

Всичко започна последният път, когато след гадна жега нощеска, една сутрин излезнах и се оказа че имам посткреативен дисбаланс в нивото на мидихлорините/джедайско двоумене/ и както си гледах ладата, изведнъж нещо ме прихвана и влезнах и я като да я подкарам започнах да я ръчкам колкото може. Стигнах до работа, слезнах и започнах нервно да витая около колата. Пих едно кафе и .........я разглобих, Цялата, не се стърпях и влезнах да работя, хем да свърша нещо, хем да не поразя някой чарк. На другия ден обаче ми бе писнало от еднообразието и до следващия повечето чаркове си имаха нови стопани.
Следствие на което съботата след случката както си седях на компа и така и си харесах пасата. Гледайки обявата, осъзнах че това е не кой да е, а първият пасат на чийто километраж бях видял 240- Речено, сторено!
Само че нали няма пълно щастие, та затова се оказа че собственика и колата са не в Смолян, ами в СЛЪНЧЕВ БРЯГ, съответно изчаках ден да мине друг да дойде и отидох да си го взема. Даже момчето си мислеше че се шегувам но като му казах че го чакам отвън с парите, запя друга песен. Съответно имаше пазарене, коментар на забележките, ядене и пиене-нали сме родопчани все пак mhihi и лека полека си го палнах и си го докарах.
Така изглеждаже като я взех/сири за снимката ама такава имам.