Пълен сток. Отивам да го гледам, супер стегнато вози, имаше тук там ръжда, което не ме притесни, стартера затягаше, което също бе съобразено с цената. Като цяло в доста добро състояние като се имат предвид годините и километрите на колата. Ново окачване, обслужена, нови дискове, два комплекта гуми. Работеше си както на газ така и на бензин, платени данъци, абеее ту гууд ти би тру. Даже продавача свали от цената.
Прехвърлих я, ново хубаво масло, пей сърце.


Няколко дни след това обаче се тръгна по мъките, ама едни мъки.

Разчоплих една дупчица на прага и се оказа че и двата вътрешни прага са леш, ок голяма работа има пластмаси отгоре.

Обикновената уредба започна да гърми по няколко пъти на ден. Ай нови свещи, кабели, палци, капачки. Почна по рядко да гърми, до един момент в който гръмна и отказа повече да пали.
Оказа се, че изпарителя е мн стар, а и клапана изпускаше леко, та нови. Почна да върви и спря да гърми.
Няколко дни след това тръгвам за работа и угасна. Бобината изгоря.
Аз си сменявам наред и си се самоуспокоявам, че е нормално да сменя някоя и друга част, все пак е стар гроб, важното е че окачването е здраво и двигателя е бетон.
Смених и затягащия стартер, смених и течащото моторче на казанчето за чистачки, смених и задните лагери, че започнаха да вият зверски. Ама нормално, стара кола е ся, ко да се прави...
Оказа се че колата през изминалата година е изминала само 200 км и явно е седяла доста време под някакво дърво, появиха се всевъзможни течове, маркуч на хидравликата, семеринги на скорости, вода в купето, хидравличната помпа също сълзи. Ама нищо, ще я правиме, все някога ще се окопитят нещата.
Тръгнах на малка екскурзия до Сърбия и близо до границата на връщане, по едни завои, нещо почна да чатка като каре, дори когато колата се движеше на право.

Дойде есента, радиаторчето на парното протече, ама и това нормално, позната процедура, долу таблото, горе таблото и готово.
Аз междувременно си чакам все някога да спрат тия проблеми, два три стари фолксвагена минаха през мене за 6-7 години, такива ядове никога не съм имал.
От време на време, колата си работеше идеално, ходих на една екскурзия с нея до Карлово, Калофер, Шипка, към 500 км минах за един ден. По магистралата си вървеше супер с 5 човека, разхода на газ също беше добър.
И така, някои може да си мислят че мъките ми приключват, ноооооо Хилядолетния сокол, както започнах да му викам, щото много се троши имаше други планове.
Карам си аз преди две седмици по една права, хубава отсечка и го настъпих на 3та до 5000 оборота, нещо се спъна и помислих, че горивото е свършило. Спрях на бензиностанцията, заредих, въртя и стартера отказа, ядосах се и почнах да цъкам на ключа, да не е нещо заял, докато не ми се прецака връщащия механизъм на клемореда.


Всичко си беше на белези, ремъка здрав, разглобих я на другия ден и се оказа, че е блокирал кляновия вал.


След три дневна борба в един тесен гараж, гоуфу оживе за да умре некой друг ден. Докато го възкресявахме счупих буксата на перката, на радиатора и едната планка на предния капак, защото колата е удряна леко там и планката беше заварена зле, смених я и нея за да не се счупи стъклото само с една планка.
Събрах всичко, двигателя си работи, само дето на новия инжекциона няма пета дюза и съответно колата вече няма студен старт на бензин, но на газ си пали, лятото ще си сложа старата инжекция.

Още преди да сменя двигателя си мислех, че тая кола е прокълната, но ми излезе от главата тая идея...до днес, днес се убедих че е прокълната. Карам си и си гледам с тъга старата винетка за 2015, която купих ноември месец, а до нея една мазна дебела пукнатина на джама.



И те така, продължавам да си чакам да приключат проблемите.

Утре ще кача някоя друга снимка.
п.п Всичко това се развива в рамките от по - малко от 5 месеца.

Между другото, колата я купих от един грузинец на име Манджавидзе, той има магазин за авто части в Студентски град, ако някой го познава или му е клиент, нека му предаде много поздрави от мене.


