираха в мен още по-мръсни мисли... Точно си чаках книжката да излезе от КАТ, а не се бях подготвил с кола, та беше перфектния момент да се сдобия с кола без пари. Съответно му подметнах да му дам някой лев и да я прибирам, а нашия ми изцепи "Давай 400 лева и я взимай!" Оооооооооох, котьо! Манна Небесна, моя милост се сдоби с Пасат...
Речено, сторено - тръшнах му парите на бюрото, он ми връчи ключовете и документите с думите "Разкарвай го от тука тоя казан и си го карай със здраве". И ето с какво се оборудвах: Passat B3 Variant, 1989г. 1.8RP на газ, като екстри има единствено шибидах и централно. Беше ми ясно, че за тия пари няма да е кой знае колко кола, но знаех че на прима виста трябва да сменя двата задни амортисьора, защото бяха съвсем празни. Ето и една снимка от деня, в който колата си стана баш моя:
Висока, грозна, неугледна... Абе баш като за мен. Понеже още не ми беше излязла книжката, ме беше страх да я прибера до вкъщи и звъннах на бащата да дойде да я вземе... Всичко точно, дойде, замина, след 10 минути ми звънна телефона и чух страшните слова "Колата ти спря, нещо зверски изтрака отзад и се строши... Или изби бомбето, или се строши амортисьор, оставих я, като се прибереш ще я гледаме". Рязко сърцето ми прескочи удар, удар и половина, казах си "Е бива ли да съм такъв карък, даже не можах и да си я покарам"...
Няколкото часа до края на работния ми ден минаваха като векове... Как да е, свърших работа, първото такси и при колата... Вдигнах я на крик, видях че амортисьора е строшен и на секундата бяха поръчани 2 нови. С помощта на верни приятели, някой и друг инструмент, Тритомния речник на тираджиите, каруцарите и бакшишите (най-вече с негова помощ, то няма опция нещо при мен да не се запъне) и каса бира, амортисьорите си бяха на мястото след 2 часа. 3 дни по-късно си взех и книжката и дойде моментът за първото каране и първата мивка...
Минаха се, не минаха няколко дни и тая гадна маска не спираше да ми се набива в очите... Та набързо се оборудвах с нова маска, десен мигач (от собствената си глупост счупих моя), лостче за мигачите с бутон за аварийни, защото моя по незнайна причина беше изкормен от разни неразумни люде, 2 говорителя за таблото отпред, едно CD от приятел и разбира се, нямаше как да се мине без циганийката - диодни ленти във всички плафони.
В последствие установих, че тая кола грам не върви и гори като замаяна (20 газ градско не ги харесваше, не че и сега ги харесва де, ама си се примирих - бащата все се кани да ми направи едно въженце с примка от врата към десния крак, чудно що ли
). Последва посещение при едно светило газаджийско... Какво бутна тоя, въобще не успях да разбера, просто ми връчи ключа и каза "Заминавай да пробваш!" Качих се, тръгнах... Баааааааа, туй ши литни уа! Е то хубаво, ама нали много хубаво не е на хубаво... По всички закони на Мърфи ми изби спирачната помпа. Някак си спрях, ама спрях на магия. И понеже спирачките са си спирачки, може да не върви, ама трябва да спира - викнах нова помпа, сложихме я, нова течност и отново в джаза. Разбира се, нали ВИНАГИ трябва да ми е гадно, от многото акъл, който имам в главата си, си изгорих бензиновата помпа. Защо си мислех, че имам реле, което я прекъсва, никой не знае, но се оказа, че нямам... И така се оказах само на газ. Естествено, не спираме до тук - приключенията никога не свършват. Посред зима, решавам аз да си пусна парното... Парно ли казах!? Имах си зимен климатик, духа студено и от всякъде, ще ме пребие от студ. Карах аз така ноември, декември... Накрая януари месец се престраших и айде по оттренираната процедура от хиляди хора в тоя форум, сваляй табло, разглобявай, лепи клапи, нов радиатор... 3 пъти брадясах и 6 пъти пишман станах, ама вече съм курназ - черен колан имам по смяна на радиаторчета на VW
. Използвах момента да сложа и нова помпа, изпадна ми една почти без пари и беше грехота да не я взема. И отново тръгнахме на бензин...До началото на пролетта не бутнах нищо друго, само газ и каране (къде каране, къде стоеше пред вкъщи, че оня хубавец, рязания изпарител Волтраний имаше навика да ми замръзва в движение)...
Продължавам да следя с интерес ! 
