) на баща ми за да знам, че не карам на "тати колата" и че ключа е мой , 1,8 mi, РП, газова и изпарител Renzo Landi, напълно стандартен засега, освен няколко интериорни подобрения и ме прави щастлив собственик на VW...Колеги от форума ми помогнаха да си представя как може да изглежда:
Тази е мое дело след като видях темата за HDR ефектите...
Но нека да започна историята по етапи:
Та когато го купихме беше на 63,000 (и нещо де) километра, нов внос от наш семеен приятел, който ни накара да чакаме 6 месеца и нещо за да докара нещо хубаво и дори не знаехме какво да очакваме...Та няма да забравя деня в, който баща ми се прибра с „голямото черно” и го паркира пред нас... Тогава имахме Голф 2 Synchro и на фона му беше доста по-голяма, плавни линии на таблото, абе различна, не че не обичах Голф-а де, но тогава много му се радвахме цялото семейство на Пасата! Преди в семейството ни се подвизаваха Лада 7-ца (нея дори само на снимка съм я виждал и е била първата кола на баща ми), 123-ка 300 D комби и още една 123-ка 200 D седан, 316i е30 седан купе и после VW застъпи доста дълга смяна...
След като навърших 18 и взех книжка с 3 грешки на листовките
, почнах да го взимам и да излизаме с приятели вечер и много си заобичах старото куче, беше докаран с CD Pioneer, но му се прецака бутона за увеличаване на звука и баща ми (тъй като все още нямах доходи - ученик) ме зарадва с CD Panasonic с MP3 – невероятната гъзарийка за времето си! Такива моменти съм имал като зелен шофьор с колата – приятели ме бутат на ръчна и се чудя защо не помръдва, свършва ми газта и се панирвам, паркирам го и забравям да дръпна ръната и ....тичай да го спрееееш, абе все интересни емоции!
Нямаше ел. стъкла, имаше само една аларма с централно, плюшен салон и...това беше то - сложихме му „модерни” стъкла! Бая години служеше вярно и за мен си стана член на семейството (по-голямата ми част от съзнателния ми живот е с тази кола, кандидатстване за университет – близо 3000 километра, опирали са ми пистолет в прозореца...всякакви случки!) – сега е на 165,000 километра и как да се изразя....попадна на човек, който да го гледа и глези! Последва и подлакътник.
Влязох студент и си го дръпнах при мен, защото бащата си взе Терано II 2,7 TDI SE и вече се радваше на друго...не на неугледната стара кола...За съжаление не бях много добре с доходите тогава – студент все пак и идеалният ми вариант беше да отида на бригада и да си събера пари за идеята ми! Речено-сторено, стисках зъби 4 месеца на 2 работи и си събрах нужната сума, но след като се върнах в БГ, като си видях колата мръсна, не е била палена поне от месец, прашна си викам, айде ще я оправя и почистя, но като влязох и завъртях ключа ми идеше да ревна...никой! Нищо по таблото не светеше, айде за нов акумулатор от моя джоб! Ама беше нужно! Усетих какво е да вадиш пари от джоба, след смяната на бензинова помпа и два предни газови амортесьора, ама имало да се сменя...Но преди да замина на бригада и да започна да сменям неща имаше период на безпаричие от моя страна...ето колко мръсен е бил на моменти.
Ето и моето място пред общежитията...
P.S. Ето какво стана с гърнетата, когато работеше на бензин и реших да я натисна малко, средното гърне се откачи и не ме питайте как съм се прибрал в квартала през нощта с този звук...
Дойде зимата и нещо колата ми почна да прави проблеми, и колата седя 2 седмици на паркинга без да може да запали, в последствие разбрах, че са ме прецакали като зареждах газ на една гадна бензиностанция...и угасна бая преди изминаването на очакваните километри! Поне имах време и си ринех сняг, почиствах си я...
Това се случва когато гаден вятър навява зимата и нямам кора под двигателя
Предполагам, че студентите могат да ме разберат – от времето, когато пътувахме максимален брой хора и деляхме горивото...6 човека, багажника знете колко е голям и вътре беше такава тъпканица
След като се прибрах вече, върнах парите на родителите ми, платих си колата на баща ми и бях невероятно горд, останаха още малко ресурси за други неща...нов ключ, бяло диодно осветление в купето и на задния номер и малка подмяна на колоните...
...) и една Turtle Wax опаковка, но майка ми е толкова добър фотограф, че нищо не се вижда от моята кола, а само онази червена болест...
